Светослав Малинов ще гласува „против“ пакета „Мобилност“

Ашли Греъм обича да си повтаря, че е красива

Защо жените са по-лоши от престъпниците?

Петър Стойчев: Когато спечелиш едно състезание, организмът се възстановява изключително бързо

Вучич заяви, че Сърбия е все по-близо до предсрочни избори

Купуват имоти в курорти за краткосрочно отдаване Лятото също привлича туристи в планините

Църквата почита св. Архангел Гавриил

Парламентът окончателно обсъжда промените в Изборния кодекс

Венецуела отново остана без ток

Температурите тръгват надолу На много места в страната днес ще има краткотрайни валежи

Алманах разказва какво е да си рицар Събират в книга историята на Велик Приорат България, ценностите и кодекса, които членовете му следват

Кремъл готов да подобри връзките си със САЩ

Фирма на жената на Лозан Панов купила от „Артекс“ четиристаен апартамент и два гаража за 225 евро на квадрат

Румен Радев ще се срещне с президента на Египет

Британските депутати поемат контрола върху Брекзит за един ден

“Дълбокият ЕС” и българските дилеми Европа са суверенните държави и нации, а не чиновниците в Брюксел и европлутокрацията

Федерален съюз няма да подреди българската къща

Левият Станишев гласува в „единен строй“ с костовиста Малинов. Други евродепутати от БСП се снишават, и сал един Момчил Неков, нашумял покрай синдрома „15/15“, пропява извън ПЕС-овския хор. ГЕРБ пък се „цепи“ от европейското дясно и неговото „мамче“ Меркел… На пръв поглед – вавилонско смешение на партийни позиции. Направо ренегатство, според примитивното мислене, което робува на порочната максима „партията е права дори когато съгреши“, и фетишизира верността към партийната структура, а не към ценности и идеи. Това пресичане на старите партийни синори е поредното свидетелство за новите идеологически разломи на съвременната политика, които не се вместват в категориите на ХIX век, с които някои продължават да си представят дихотомията „ляво-дясно“.

Гласуването срещу Унгария и политиката на Орбан в Европейския парламент е само детайл от глобалния идеологически двубой на статуквото на неолибералния глобализъм и надигналите се сили на промяната. След края на Студената война в света беше установена система, подчинена на няколко стратегически цели. В международните отношения – еднополюсен свят, по същество империя, в която имперският център налага глобални стандарти, упражнява всеобщ контрол и играе ролята на световен полицай. В икономиката – хиперглобализация, премахваща суверенната икономическа политика на държавите и установяваща свободна търговия, в която корпорациите се разпореждат със съдбата на народите. На национално ниво неолибералният глобализъм има три стълба. Първият е изземването на суверенитет до размиване на националната държава и подчиняване на обществата на наднационални органи, които по правило се излъчват не от народите, а с паркетни договорки на елитите. Вторият е обезцърквяването на обществото – подмяна на модерното светско начало с агресивен атеизъм. И третият – подмяна на социо-културния код на човечеството чрез джендър-идеологията, която анихилира биологично детерминираната полова идентичност и ерозира семейството. И всичко това с цел господство на глобалния елит и неговия персонал по места, което е възможно в пълнота, само ако бъдат притъпени демократичната воля на нациите и ценностните устои на личността.

В този глобален контекст се вписва и стигащата до хейтърство критика срещу Орбан. Дълбоко невярно е, че подкрепата за Унгария била „реалполитик“, тоест интереси, а атаката била израз на „европейски ценности“. Ценностите, които подкрепата за Орбан изразява, са не по-малко европейски. Те са фундаменти на демокрацията – право на свободен избор, конституционализъм, суверенитет. Какъв точно да е статуса на конституционния съд и кои да са съдиите може да решават демократично унгарските граждани, а не евродепутатите на Малта или Германия, които съдят за унгарската политика по изрезки от вестници и кулоарни сплетни.

Все по-отчетливият провал на партиите на статуквото в Европа, възходът на традиционните консерватори в САЩ чрез президента Доналд Тръмп, Брекзит, „ишиасът“ на развалата, който лъха от сегашния модел на ЕС… Това е началото на демонтажа на неолибералния глобализъм. Позиционирането в този двубой е фундаменталният политически въпрос на нашето съвремие. Днес прогресивните сили на народите се мобилизират срещу неолибералния глобализъм. Широка и аморфна тематична коалиция на социалния консерватизъм, на леви, десни и националисти, които не са част от „империята на злото на Сорос“, се надига в защита на християнската цивилизация, на човешките ценности и демокрацията. Затова и все по-често ще наблюдаваме „странни“ тематични коалиции и общи действия на хора и среди, които до вчера бяха призвани да са непримирими противници.

В това отношение лидерите на двете големи партии у нас, засега повече инстинктивно, правят стъпки към позиционирането си на страната на промяната. По-видимо го прави г-жа Нинова, но нейният проблем са червените соросоиди и издънките на старите номенклатурни фамилии, които бяха архитекти на неолибералния глобализъм в България, а днес бранят себе си като критикуват естествената лява подкрепа за Орбан и Тръмп. Министър-председателят Борисов е по-предпазлив под натиска на неразградените соросоидни центрове на задкулисна власт и влияние в Европа. Това, което в Америка наричат „дълбоката държава“, има своите разклонения и в Европа – „дълбокият ЕС“, който се стреми да реализира неолибералния сценарий чрез „федерална Европа“.

Предстоящите европейски избори догодина ще бъдат именно за това каква Европа искаме. От години еврократите се опитват да стигматизират като „евроскептичен“ или „антиевропейски“ всеки различен политически възглед за друг тип устройство на ЕС, за по-различни правомощия на институциите на съюза, за друга пропорция на споделения суверенитет между държавите-членки и Брюксел. Това е зловреден пропаганден подход, който се опитва да задуши демократичната дискусия. ЕС, както заявяват и неговите идейни основатели, като Моне, е политически проект. И щом е политически, то по дефиниция има различни и равнопоставени проевропейски възгледи за самия ЕС. Казвам това, защото от Брюксел се опитват да приписват „евроскептицизъм“ и „антиевропейско мислене“ на всеки, който не иска федерален ЕС. Да сме наясно – Европа са суверенните държави и нации, а не чиновниците в Брюксел и европлутокрацията, която ги рекрутира. Само европейските народи могат да решават по демократичен път докъде трябва да стигне ЕС в интеграционния процес. Всичко, което е в интерес на суверенните държави и нации на Европа, е проевропейска позиция. Евроскептична и антиевропейска позиция може да е само отричането на необходимостта от съществуването на ЕС.

„Дълбокият ЕС“ иска федерализация. И това е лошо за България. В една класическа федерална система реалната власт по всички значими теми е изнесена на федерално ниво. Отделните териториални единици запазват контрол само върху някои второстепенни сфери. Очевидно тези, които си представят ЕС като федерация, искат силна, а не хлабава федерация. Тоест максимален обем власт да се концентрира извън отделните държави. Повече отколкото сега. Далеч от гражданите. За разлика от САЩ, ЕС не е еднонационален и няма да стане. При федерално устройство големите народи ще решават всичко, а малките няма да имат реален глас. Тъкмо защото сега ЕС е съюз на суверенни държави, а не федерация, разполагаме с вето, гласът ни тежи, имаме процедурни възможности за преговори и участие във формирането на всички политики (друг е въпроса как ги използваме!). В една многонационална европейска федерация българският глас ще е важен колкото гласът на Република Мордовия в Руската федерация. Федералната власт в Брюксел, а не българските институции и граждани, ще определя например дали в българските училища да се изучава „Аз съм българче“. Федерален ЕС няма да подреди българската къща, както се надяват някои. Ще я събори и ще си подреди своя къща с полуфабрикати и ширпотреба от „Икеа“. След Брекзит, федералният ЕС ще бъде една Европа, в която марширува германският икономически ботуш под звуците на френски политически шансон, прекъсван понякога от итиалиански канцонети и испанско фламенко. Българските ритми, ще бъдат напълно заглушени. Федералната конструкция обаче е удобна за интересите на наднационалната финансово-икономическа каста. Тя ще получи цялата власт без „неудобствата“, които й създава демократичната воля на нациите. Истината е, че България има достойно място, за каквото мечтаеха нашите възрожденци, само в Европа на нациите. В една хипотетична европейска федерация бързо ще бъде сведена до географско понятие.

Такава е съдбата на малките нации, които не съхраняват ревностно своята идентичност и държавен суверенитет. За България е от жизнено значение да заеме ясна и активна позиция в защита на модел на европейска интеграция, който зачита суверенитета и националната идентичност. За да се случи, е необходимо политическо самочувствие и интелектуално лидерство, а не конформизъм и снишаване. Но най-вече е нужна обществена воля. Когато гласуваме за евродепутати догодина, трябва да им задаваме поне три конкретни въпроса: искат ли повече власт за брюкселското чиновничество, смятат ли, че България трябва да се раздели със суверенитета си, подкрепят ли джендър-идеологията. Всичко останало е от лукавия. Пардон, от Сорос и неговите брюкселски марионетки.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.