Конституционният съд обяви Янине Анес за временен президент на Боливия

10-те най-скъпи развода в Холивуд за всички времена

Учените: Акулата изчезва Добрите запаси на калкан увеличиха квотата с 30%

Парламентът ще разглежда Закона за държавния бюджет за 2020 г.

Очаква се днес да повдигнат обвинение на кантонера заради катастрофата на жп прелез

Обявиха извънредно положение във Венеция заради проливни дъждове (ВИДЕО)

Продължава издирването на жената, изчезнала край Мальовица

На 13 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 13.11.2019

Повече от един тон пакети с кокаин събраха от атлантическото крайбрежие на Франция (ВИДЕО)

Чехия купува 12 бойни хеликоптера от САЩ

Тръмп и Макрон обсъдиха по телефона Сирия, Иран и срещата на върха на НАТО

Лекуваме се с по-модерни лекарства На извънредно заседание депутатите гласуваха финансовите рамки за НЗОК и ДОО (обзор)

Ураганен вятър в Далмация събори дървета и стълбове, вълните в морето достигнаха 6 метра (ВИДЕО)

КРИБ награди десетте най-добри бизнес лидери (СНИМКИ) "Мистър и Мисис икономика" са Атанас Добрев и Теодора Петкова

Драмата с първия български роман Стамболов праща стражар да вкара ума в главата на автора

Нягул Семков

Много време изтече преди да разберем кой е Нягул Семков, какво е “Ничтожна фамилия” и защо трябва да влезе в конспектите по литература

Груба грешка е, че първият български роман е “Под игото”. Иван Вазов слага точка на своята мастерпиеса през 1888 г. Текстът първо е печатан с продължение в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. Като отделно издание излиза през 1894 г.

По това време ценителите на новото вече са изкълвали до буква “Ничтожна фамилия и въздушна природа”. Този роман се появява през 1885 г. и е дело на революционера на перото, носителя на непознати идеи, майстора на нестандартния изказ, явлението в нашата белетристика Нягул К. Семков.

Роден около 1850 г. в Клисура, Нягул е син на будни тепавичари. Родителите му късат от залъка си, за да го изучат на четмо и писмо. Но сухата азбука не е най-важното. Шумът на буките, песента на потоците и уханието на розите са алхимията, от която ферментира един екстраординарен талант. По време на Априлското въстание семковият дом е опожарен. Останал без покрив, след Освобождението Нягул се преселва в София. Тук тепавица къща не храни. Пришълецът пробва различни занаяти, докато най-сетне отваря гостилница на ъгъла на “Дунав” и “Московска”.

През 1882 г. един клиент променя живота на Семков. Начетен момък с добър апетит поръчва “яхния натурална”. Нягул носи специалитета, казва “Молим!”, но преди да се обърне зърва на масата новичка книжка. На корицата пише: “Остроумний хидалго Дон Кихот от Манш. Испански роман от М. Сервантеса”. Гостилничарят не знае кой е Дон Кихот и кой е Сервантес. Още по-тъмно му е какво е “роман”. Знае само къде е Испания, защото поръчва маслини от там. Нягул Семков обаче е любознателен. Иска книгата на заем и за месец я изчита от кора до кора. Нещата около печалния рицар се проясняват. Остава тайната, заключена в думата “роман”. Тя не го оставя на мира, тормози дните и нощите му, хвърля го в трепетни състояния. За да се отърве, Семков решава да напише свой, български роман, който ще покаже на човечеството що за птица е това!

Ръкописът е завършен през есента на 1884 г. Авторът плюнчи финално гостилничарския молив и най-отгоре надписва: “Роман”. После слага заглавието: “Ничтожна фамилия и въздушна природа”. Понеже не е казал всичко, което е в главата му, уточнява: “Том І”. Следва авторството: “Собствено съчинение на Н. К. Семков”. Най-сетне предупреждава литературните пирати: “Препечатванието е строго забранено”.

Сега Нягул тръгва да дири пари за печат. Логично се бръща към Народното събрание. Парламентът обаче винаги е бил подозрителен към културните начинания и не му обръща внимание. Само председателят Стефан Стамболов проявява разбиране. Вади кесията си и пуска няколко гроша в десницата на автора. Семков на часа отваря ръкописа и добавя: “Този малък ми трудец посвещавам на Ст. Стамболов в знак на доброжелателността му”.

Далеч по-благодарен се оказва възрожденският метод на спомоществувателите. Пратеници тръгват из страната да събират абонати. Стотици жадни за четиво българи дават своята лепта от 70 стотинки. Европа също не остава глуха, интерес е проявен чак в Китай. Там за романа се записват Радион Вучков и Йосиф Петров. По традиция авторът прибавя имената на всички абонати в края на текста.

На 14 януари 1885 г. Семков пише кратко предисловие и с окончателно оформени бумаги хуква към близката печатница на чеха Богдан Прошек. Набор, печат и през февруари книгата е литературен факт. Сега почват мъките на неразбрания Нягул Семков.

Първата рецензия е написана със стражарски юмруци. Като вижда какво му е посветил, Стамболов праща униформен да вкара ума в главата на романиста. Други подчинени са инструктирани да късат страницата с името на парламентарния шеф. Голяма част от тиража е осакатена.

По-лошото иде следната 1886 г. Тогава Нягул Семков за първи път е поставен в компанията на пишещи некадърници. Като рецензира драма на Тодор Станчев, Димитър Петков-Свирчо заключава: “Произведенията на Станчева не струват ни една лула тютюн, и ние съветваме публиката да не си дава парите за тях. По тоя начин само, ние се надяваме, че за в бъдеще литературните боклуци на Станчевци, Семковци, Гребенаровци и Живковци и пр. ще останат за добра храна на молците…”

От тук насетне критиците пресяват пустословието през сито с марка “Семков”. Кове се нарицателното “семковщина”. Авторът на “Ничтожна фамилия и въздушна природа” става жертва на усилията да създаде първия български роман. Що за книга е това?

Най-общо романът може да бъден наречен философски. Нягул Семков тълкува вселената и търси мястото на земните обитатели в нея. Вълнуват го извечни въпроси като “Защо человек расте?” и “Защо не расте камъка?” Природата е “въздушна”, тоест необозрима, учи Семков, а човешкият род е “ничтожен” – прашинка в безкрая на космоса. Двуногите същества са създания на природата, направени са по неин образ и подобие. Главата е кръгла като слънцето. Има хора плешиви, защото и билото на балкана е голо. Има хора с мустаци, защото и реките са украсени с ракити. “Защо има человек нос и текат саполи?!”, основателно пита авторът и остава отговора на идните поколения.

“Ничтожна фамилия” обаче далеч не е само философско съчинение. Всеки опит романът да бъде вкаран в рамки и клишета е обречен на неуспех. Произведението е уникално, защото е експериментално. В него няма сюжет, фабула, герои, образи. През 1885 г. Нягул Семков прави това, което през 1948 г. Жан-Пол Сартър нарече “антироман”.

И ако някой има претенцията да е изпреварил нашия авангардист, това е само ирландецът Лорънс Стърн. Между 1759 и 1767 г. Стърн пише и печата своя роман “Тристрам Шанди”. В него цели страници са запълнени със звездички и тирета, а някои направо са оставени празни. С тази хватка произведението стига девет тома. Семков е имал сходна многотомна амбиция, но идеята му е спъната още докато прохожда.

До сега никой не е осмял Лорънс Стърн, напротив – британците го сочат за гении. При Нягул Семков е иначе. Той става жертва на ниско национално самочувствие. Премълчава се например, че явлението от героична Клисува е баща на тъй наречения “поток на съзнанието”.

Семковият роман е конструиран върху въпроси и отговори, които наподобяват възрожденските диалози. Това впечатление обаче е повърхностно и измамно. Авторът не диалогизира, а разговаря със себе си. Например: “Какво обичат г-да младежите и г-ците? Обичат да живеят приятно. Що е приятно? Да се хранят добре. Защо да се хранят? Да имат сила да развиват чувствата си. Защо да развиват чувствата си? Да разумняват що е добро удоволствие.”

Става дума за вътрешен монолог, който изгражда повествователната техника “поток на съзнанието”. Този похват обяснява привидния хаос в класики като “Ничтожна фамилия” и “Одисей”. С една съществена разлика – хронологически лачените чепици на Джеймс Джойс дишат прахта от разкривените обуща на Нягул Семков.

С всичко казано до тук “Ничтожна фамилия и въздушна природа” оборва закостенялата теза, че българският роман бил закъснял и кретал зад лириката и разказа. Тъкмо обратното – Нягул Семков реформира нашия роман още в пелени и този жанр авангардно изпреварва лириката и разказа.

Много време изтече преди да разберем кой е Нягул Семков, какво е “Ничтожна фамилия” и защо трябва да влезе в конспектите по литература. Пръв анализира романа проф. Никола Георгиев. Големият текстолог го определи като “литературно явление”. Владимир Трендафилов пък с достойнство се нарече “семковед” и прочете поругания автор в контекста на българската литература от Възраждането насам. Високо признание получи Семков през 1991 г. Тогава едно свободомислещо списание нареди името му сред Луи Арагон, Пол Елюар, Октавио Пас и други представители на сюрреализма.

За съжаление това са оценки с късна дата. Унижението поболява душата на Нягул Семков. Издъхва в психиатрична клиника около 1900 г. “Свестните у нас считат за луди”, бе казал поетът.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.