Съд в Страсбург призна правото на Италия да не приема хуманитарен кораб със спасени мигранти

Ген. Атанасов за скандала с апартаментите: Цветанов каза, че няма кой да го накаже и се оказа прав

Кога на мъжа започват да му растат крила

Министър Петкова: Правителството няма отношение на кого ЧЕЗ ще продаде активите си в България

Сан Франциско забрани продажбата на електронни цигари

Протест срещу застрояването в столичния квартал Гоце Делчев

Народното събрание обсъжда годишния доклад на ВСС за 2018 година "Обединени патриоти" започват консултации за партийните субсидии

Робърт Милът дава показания за руската намеса в американските избори

Ердоган заяви, че Турция ще продължи със сондажите в Кипър

Създават Център за безопасно движение по пътищата

Обилни валежи с гръмотевици в 5 области днес

Мълния падна на метри от мъж в Монтана Не е пострадал сериозно

Тръмп смята, че доларът е твърде силен, обвинява за това политиката на ФЕД

На 26 юни 2019 да почерпят

Електрическа буря в кралския двор Jaguar I-Pace изстреля най-болезнената стрела към сърцето на Германия

Евроизбори и зомби-политика Свидетели сме на нездравата еуфория и катастрофичните внушения

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

„Демократична България“ този път вече предизвикват повече присмех

Тази предизборна кампания е подвластна на зомби-политиката. Митичният хаитянски образ на „зомби“, който в днешно време се експлоатира в масовата култура, представлява съживен с вуду-магии труп. Той „живее“ под психоконтрола на „бокор“ – вуду-магьосник, който му внушава страхове и възторзи, за да направлява неговото поведение. Така е и при зомби-политиката – тя внушава чувство за катастрофичност или нездрава еуфория. Целта е да извади хората от живата реалност и така зомбирани по-лесно да ги закара до урните.

В тази предизборна кампания сме свидетели и на двете проявни форми на зомби-политиката – и нездравата еуфория, и катастрофичните внушения.

Пример за първото са управляващите от ГЕРБ. Тръгнали като зомбирани да обясняват, че били най-добри и най-почтени, доходите растели лавинообразно, а икономиката изживявала незапомнен бум. И че ако не са те, руското вмешателство щяло да превземе „клета майка България“, а Европа да ни обърне гръб. Поне да ги правят тези изявления пред някоя къща за гости, за да е по-красноречиво. Бойко Борисов обаче все още има усет и мяра, та тези партийни дитирамби сякаш отидоха в глуха линия през втората половина от кампанията. Смирението, което той показа в „Панорама“, спечели за ГЕРБ в пъти повече от всички техни дърдорковци, които славословят себе си.

От друга страна, внушенията за съдбовност в едни избори е банален пропаганден похват. През годините сме се нагледали на какво ли не на родната партийна арена – то не са били призиви за „национално спасение“, то не са били вопли за „погубеното бъдеще на България“. Това винаги действа мобилизиращо на партийните фенове, но когато се изгуби мярата и връзката с действителността, такава реторика по правило отблъсква разумните хора, които в обществата, където уважават личността и независимото мнение наричат „свободни избиратели“, а у нас партийните бонзи определят като „партийна периферия“.

От „Позитано“ обаче отидоха отвъд този похват и правят зомби-политика. Загубиха мяра като съчиниха параноични видения, че в България живеем в условията на „режим“, управлява ни „диктатор“, а ако хората не дадат властта на БСП, то нямало да има следващи избори. „Посмали, Манго“, беше казал поетът. Може да мине за добра белетристика, но не и за сериозна политика. Най-малкото защото е далеч от реалността.

Управлението на ГЕРБ е калпаво, държавата е проядена от клиентелизъм и корупция (кога ли пък не е била!), но да се говори за диктатура е несъстоятелно. Интересно как в условията на същата „диктатура“, при това не толкова затънала в скандали както днес, беше избран президентът Румен Радев. Да не говорим, че и когато в истински диктатури опрат да правят плуралистични избори и допитвания, каузата на доброто най-често побеждава. Справка – референдумът, организиран от Пиночет, в който мнозинството му каза „не“ въпреки репресиите, безследно изчезналите и фалшификациите. Когато има кауза и личности, способни да я олицетворят, всяка диктатура е безсилна. Още по-лесно е там, където няма такава. А в България няма диктатура. Имаме демокрация с дефицити, но демокрация. Това, че една партия не е способна да спечели доверието на общественото мнозинство, все още не се смята за покушение срещу демокрацията никъде по света. Поне доколкото ми е известно.

На фона на зомби-политиката все пак и от двете страни се чуват и разумни гласове, които водят смислени и компетентни дебати за европейската политика и мястото на България в нея. Такива бяха дебатите между Андрей Ковачев (ГЕРБ) и лидера на ПЕС Сергей Станишев. Все в тази тоналност на разума и прагматизма звучат и гласовете на „Коалиция за България“ и „Патриоти за Валери Симеонов“. Но те потъват в крясъците на зомби-политиката.

И понеже е такава, нека отсега да разкажем какво ще се случи в нощта на 26 май. То е програмирано от партийните „бокори“. Ако ГЕРБ изгубят изборите, ще обявят, че нищо особено не се е случило. БСП пък ще обяви епохална победа на българския народ и международното положение и ще поиска цялата власт немедлено. Ако пък ГЕРБ спечели вота, то БСП ще обяви изборите за тотално манипулирани и изцяло фалшифицирани, а ГЕРБ ще им се присмее.

Извън това, да погледнем към състоянието на основните играчи пет дни преди гласуването. ГЕРБ изглежда се окопитиха от труса „апартаментгейт“. Бойко Борисов пое кампанията на ръчно управление. Целият въпрос е дали този път неговия традиционен похват да показва магистрали, да решава сам локални проблеми и да раздава ресурси, ще преодолее тягостната умора, която вече има в обществото от десетилетното управление на ГЕРБ. Ако предприеме изненадващ ход или пък в самото навечерие на вота направи лично обръщение към разколебаните – нещо като прочутата реч „Чекърс“ на Никсън навремето – със смирение и готовност да поправи грешките, нищо чудно да наклони везните в своя полза. Ако пък продължи по инерция, ще зависи само от каприза на съдбата в изборния ден.

БСП пък води две кампании. Едната, естествено, е срещу ГЕРБ. Успяват да поддържат огъня и напрежението и да удържат фокуса на кампанията – корупцията на управляващите. Втората е „Нинова срещу Станишев“. Сякаш повече страст се влага именно в тази втората, според оценките на висши червени функционери, които споделят безпокойството си под сурдинка. Проблемът им е, че дни преди изборите все още няма ясни индикации, че привличат подкрепа от свободните избиратели от политическия център.

За ДПС – нищо ново. Дори и да има вътрешно напрежение, както се заговори след свързването на Мустафа Карадайъ с темата „къщи за гости“, то остава недоловимо за широката публика.

Освен изброените дотук, в „шампионската лига“ се състезават и още четири формации. ВМРО експлоатира теми, които имат сериозна чуваемост в обществото – джендър-идеологията, миграцията, ромската престъпност. Друг е въпросът доколко точно Джамбазки е автентичният говорител по тези теми. Обратното, „Патриоти за Валери Симеонов“ явно разчитат на прагматичния тон и позитивите от стореното в управлението. За тях очевидно е важно да препотвърдят своята електорална база в очакване на местния вот.

Същото се отнася и до възстановената „Коалиция за България“. Те залагат повече на смисъла, отколкото на фойерверките, макар че в една токсична политическа атмосфера това е доста рисковано. При всички положения вън от съмнение е едно – с връщането на Румен Петков начело, АБВ се завърна в голямата игра. Форматът „Коалиция за България“ очертава своя територия в левия център, която не е за пренебрегване.

Соросоидите от „Демократична България“, които винаги са дразнели нормалните хора с арогантност, омраза и фанатизъм, този път предизвикват повече присмех. Нелепите клипчета и послания на техните водещи кандидати трябва да се изучават като пример как не се прави кампания.

„Воля“ на Марешки пък видимо хвърля много пари за реклама и демонстрации от типа „светът е с нас“ – снимки с Марин Льо Пен, участие в митинг на Салвини. Но българската политическа практика сочи, че това понякога има обратен ефект. На опашката, но все пак в „шампионската лига“, е и „Атака“, която въпреки усилията на водача на листата Георги Димов, не успява да налага теми и идеи в тази кампания.

И накрая, за да излезем от зомби-политиката, трябва да сме наясно, че идната неделя избираме членове на Европарламента. Те няма да вдигат заплати, няма да преизчисляват пенсии и да раздават детски надбавки. Ще трябва да защитават интересите на България и на своите политически семейства при правенето на европейската политика.

Какъвто и да е резултатът, от него няма да произтече радикално нова политическа ситуация. Особено при очакваната към днешна дата слаба избирателна активност. Нито управлението на ГЕРБ ще се стабилизира, ако победят в изборите. Нито правителството на Борисов ще падне автоматично, ако БСП спечели. Промяна може да дойде на парламентарните избори. Такива ще има със сигурност, но дали днешните партии и партийни лидери ще бъдат водещи фактори в тях, ако продължат със зомби-политиката, не е чак толкова сигурно.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Бокичът е хлъзгав. Смирението бокичово е театро… кат борбата с джендъризЪма.

  2. Чети сдъвкана и изплюта информация, коментари, лъжи и манипулации само ако нямаш собствен мозък да прецениш кое е зърно и кое – плява.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.