Д-р Гергана Николова пред „Труд“: Джипито стана пенкилер

„Защита на здравето на всеки гражданин на ЕС“ - по тази тема ще разсъждават след два дни медицински светила от различни държави на конференция в рамките на Българското председателство. Ще се обсъжда и състоянието на нашето здравеопазване, включително и проблемите на джипитата, които стават все по - видими напоследък поради набъбналите опашки пред кабинетите им. „Нужни са промени, но не такива от които и на лекарите, и на пациентите им става по-зле“, казва пред „Труд“ д-р Гергана Николова, която е говорител и лидер на сдружението на личните лекари.

- Д-р Николова, научаваме от телевизиите, че джипитата пишат петиция до правителството и се чудят да излязат ли на протест. Камерите ги показват през ден, заедно с патилата на пациентите. Какво се случва в системата?

- Има напрежение сред колегите. За причините може да се говори с часове, но аз ги казах пред bTV с едно изречение: колкото повече нововъведения в здравеопазването, толкова по-малко медицина в него и толкова по-зле и за лекарите, и за пациентите.

- Това е ваше мнение. Но доста пациенти заявяват, че техният интерес не съвпада с този на лекарите. Особено пък, след като се каза в парламента, че едни доктори са сложили във фризера бебе...

- Това е най-големият проблем - загубата на доверие между пациентите и лекарите. Аз започнах лекарската си практика преди 30 години. Тогава да кажеш, че си лекар, звучеше добре. Сега се срамуваш да го кажеш, защото лекарската професия се свързва с определения като „бяла мафия“, „убийци“, „търгаши“. Ако оздравее тежко болен, коментират: „Господ му помогна“. Аз съм вярваща и не отричам Божията помощ. Но защо, ако пациентът почине, коментарът е „лекарите го убиха“? Човекът е смъртен и понякога си отива от този свят, независимо от лечението в болницата или в дома му. Но опечалените роднини се научиха да пращат в телевизиите жалби и момичета с камери тръгват да търсят вината у нас. Добрата новина от здравеопазването не върши работа на новинарите, а лошата е добре дошла за репортаж. И който гледа телевизия си мисли, че само в приказките има щастлив край, а в медицината злото тържествува. И лекарите, както и учителите, и полицаите, са постоянен обект на отрицателни възклицания: че са лоши, некадърни, корумпирани, алчни. Всеки може да набие лекар и да напише в интернет: „Бийте ги, че да работят по-добре!“. Имаме пациенти, които са убедени, че скандалът с нас ще им реши проблемите.

- За едно нещо пациентите ви са напълно съгласни с вас - че с много писане сте натоварени. Като влезе човек в кабинетите ви, вие повече го описвате, отколкото го преглеждате.

- Непрекъснато нещо трябва да описваме, да. Денонощно сме на фронта срещу бюрокрацията. Например, откакто просветното министерство обяви, че ще бори неизвинените отсъствия и помощи ще взимат само дечицата, които ходят на училище, нас ни затрупа лавина от молби за медицински бележки. Майката, която доскоро е казвала на учителката - детето кихна и ще остане днес у дома - сега го води при нас. Тук то контактува с по-болни деца, а аз го преглеждам, описвам прегледа и издавам бележка, в която трябва да фигурира номер на амбулаторния лист, дата на издаването му, негов код, мой код, диагнози, подписи, печати. Това са ненужни бумаги - смятаме ние, ама никой не ни пита...Или друго нововъведение: да описваме номерата на касовите бележки в амбулаторния лист. С тия бележки ще отчитаме намалената потребителска такса на пенсионерите - 1 лев, за да си вземем остатъка от лев и деветдесет.

- Ами правете го, какво ви пречи?

- Какво ни пречи! Ще ни отнеме по 2 минути на пациент, за 20 пациенти - 40 минути загубено амбулаторно време в роботния ден. Но това е само за касовите бележки! А какво ни пречи да напишем амбулаторния лист междувременно? Какво ни пречи да занесем написаното на флашка в Здравната каса? Какво ни пречи всеки ден да подаваме отчети? Имунизацията веднъж я отчитаме в Здравната каса, друг път в районния център по здравеопазване. Какво ни пречи една и съща информация за един и същи човек да я носим на две места? Да описваме зелените рецепти и жълтите рецепти, и колко кардиограми сме направили лани? 1277-ми преглед за тази година правя сега. Представете си колко ще преброя до края на 2018-а? Не знам кому е нужна тази информация, но какво ми пречи да я правя в разгара на грипната епидемия и като има опашка пред кабинета ми? Какво ми пречи, че това дете е било вчера в „Пирогов“ на преглед, има киста, но не са му дали бележка. „Иди джипито да я ти напише!“ - рекли. А онзи мъж отишъл в онкодиспансера, но му казали: „Иди при джипито да ти напише направление“. Джипито стана пенкилер - разбира от всичко, става за всичко и прави всичко. Това каква реформа е?

- Не знам. Защо са опашките пред кабинетите ви?

- Бумащината е едно от обясненията.

- Не е ли другото в големите ви пациентски листи? Те носят пари и вие записвате в тях множество пациенти, а после ви е криво, че работите в събота и неделя?

- Записваме, да. Но не защото сме алчни, а защото нямаме право да откажем на пациент, който иска да влезе в пациентската ни листа. Аз мога да избера за кого да се оженя и дали да се разведа с него, но нямам право да не запиша пациента Иванов, който прави скандали на колежката ми, шамаросва я, разделя се с нея и избира мен. Не мога да кажа: „Г-н Иванов, отказвам да ви запиша, защото вие сте скандален и ударихте лекарка.“

- Сега се въвежда електронно записване при джипи.

- Да, слагат ме на сергия. Всеки може да влезе в сайта днес, да ме избере, да се запише при мен и аз от утре да имам нов пациент, макар да не знам как изглежда. Аз искам да го видя тоя пациент! Лечението изисква голямо доверие между него и мен. Хипократ е казал:„В кабинета са трима - докторът, пациентът и болестта.“ Ако пациентът застане заедно с лекаря срещу болестта, лечението ще върви добре. И обратното. Като се видя с пациента, аз мога да кажа: „Г-не, имам огромна практика, бихте ли потърсил друг колега, там ще чакате по-малко.“ Друг въпрос е, че един пациент ми отговори така: „Аз не съм луд да ида там, където никой не чака, там джипито е некадърно значи. Искам там, където е най-голяма опашката!“ Нашето сдружение настоява да ни дадат право да кажем: „Извинете господине, но няма да ви запиша, защото листата ми е голяма, а освен да ви запиша, аз трябва да ви обърна достатъчно внимание, за ви прегледам, да поговоря с вас. А не да бързам да ви отпратя, понеже следващият чука на вратата и вика: „Айде бе, какво правите там!“.

- Значи големият проблем е в големите практики?

- Не само. Българският пациент е научен да дойде при джипито, когато си иска и ако не влезе веднага, да вдигне скандал. Аз и други колеги въведохме система, наречена „супердок“ - сайт с часовете, в които приемам. Можете да влезете и да си запишете час, да е удобен и за вас. Ако се наложи да отсъствам внезапно, ще ви пратя съобщение половин час по-рано, да не се разкарвате. Но само половината от пациентите ми ползват сайта. Другите предпочитат да чакат 4 часа пред кабинета ми за преглед от 15 минути, но да дойдат, когато им скимне.

- Нормално е да искат неотложна, бърза и качествена помощ.

- Но здравната помощ не може да е евтина, бърза и качествена едновременно. Ако е евтина и бърза, не може да е качествена.

- Заговорихте за отмяна на нощните дежурства. Как си я представяте?

- А вие как си представяте един лекар да е на разположение 24 часа, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината? В София плащаме на медицински центрове - да иде пациентът ни там, ако решим да си починем малко. Но София не е България. Лекарят в малкото градче прави 4-5 посещения през нощта, работи сутрин от 8 часа, и не може да си вземе дори веднъж в годината отпуск. Веднъж имах нещастието да си счупя крака в неделя вечерта. В „Пирогов“ ми казаха: постъпваш за операция! Но аз отвърнах - не мога, подписах се и се прибрах, защото нямах заместник, който да поеме пациентите ми в понеделник.

- Но болничните листове важат и за вашата професия!

- Нашето не е професия, а начин на живот и за семействата ни. Дъщеря ми не иска да учи медицина, не иска и лекар за съпруг. Казва: „Ти, мамо, не живееш добре и ние с татко не живеем добре заради теб. Телефонът ти звъни денонощно, ние нямаме празници, ти все говориш по телефона или хукваш нанякъде.“

- Вярно ли, че ви повикали веднъж в едно ромско гето, за да прегледате прасето?

- Повикаха ме от една голяма фамилия, която лекувам от 1990 г. От една страна е хубаво, че ми имат доверие и смятат, че мога всичко. „Докторке - казва старата майка - ти лекуваш всичките ми деца и внуци, и прасето Гого ще излекуваш, че няма апетит!“ А защо не извикахте ветеринаря, питам. „Защото - вика - на него трябва да му платим“. А аз съм безплатна. Проблемът е тук.

- Къде?

- Тия хора, които имат свободно време, защото не работят и живеят от помощи, в събота завели дечицата си в медицинския център, на който аз плащам, в неделя Бърза помощ ги прегледала, че без друго линейката и дошла при съседите. А в понеделник идват при мен - да питат дали да изпълнят рецептата. Три прегледа са си направили, а не започнали терапия, не си купили лекарства. Ако си плащат, макар и само два и деветдесет, няма да се преглеждат 3 дни подред - няма да дадат 10 лева, за да сравнят мнението на трима лекари дали да идат в аптеката. И така...Отива пациент при ортопеда и той му казва: господине, на краката ви нищо им няма, освен, че са мръсни и трябва да ги измиете. Пациентът отговаря: и джипито така ми каза, но дойдох за второ мнение при вас.

- Виц ли е това?

- Не е виц, а нещо, което се случва ежедневно в кабинетите ни. Дадох преди седмица направление на едно бебе с проблеми в изхождането. Майката чак днес го завела при педиатърка. А при мен вдига скандал на опашката - от 15 минути чакам! Потърпевш от всичко това е съвестният пациент - човек на възраст от 18 до 65, който си плаща осигуровките и се труди по 8-10 часа. За неговото обслужване аз получавам по-малко от стойността на трамваен билет, а самият той не може да стигне до мен, защото няма време да седи 3 часа на опашка от хора, които не работят и не плащат осигуровки. Една пациентка ме е посетила 8 пъти за месец! „Чук-чук, аз само да попитам“ - това отделно. Смеем се, че няма български порнофилми с участието на медицински сестри, защото непрекъснато някой чука на вратата, казва „само да попитам“ и прекъсва снимките.

- Имате чувство за хумор...

- Но ни е тъжно. Джипитата в България са намалели с 1400 от 2000 г., откакто сме в този сървайвър.

- Колко сте общо?

- Към 4000. Аз съм на 55 г. и съм от младите. Имам колежка на 83. Няма кой да иде на село да поеме практиката й. Новозавършилият медицина не иска да е 24 часа на разположение, да му звънят в 7 сутринта, за да го питат „днес коя смяна сте?“ - сякаш е трудно да запомниш на джипито си графика. Ромските ми пациенти казват: „Дошъл съм за управление (вм. направление), за да ида на доктор.“

Нула признание и уважение.

- А къде са изчезнали вашите 1400 колеги?

- Някои умряха в кабинетите си. От преумора и стрес.

- Но какво да се прави?

- Пишем до правителството предложение. Стига с тия промени, които ни утежняват положението. Тъкмо научим какво се изисква за хронично болните например, иде нов министър и догодина - друго.

- Седмина здравни министри се смениха за 10 години! Няма ли за вас угодия?

- По едно време казвахме, че системата може да я оправи министър гинеколог, защото е с краката нагоре. После - че след двамата реаниматори, ще трябва патоанатом...Сега имаме финансист и си личи - касови бележки почваме да отчитаме. Аз предлагам някой от тия, които реформират системата на личните лекари, да поседи поне месец при мен в кабинета. Ще го пускам в почивка в събота и неделя, няма да го карам да вдига телефона и да пише отчети. Само да поседи и бас държа, че ще направи по-разумни промени.

 

Нашият гост

Гергана Николова е родена в Петрич. През 1986 г. завършва медицина в София. Специалист е по вътрешни болести. Практикува вече три десетилетия, като расте в йерархията от ординатор до завеждащ отделение. От 2000 г. е джипи и активист на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.

Коментари

Задължително поле