Трябва да бъде направена промяна в Плана за възстановяване

Хората с високи доходи първи да излязат на свободния пазар, предложи Делян Добрев

Цените щяха да са три пъти по-високи

Домакинствата в България ще ползват евтин ток по регулирани цени поне до края на 2025 г. Това реши енергийната комисия към парламента, която подкрепи предложението на Делян Добрев и група народни представители от ГЕБР-СДС. Остава решението да бъде подкрепено и в пленарната зала.

Целта на решението е либерализацията на пазара на електроенергия за бита да остане за след 2025 г., цената на тока за домакинствата да остане регулирана в среда на галопираща инфлация, коментира председателят на енергийната комисия Делян Добрев. Няма причина да не можем да го направим, енергетиката ни е в добро състояние, допълни той.

Според него предложението на Министерството на енергетиката да се въведат две тарифи за цената на тока за бита и по-евтина да е само електроенергията при потребление до 300 киловатчаса през лятото и 800 киловатчаса през зимата се е основавало на грешни данни. Взети са предвид показанията на всички електромери в страната и така се е оказало, че 90% от потреблението е под тези нива. Но са взети електромери на гаражи и вили, където потреблението на ток е много ниско.

Същевременно хора с два климатика се се оплакали, че през зимата потребяват по 2 мегаватчаса електроенергия, а през лятото само с бойлер ще бъде надминат предложеният от Министерството на енергетиката праг от 300 мегаватчаса, който в последствие беше оттеглен.

Не сега е моментът за либерализация на пазара на електроенергия за бита, каза Делян Добрев. Той предложи, когато започне либерализацията на пазара, след години, да бъде въведен подоходен критерий. И първоначално само хората с най-високи доходи за плащат за ток по пазарни цени. Например пазарни цени може да плащат хората, които са осигурени на максималния осигурителен доход, каза Делян Добрев. Да се започне от всички министри и депутати, пошегува се той.

По време на заседанието на енергийната комисия стана ясно, че вероятно ще трябва да бъде направена и промяна в Плана за възстановяване и устойчивост. В Плана, договорен с Европейската комисия от предишния кабинет Петков, е записано, че още от 2023 г. електроразпределителните дружества трябва да купуват ток по пазарни цени и след това да го доставят на битовите потребители. Ако този поет ангажимент бъде изпълнен, сметките за ток за бита би трябвало да нараснат три пъти при сегашните пазарни цени на тока. Затова от “Възраждане” предложиха, ако се налага, да бъде направена промяна в Плана за възстановяване и това беше подкрепено от депутатите от енергийната комисия.

Против предложението на Делян Добрев се обявиха от ПП. Така се спира процесът по либерализация на пазара за бита, избързва се с решението, каза Радослав Рибарски от ПП. Ами ако цената на свободния пазар стане по-ниска от регулираната цена за бита, попита той. Делян Добрев му отговори, че и сега домакинствата по желание може да излязат на свободния пазар, те имат това право.

Помощите не трябва да са за всички на калпак, трябва да има мерки за насърчаване на енергийната ефективност и за домакинствата, каза Владислав Панев от ДБ. Но прагът за по-ниска цена на тока може да бъде висок, например 2000 мегаватчаса, допълни той.

КЕВР подкрепя решението за оставане на битовите потребители на регулирания пазар на ток, коментира председателят на енергийния регулатор Иван Иванов. Има три причини за това, допълни той. Те са високите цени не електроенергията, високият процент на енергийно бедни домакинства, и това че няма готовност да се дефинира енергийната бедност. И след като домакинствата минат на свободни пазар на ток, КЕВР ще продължи да определя цена на тока за енергийно бедните домакинства.

Данни на Евростат за първата половина на годината

В някои страни от ЕС токът поевтинява със субсидии

В топ три сме по поскъпване на газа

В няколко страни от ЕС токът за бита поевтинява благодарение на субсидии, а у нас поскъпва.

Има държави от ЕС, в които домакинствата през тази година плащат по-малко за ток спрямо миналата година благодарение на субсидии и регулирани цени. В пет държави от ЕС цените на тока за домакинствата през първата половина на настоящата година са били по-ниски спрямо година по-рано, обявиха от Евростат. Това са Нидерландия (намаление с 54%), Словения (-16%), Полша (-3%), Португалия и Унгария (и двете по -1%). Намаленията в Нидерландия, Словения и Полша са свързани с държавни субсидии и помощи, докато в Унгария цените са регулирани, посочват от Евростат.

Същевременно цените на тока за бита в България през първата половина на годината са били с 6,8% по-високи спрямо година по-рано, показват данните на Евростат. А от 1 юли имаше още едно повишение на цените на тока за бита с около 3%.

Въпреки това, благодарение на факта, че цените на електроенергията за домакинствата в България все още се определят от КЕВР, а не са пазарни, ползваме сравнително евтин ток. Изразени в евро, средните цени на електроенергията за домакинствата през първата половина на 2022 г. са били най-ниски в Нидерландия (5,9 евро за 100 kWh), Унгария (9,5 евро) и България (10,9 евро), а най-високи в Дания (45,6 евро), Белгия (33,8 евро), Германия (32,8 евро) и Италия (31,2 евро). Оказва се, че цената на тока в България са били близо два пъти по-високи спрямо тези в Нидерландия заради субсидиите, които дават в там.

Ако българските домакинства излязат на свободния пазар на електроенергия, сметките за ток може да нараснат няколко пъти. През първата половина на 2022 г. средните цени на електроенергията за домакинствата в ЕС са се увеличили рязко в сравнение със същия период на 2021 г. от 22 евро за 100 kWh до 25,3 евро за 100 kWh. Цените на тока в България са били над два пъти по-ниски от средните за ЕС благодарение на това, че домакинствата купуват ток по регулирани цени.

Газът също значително поскъпна. Средните цени на газа за бита за първата половина на 2022 г. са се увеличили в сравнение със същия период на 2021 г. от 6,4 евро за 100 kWh до 8,6 евро за 100 kWh, показват данните на Евростат. Цените на газа са се повишили най-много в Естония (+154%), Литва (+110%) и България (+108%). Същевременно има една държава-членка, в която цените на природния газ за бита са спаднали. В Унгария цените на газа за домакинствата са се понижили с 0,5%, защото са регулирани.

Компенсации за над 200 лв. за мегаватчас

Цените на електроенергията за бизнеса с 20% по-ниски

Поискаха пари срещу инвестиции

Драгомир Стойнев от БСП (в средата) предложи компенсациите за тока да бъдат еднакви за малките и за големите фирми. Снимка: Пламен Стоименов

Бизнесът ще получава по-големи компенсации за високите цени на тока през цялата 2023 г. Фирмите ще бъдат компенсирани на 100 процента за цени на тока над 200 лв. за мегаватчас, реши енергийната комисия към парламента. В момента компенсациите са за цени на тока над 250 лв. за мегаватчас. По този начин реално от началото на следващата година цената на тока за бизнеса ще бъде с 20 на сто, или с 50 лв. за мегавагчас, по-ниска от плащаната в момента.

Първоначалното предложение на Делян Добрев и група народни представители от ГЕРБ-СДС беше за удължаване на мярката за компенсиране на фирмите за цени на тока над 250 лв. за мегаватчас, а само за големите предприятия на високо напрежение компенсацията да бъде за цени над 200 лв. за мегаватчас. Такъв е подходът в цяла Европа, в масовия случай индустрията плаща не повече от 100 евро за мегаватчас, коментира Делян Добрев.

Според изчисления на Министерството на енергетиката, ако само предприятията на високо напрежение получават компенсации за цени над 200 лв., са необходими допълнително 18 млн. лв. на месец. Според Делян Добрев има достатъчно пари за компенсации за бизнеса, защото по сметките на АЕЦ “Козлодуй” има 2 млрд. лв., а по сметката на БЕХ има още 2 млрд. лв. Всъщност компенсациите се изплащат благодарение на високите приходи на енергийните компании, които имат заради високите цени на тока. Парите за компенсации не идват от държавния бюджет.

Драгомир Стойнев от БСП обаче заяви, че компенсациите трябва да бъдат еднакви, каквито са за големите потребители, такива да бъдат и за микропредприятията и за семейния бизнес. Тези хора също имат нужда от подкрепа и за всички компенсациите трябва да са за цени над 200 лв. за мегаватчас, допълни той. Стойнев предложи парите за компенсации за бизнеса да се взимат не само от държавните енергийни компании, а и от частните дружества. Вече е приет регламент на ЕС, според който приходите над определен праг на всички производители на електроенергия трябва да се взимат, за да се изплащат компенсации на потребителите на ток. На заседанието на комисията стана ясно, че регламентът може да се прилага директно и без решение на парламента. А ако Министерският съвет предложи конкретни текстове за изпълнение на регламента на ЕС, те пак може да бъдат гласувани от парламента. Но в приетото решение пари за компенсации ще се взимат само от държавните предприятия.

Според Владислав Панев от ДБ компенсациите вече не трябва да се дават на калпак, а да са обвързани с нещо, да има изискване предприятията да инвестират в енергийна ефективност или във възобновяема енергия.

Васил Велев, председател на АИКБ: Плащаме повече от компаниите в ЕС

В момента имаме цена за бизнеса от 250 лв. за мегаватчас плюс надценка на търговеца. Тази цена е над два пъти по-висока от средната за първото полугодие на 2021 г., когато беше 112 лв. През втората половина на 2021 г. и първата половина на 2022 г. средната цена е била 245 лв. за мегаватчас. Инфлацията у нас е с 5% по-висока от средната за ЕС, защото за малките и средни предприятия в ЕС цената на електроенергията е 202 лв. за мегаватчас, което е по-малко от цената за бизнеса у нас и след компенсациите. За бита средната цена в ЕС е 296 лв. за мегаватчас, а у нас е 82 лв. Бизнесът е недокомпенсиран спрямо останалите страни от ЕС. За електроинтензивната индустрия средната цена в ЕС е 135 лв. Тези 200 лв. пак ще са повече от средната цена за индустрията в ЕС, но разликата ще бъде по-малка. И при тези цени базовата индустрия в ЕС затваря и се изнася в САЩ и Китай.

Добри Митрев, председател на БСК: Сигурността намалява инфлацията

Подкрепяме предложението за компенсиране на бизнеса. То отговаря на въпросите, които отправихме към Кризисния щаб, министъра на финансите и министъра на енергетиката.

С актуализацията на бюджета за 2022 г. всички небитови потребители, болници, училища и религиозни домове имаха стабилност за цената на тока. Това помогна да се забави темпа на нарастване на инфлацията, бизнесът да продължи да произвежда и да изнася. Българската индустрия е на едно от челните места и това се дължи на мярката за компенсиране.

Ако през юли миналата година, когато започ­на покачването на цените, беше взето такова решение инфлацията нямаше да бъде толкова висока. Несигурността води до това да се залагат по-високи цени, за да се предпазят компаниите да не са на загуба.

Ако има сигурност за цената на тока, ще може да се намали темпът на нарастване на инфлацията, а в някои случаи може да има и намаление на цените. Индиректно компенсациите ще стигнат до всеки български гражданин.