Египетската богиня Бастет и мистериите на късния соц

Накрая опират до пророчицата Ванга

„Държавно иманярство“ под ръководството на Държавна сигурност

Читателите на „Труд“ знаят, че аз съм наследствен археолог, а мой баща бе покойният виден учен Димитър Овчаров. През далечната 1981 г. завършвах следването си в Софийския университет, когато той се върна от командировка в Странджа. Беше много ядосан и сподели, че повече никога няма да участва в подобни глупости. Бяха го включили в експертна група, чиито членове стояли цяла нощ пред някаква скала, за да чакат появата на мистериозно светлинно изображение на котка. Така за пръв път научих за т. нар. гробница на египетската богиня Бастет.

Всичко започва с една мистериозна карта на иманяра Мустафа. Той решава, че става въпрос за скрито съкровище и започва да търси специалисти, които да разчетат непознатата писменост върху картата. Така тя се озовава в БАН, а после стига до дъщерята на Първия, Людмила Живкова. Както е известно, по това време тя вече е дълбоко обладана от мистицизъм и вярва на всякакви невероятни истории. Именно тогава власт получават съмнителни хора и откровени спекуланти като Кръстю Мутафчиев и Живко Попов, които умело се възползват от това. И както обикновено става в тези времена, накрая се опира до пророчицата Ванга.

„Картата сочи място до Малко Търново - казва тя, след като я вижда. - Там има гроб на жена, държаща жезъл. Около нея са пръснати несметни богатства - злато на буци, предмети и оръжие. Много, много отдавна дошли по вода от Египет хора, били стройни и високи, с черни коси. Носели маски на лицата си, били облечени като кукери. Грозяла ги голяма опасност, всичко било донесено, заровено и построено от роби, пролята е била много кръв. Всичко е закопано на 6 м дълбочина“.

Неизвестно как „мъдреците“ около Людмила стигат до заключението, че това е била египетската богиня Бастет. Баст или Бастет е древноегипетско женско божество на радостта, веселието и любовта, на женската красота, продородието, домашното огнище и на... котките, които го символизират. Ето защо тя често се изобразява като котка или жена с глава на котка.

В представите на „научното“ общество край Людмила Живкова все още неидентифицираното същество от Странджа се превръща в местна тракийска принцеса, полукотка-получовек, озовала се по някакъв чудотворен начин в Древен Египет. Там жреците u събирали котки за жертвоприношения. По нейна воля била погребана в родните u места. Гробницата е построена през VIII в. пр. н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да се скрие. Хилядите роби, построили светилището на божеството, били избити до крак, за да не разнесат свещената тайна.

И така набързо се формира петчленна експедиция, която поема към посочената в картата местност „Градището“ край Малко Търново. Тя се води от Кръстю Мутафчиев, а в нея са и нумизматът Иля Прокопов и племенницата на Ванга Красимира Стоянова.

По думите им, още с пристигането си в посочената местност изследователите стават свидетели на странно явление. На 10 април 1981 г. вечерта, след изгрева на луната, групата отива на хълма. В този момент върху западната стена се появяват две фосфоресциращи човешки фигури. Едната е на седящ на царски трон мъж, а втората мъжка фигура се намира зад него. Мутафчиев твърди, че всички застиват от ужас и не успяват да помръднат, докато образите не изчезват. Веднага след това тръгват почти бегом обратно към града, който тогава се намира в първа гранична зона.

Когато се връщат при Ванга и u разказват, тя ги успокоява, че това са холограмни образи на велики мъже от друга цивилизация, намираща се на светлинни години от нас. За странни видения в района разказват и шарещите наоколо иманяри. „Нещото“ се появявало винаги късно нощем, в определени дни през годината.

По думите на Мутафчиев после наемат хора и започват разкопки. Странен факт е, че по същото време траколожката експедиция на Александър Фол извършва проучвания на важното антично светилище в местността „Мишкова нива“, което отстои само на 2 часа пеши ход от „Градището“. В този период Фол е най-близкият съветник на Людмила Живкова и не звучи никак убедително, че търсачите на Бастет са се криели от него. Също така са несъстоятелни по-късните твърдения на траколога и съпругата му Валерия Фол, че смятали своите „съседи“ за обикновени иманяри.

Експедицията трае около 3 месеца с прекъсвания. Взривяват входа на някаква пещера и копаят на 4 м дълбочина. Говорят за открити съкровища, но никой не ги е виждал. Уж Държавна сигурност се намесва и отцепва района. На 21 юли обаче внезапно умира Людмила Живкова. Веднага след това следва процесът срещу Живко Попов и нейните сътрудници, обвинени в злоупотреби. Раздадени са тежки ефективни присъди. Мутафчиев също получава 15 г., от които лежи 8 в Пазарджишкия затвор. Историци, археолози и хора на науката са убедени, че гробница на египетска богиня в Странджа няма. Там е единствено тракийското светилище в местността „Мишкова нива“, което според някои е посветено на Великата богиня-майка.

Търсенето на богинята Бастет е само част от една цялостна програма, в която участват и други видни комунистически дейци на Народна република България. Търсят се съкровищата на Вълчан войвода и поп Мартин, обикалят се планини и паланки. Но нещата загрубяват, когато това се превръща в своеобразно „държавно иманярство“, намиращо се под непосредственото ръководство на Държавна сигурност. Създават се финансирани от правителството канали за нелегален износ на антични ценности и продажбата им на западни аукциони. Начело са заместник-министърът на външните работи Живко Попов и заместник-председателят на Комитета за култура Емил Александров, които същевременно са полковници от службите. А идеолог на тази програма е тракологът Александър Фол.

При процеса след смъртта на Людмила Живкова единствено той остава незасегнат и дори е издигнат за член на Централния комитет на БКП. Останалите замесени висши функционери са осъдени на различни срокове затвор, макар да е ясно, че те поемат чужда вина.

Впрочем десетилетия по-късно ми се случи да се докосна до тези срамни страници от историята на нашата наука, археологията. През 2000 г. аз започнах мащабните разкопки на скалния град Перперикон. Преди мен там през 1979-1982 вече бяха извършени частични проучвания. Формален ръководител тогава е покойният Иван Балкански, обаче през по-голямата част от времето присъства и Александър Фол. По това време в представите на учените от неговата школа това е тайнствен тракийски култов център, свързан с изповядването на орфизма.

Но неочаквано в монументалния Дворец-светилище работниците попадат на масивен саркофаг от римската епоха. За съжаление той днес не съществува, но се вижда на няколко мътни снимки от разкопките на Балкански. Един учител по рисуване и участник в проучванията направи пред мен чудесна скица, макар никога преди не бе виждал римски саркофаг. Десетки местни селяни пък ми се кълняха, че в един момент милицията е блокирала достъпа до разкопките, а над хълма летели военни хеликоптери.

Когато публично оповестих тези факти, аз бях заклеймен от редица бивши служители на Държавна сигурност. Което ясно ми показва, че съм на прав път в разкриването на истината. Засега обаче не може да се каже какво се е случило с откритите при разкопките на Перперикон от 1979-1982 г. артефакти.

Коментари

Задължително поле