Дневен хороскоп на Алена за неделя, 22.09.2019

На 22 септември 2019 да почерпят

„Левски“ взе ново дерби по пътя към върха

Грозно: Фенове на „Левски“ изпочупиха стадион „Славия“

Български шофьор е загинал в катастрофа в Южна Каролина

Стотици подкрепиха дарителската инициатива на кмета на Стара Загора на рождения му ден

С дефиле откриха във Велико Търново Международния фестивал на военните духови оркестри

10 признака издават стареенето на организма

САЩ изпращат военни в Саудитска Арабия

Дете на 6 години загина при катастрофа на „Хемус“

25 души са ранени и са нанесени сериозни материални щети след земетресението в Албания (СНИМКИ и ВИДЕО)

Кметът на Карлскрон след убийството на българин: Хората се страхуват да излязат на улицата (ВИДЕО)

Земетресение от 5,6 по Рихтер разтърси Албания

Кола се запали на магистрала „Тракия“

Ансамбълът по художествена гимнастика завоюва бронзовите медали на световното първенство в Баку

Държавата трябва да разговаря с родителите, а не само с НПО

През последните месеци се открои много сериозно един обществен спор. Повод за него е оттегленият от правителството проект за стратегията за детето и съпътстващите я законодателни промени. Едната страна са властите и онези НПО-та, наричани популярно “соросоиди”, които претендират да са монополен изразител на обществения интерес по темата. Те се опитват да аргументират предимствата на документа с доводите, че тя ще доведе до качествено ново разбиране за детето. От другата страна обаче са множество граждански организации, експерти, вероизповедания и граждани, които смятат, че това ще навреди на семейството и на възпитанието на децата.

Трезвият анализ сочи, че повечето мерки, свързани с деца, които бяха заложени в оттеглената стратегия, действат и се прилагат и то от години. И сега могат да се подават анонимни сигнали, когато са свързани с пряка опасност за живота и здравето на деца. Социалните служби и сега посещават семейства и понякога се налага да настаняват деца временно извън семейството. Това се случва единствено и само, като крайна мярка, когато за детето има сериозен риск за живота и здравето му. В настоящата законова рамка, за да бъде изведено едно дете от семейството, трябва да има съвкупност от няколко фактора: риск за живота и здравето, липса на роднини или близки, които да се грижат за детето, след което детето може да бъде настанено в приемно семейство или социална услуга например. Всичко това подлежи на съдебен контрол. Не е възможно едно дете да бъде изведено от семейна среда без съдът по местоживеене да се произнесе в срок. Това на практика означава, че ако доводите на социалните служби не са аргументирани, българския съд има право да отмени тази мярка.

Това са фактите и реалностите. Но те съвсем не означават, че страховете и протестите на хората са лишени от разум. Те трябва да бъдат разбрани и по пътя на диалога да се изчистват всички неясноти и грешки. Повечето протестиращи срещу стратегията изразяват страхове, че може някой непознат, било той и специалист, да влезе в тяхното семейство и да се разпорежда с тяхното дете. Генезисът на този страх е в обстоятелството, че българските граждани в момента масово са под силен стрес. Агресията в общуването на всички нива между хората е на много високо ниво. Моралните ценности и етика са в упадък. С тази депресивна симптоматика живее българското общество от началото на демократичния преход. В такава специфична ситуация отделният индивид се опитва да се обкръжи с неща, които са най-значими за него и предпазват неговия вътрешен мир. Такива неща за народопсихологията на българина са семейството, традициите и ритуалите. Именно с опита да се „влезе в семейството” кара много хора да заемат отбранителна позиция. В представата на хората няма нищо по ценно от децата. Те са в основата на семейството. Ако се посегне на детето, се разпада семейството, като система. Социологически погледнато, това е и основен мотив да се протестира срещу всяко действие или закон, който се опитва да уязви дете. Усещането у хората е, че ако се уязви детето, се напада самия родител. Вероизповеданията тълкуват този контекст през призмата на своите морални и ценностни критерии и норми.

Вместо обаче с всички социални групи и организации, които бият камбаната на обществената тревога относно стратегията за детето, да се води смислен диалог и да се чуят техните аргументи, срещу тях се изправя стена от мълчание или конфронтация. Държавните институции са непоследователни и неясни в посланията си. Представителите на онези кръгове, които в публичното пространство са наричани „соросоиди“, пък почувстваха заплаха, че ще загубят привилегированата си позиция на единствен граждански и експертен партньор на властите по проблемите на децата. Впуснаха се в политизация и опити за дискредитиране на протестиращите, приписвайки им дежурните етикети, че са маши на Путин или че са “религиозни фундаменталисти”. Традиционната им тактика на иронизиране и подценяване на опонента обаче не доведе до необходимия ефект.
Държавата трябва да смени подхода и да се разграничи от конфронтационния маниер на соросоидите. Трябва да разчупи изкуствения монопол, който досега те си бяха присвоили, защото те представляват само една малка част от експертизата и плурализма на идеи в обществото. Вслушването в доводите на другата страна и тяхното осмисляне и разбиране ще доведе до една наистина качествена и дългосрочна стратегия за детето и семейството, която може да се случи само съвместно, а не въпреки българските родители.

Самият факт, че за хората приоритет са детето и семейството, показва, че макар и бавно нашето общество върви към социална чувствителност по важните теми. Това може да бъде добра основа за създаване на национални приоритети, които за съжаление сега липсват.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.