Рибарите кътат чернокоп за Никулден

Арестуваха двама души, ограбили 12-годишно дете в Бургас

Тръмп обяви срещата си с Ердоган за „чудесна”

Съдии си правят отвод по дело “Къща за гости” Забуксува процесът срещу бившия зам.-министър Александър Манолев

Премиерът Борисов пристигна в Солун за участие в Четвъртата среща на върха

Земетресение от 7,4 по Рихтер удари Индонезия, има опасност от цунами

Ангел Джамбазки: Зелени организации са внесли петиция в ЕП за спиране на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле

Минималната пенсия става 250 лева от юли (обзор) Първият ден от болничния няма да се плаща на работника

ЕП не одобри кандидата за еврокомисар на Унгария

Безработицата намаля до рекордно ниво Заетостта нарасна до 76,3% за населението на 20-64 г.

България е в топ 3 в ЕС по ръст на икономиката Премиерът: безработица спада до 3,7%

Ямболия посече с брадва 35-годишна жена (обзор)

Складовете за горива с камери за наблюдение Признават разходите за ремонт на пътища

Министър Теменужка Петкова: Избираме фирмите за АЕЦ „Белене” до края на месеца (обзор)

Маргарита Попова: Президентът е длъжен да подпише указа на Гешев до 15 дни

Еврозоната е в процес на мутация Нови дилеми пред икономическата политика

Присъединяването към еврозоната се разглежда като правило единствено през призмата на изпълнението на определени критерии, така наречените критерии от Маастрихт и някои допълнителни изисквания, свързани със степента на икономическо развитие на страната, стабилността на банковата система и съвместимостта на законодателната рамка на страната с тази на еврозоната. Възелът от проблеми и обстоятелства, които влияят върху перспективите и последиците от евентуалното присъединяване на нашата страна към еврозоната, е много по-сложен.

Напоследък България отбеляза известен напредък по отношение на вторичните изисквания за присъединяване към валутно-курсовия механизъм две – бяха направени промени в законодателството, засягащи регулирането на банковия сектор, а съвсем наскоро завършиха успешно стрес тестовете на шест големи български банки. Определени проблеми има само при две от тях, но вероятността от банкова криза е незначителна.

Всъщност обаче проблемът с присъединяването е много по-комплексен. Самата еврозона е в процес на мутация, която ще има многопосочно отражение върху българската икономика. Проблем е и самата монетарна политика на ЕЦБ. С избирането на Кристин Лагард за бъдещ ръководител на ЕЦБ беше направена крачка в посока на една бъдеща по-гъвкава монетарна политика на европейската централна банка, като беше продължена тенденцията на отклонение от рестриктивно-монетаристичния подход към дейността на централната банка, характерен за ръководството на Бундесбанк.

Всъщност, под влиянието на Бундесбанк ЕЦБ и до сега има само една официално прокламирана цел – ценовата стабилност в държавите от еврозоната. Това е в силен контраст с другите водещи централни банки – Фед, Английската централна банка, Японската централна банка и Централната банка на Китай, които са задължени не просто да държат инфлацията под контрол, но да подкрепят реалната икономика, стремейки се да гарантират пълна заетост. Именно отсъствието на тази втора цел е основната слабост на политиката на ЕЦБ.

Освен това, в международните финансови кръгове преобладава мнението, че е необходимо по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството в еврозоната преди да е настъпила поредната финансова криза. В частност, счита се, че степента на обединяване на фискалните ресурси в еврозоната е много по-ниска, от това, което се очаква за една оптимална валутна зона.

Централният въпрос, обект на дискусии в еврозоната, е бюджетът на тази структура в рамките на ЕС. Някои страни, например Франция и Испания, са за напълно обособен бюджет на еврозоната. Други, чиито крайни интереси са представени от Холандия, или отричат необходимостта от собствен бюджет на еврозоната или настояват този бюджет да бъде нещо като допълнение към многогодишната финансова рамка на ЕС.

Последната среща на министрите на страните от еврозоната, състояла се на 14 юни т.г. не постигна съществен успех. Въпреки че е на лице съгласие за създаване на „бюджетен инструмент на еврозоната“, между страните съществуват големи различия относно, източниците, размера и целите на бюджетния инструмент.

От една страна, държавите, които изпитват бюджетни затруднения виждат този инструмент като допълнително стабилизационно финансиране подобно на Европейския стабилизационен механизъм, докато държави като Германия и Холандия, които така или иначе се очаква да бъдат основни донори на новия финансов инструмент, предпочитат да го разглеждат в контекста на едно колективно финансиране, подпомагащо икономическите реформи, публичните инвестиции и процеса на кохезия. Окончателното решаване на въпроса е оставено за срещата на държавните глави на страните от еврозоната.

По предварителни разчети, ако бюджетът на еврозоната бъде предвиден като част от многогодишната фискална рамка на ЕС, неговият обем ще бъде около 17 млрд. евро.
Независимо от съществуващите противоречия, френският финансов министър Бруно Льо Мер характеризира решенията на еврогрупата (министрите на финансите на страните от еврозоната) като мини революция, въпреки че се отчита, че още много следва да бъде направено за да има еврозоната функциониращ бюджет.

За сега, германският финансов министър Олаф Шолц е по-малко ентусиазиран, но счита, че въпросите около бюджета на еврозоната ще могат да бъдат решени преди уточняването на колективната финансова рамка на ЕС и най-късно по време на германското председателство на евросъюза през втората половина на 2020 г.

Дискусиите за бъдещия бюджетен инструмент на еврозоната има пряко отношение към евентуалното бъдещо членство на България в тази финансово-икономическа групировка. От една страна, ориентирането на колективния бюджетен инструмент към финансиране на процеса на сближаване и провеждането на икономически реформи е в интерес на България, тъй като ние изоставаме и в двете направления.

Същевременно, канализирането на определени колективни ресурси със сигурност ще изисква координиране на данъчните ставки и политики. Това означава, че България ще бъде принудена в една или друга степен да сближи данъчната си политика с тази на държавите от еврозоната. До сега обаче нашата страна се стараеше да избегне всякакви крачки в тази посока, стремейки се да запази екстремния вариант на плоско данъчно облагане на доходите и ниските ставки по корпоративното данъчно облагане.

Шансовете на България нарастват

Въвеждането на колективния бюджетен инструмент като цяло е допълнителен мотив за присъединяване на България към еврозоната. В този смисъл усилията България да се присъедини към валутно-курсовия механизъм две до края на годината имат реален смисъл. Трябва да се отбележи също, че се очертава известна промяна по отношение разширяването на еврозоната. Кандидатурата на България, а напоследък и официалната молба на Хърватска за присъединяване към валутно-курсовия механизъм две, се интерпретират не само в тясно икономически и монетарен контекст, но и като нарастване на политическото доверие в еврозоната и ЕС, особено на фона на неясните последици от очертаващия се неуправляем брекзит. Това означава, че шансовете на България да се присъедини към еврозоната нарастват.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.