Древна златна монета свързва България и Индия Крепостта Туглакабад била столица на Делхийския султанат

Пред гробницата на султан Мухамед бин Туглак.

Отсечена по заповед на индийския султан Мухамед бин Туглак, царувал в Делхи между 1325 и 1351 г.

Преди десетина години провеждахме археологически разкопки на една от последните крепости на цар Иван Шишман по време на фаталното за България османско нашествие през ХIV в. В един момент металният детектор даде сигнал за благороден метал. Няколко минути по-късно вече държахме масивна монета, очевидно направена от чисто злато. Но най-интересни бяха странните надписи, които покриваха лицето и опакото на паричния знак.

Тогава още не знаехме, че сме попаднали на уникална нумизматична находка. Когато специалистите разчетоха текстовете, ние бяхме буквално шокирани. Монетата е била отсечена по заповед на индийския султан Мухамед бин Туглак, царувал в Делхи между 1325 и 1351 г. От едната страна са изписани славословия към абасидския халиф Ал-Хаким II в Кайро, номинален водач на всички мюсюлмани по света по това време. Монетата е с много висок карат и необичайно голямо за нашите ширини тегло – 11.05 г. Очевидно нашите предци също са били удивени от екзотичния паричен знак, защото са направили лек разрез, за да проверят дали наистина е от чисто злато.

Когато по-късно навлязох в дълбините на историческите проучвания стана ясно, че при Мухамед бин Туглак Делхийският султанат достига най-големия си разцвет и обхваща територията на почти целия Индийски полуостров. Златните монети на този владетел се наричат динари, танка или мухра и са ценени като основно платежно средство. В някои редки случаи те достигат по търговските пътища до Поволжието, Крим и Източна Европа. Очевидно и нашата находка показва икономическите отношения на Второто българско царство с държавите от Азия. Още повече, че има ясни исторически данни за връзките на България с Египет и страните от Изтока през ХIII-ХIV в. и особено по време на „златния век“ на цар Иван Александър (1331-1371).

Скоро многобройни други задачи изместиха от мислите ми златната индийска монета. До октомври 2019 г., когато нашата прочута „Мисия България“ стъпи в далечна Индия. Ще припомня на читателите на „Труд“, че става дума за специална инициатива на българското правителство и на Външно министерство, по която с известния историк проф. Пламен Павлов обикаляме света, за да разкажем за нашето велико минало. При представянията ни в столицата Делхи аз включих в общата презентация информацията за монетата и това предизвика огромен интерес у домакините. Нямаше как да не потърся мястото на Мухамед бин Туглак в историята на огромната средновековна мюсюлманска държава, наречена Делхийски султанат.

В един от предишните материали разказах за нейното създаване от Кутб уд-дин Айбек в края на ХII в. и за разцвета u в първата половина на ХIV в. Най-големият възход е при султан Ала-ад-дин-Хилджи (1296-1316) и при първите представители на новата династия Туглак – Гияс уд-дин Туглак и неговия син Мухамед бин Туглак. Точно тогава тя обхваща целия Индийски полуостров, който някои наричат заради неговите размери, субконтинент.

Мухамед бин Туглак е противоречива личност. Той идва на власт, след като организира покушение срещу баща си, като предизвика срутване на покрива в една от сградите на двореца. Наистина разширява султаната чак до най-южната точка на полуострова, но търпи и редица военни поражения. Опитва се да проведе селскостопанска реформа, но поради твърде високите данъци и корупцията сред чиновниците тя се проваля. Премества столицата от Делхи в централната част на Индия, но под влияние на столичната аристокрация е принуден да я върне обратно.

Поданиците му не го обичат заради неговата жестокост. Той става прочут с използването на различни инструменти за изтезания и чести екзекуции. Затова, когато на 20 март 1351 г. Мухамед бин Туглак неочаквано умира, индийският хронист Зия ад-дин Барани с ирония отбелязва: „Владетелят се отърва от народа си, а хората – от него“.

Именно по дирите на този интересен владетел съм тръгнал при обиколките из Делхи. Преди всичко с проф. Павлов искаме да видим изградения от неговия баща Туглакабад – един от седемте исторически града на Делхи. Той е на 18 км от центъра, но за да стигнем дотам, са необходими почти два часа. Излизайки от оформените още от британците представителни квартали в центъра, минаваме през бедняшките предградия, които са покъртителни в своята нищета.

Гияс уд-дин Туглак строи Туглакабад през 1321 г., но неговият син изоставя крепостта още през 1327 г. Преди да овладее престола, Гияс е васал на султаните от династията Хилджи. Той се възползва от дрязгите между членовете на фамилията и успява да грабне властта. Първата му работа е веднага започна изграждането на нова столица, имаща за цел да защити султаната от атаките на монголите. За да изпълни мечтата си, той задължава всички жители на Делхи да работят на строежа.

В следващите часове индийските колеги ни развеждат из грандиозните руини на направената от червен пясъчник крепост. Накрая се изкачваме до най-високата точка, откъдето виждаме цялата мащабност на замисъла на Гияс уд-дин Туглак.

Туглакабад е най-голям от всички исторически градове на Делхи и стените му са дълги 6.5 км., като са високи 10-15 м. На определено разстояние те са защитени от кръгли бастиони. Първоначално градът е имал 52 порти, от които днес са оцелели 13. Вътрешността се деляла на три части – жилищните квартали, цитаделата и дворцовия комплекс. В Туглакабад има и няколко дълбоки цистерни за съхраняване на така необходимата при обсада вода. За съжаление разкопки почти не са правени и повечето от високо запазените руини са обрасли с дървета и храсти.

От височината нашите домакини ни показват отлично запазена и оградена със собствена стена сграда, намираща се в южното подножие на цитаделата. Това е мавзолеят на Гияс уд-дин Туглак и след минути влизаме в него. Вътре виждаме три саркофага и гидът ни разказва, че заедно със султана е погребана любимата му жена, а после – и синът му Мухамед бин Туглак. Аз съм много развълнуван, защото най-сетне се намирам до гроба на човека, чиято монета открихме преди години в Урвич.

 

Как бил замислен Туглакабад

Легендата разказва, че още като васал на султан Мубарак Хилджи Гияс му предложил да построи крепост на удобното място. Владетелят се засмял и му казал да стори това, когато сам стане султан. Основателят на династията Туглак не закъснял да изпълни предложението си, когато взема властта.

 

Проклятието на проповедника

След като кара жителите на Делхи да строят крепостта, Гияс уд-дин Туглак влиза в тежък конфликт с популярния мюсюлмански проповедник Низамуддин Аулия, защото било прекратено строителството на едно негово водохранилище. Тогава духовникът проклина султана „неговата крепост да остане празна“. Това пророчество се сбъдва през 1327 г., когато неговият син изоставя любимия град на баща си.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.