Един добър ден за бойната авиация

Щеше да е престъпление да погубим самолети с огромен ресурс

Най-накрая една добра новина за армията ни. Правителството одобри проектите за осигуряване на летателна годност на самолетите от българските ВВС в рамките на приблизително 200 млн. лева. Досега всеки министър на отбрана, всяко правителство е обещавало да направи нещо за разпадащата ни се национална сигурност и конкретно за родовете войски, но за първи път се случва нещо реално.

Това е рамка, а не фактура, така че тези 200 млн. плюс ресто ще се изразходват по конкретни проекти и след конкретни договорености. Тези действия на МО и правителството трябва да вдигнат всички онези машини, за които сме платили прескъпо през годините, а след това сме поставили на трупчета – 8 изтребители Миг-29 и още няколко Су-25, наричани още „летящи танкове“. Ако тези самолети стъпят отново на пистата, ще имаме нормална авиация за първи път от десетилетия. Ще можем да изпълняваме партньорските си задължения. Малко смешно звучи, но така ще изпълним и заръките на Доналд Тръмп, че натовските държави трябва да инвестират повече в сигурност.

Веднага тръгнаха и критики като най-съществената е, че самолетите са руски. Еми, да ви кажа – не са. Те са български, платени с нашите си пари, управлявани от български пилоти, част от натовската флотилия и някакси са все още годни. И за да е още по-категорично, NASA нямат проблем да купуват руски двигатели за космическата си програма, САЩ нямат проблем да купуват руски ресурси, което не ги прави по-меки в политиката срещу руското възраждане. Нека да се отърсим от геополитическото фенство.

Един самолет е образно казано просто нещо – крила, фюзелаж, двигател, електроника, пилот. Не е важно кой го е произвел, а кого браниш. И няма никакъв спор, че самолетите, които притежаваш трябва да са изрядни.

От години вървят проекти за придобиване на нови изтребители, които да са от нашия си западен блок. С грифа „Секретно“ се разиграваха всякакви игри. Рискът да ни пробутат трета ръка, горубленски Ф-16 беше реален. Румънците се вързаха на такава лъжа и сега страдат. А на нас разни лобисти даже искаха да ни опаковат в целофан още по-стари самолети.

Екипът на министъра на отбраната Красимир Каракачанов направи нещо много просто – направи конкурса за нови самолети прозрачен. Веднага имаше резултат. Този път на конкурса светна. Ако в предишните конкурси ни предлагаха Ф-16А (блок 15) – най-стария възможен модел, доста по-стар и като производство, и като технологии от нашите Миг-29, то сега в конкурса за нови самолети „Локхийд Мартин“ ни предлагат най-новия Ф-16 (блок 70 „Вайпър“), нещо, което тепърва ще се произвежда. Виждате ли разликата?

Заради прозрачността днес държавата ще си избира между чисто новите шведски „Грипен“ и чисто новите американски Ф-16, както и втора ръка „Юрофайтер“. Но в най-оптимистичния вариант ще минат минимум три години, преди да видим нов самолет, при условие, че вече има окончателно решение на парламента. След избора на победител, започва поне една година в преговори, сетне започват техническите подробности, а накрая производство и обучение на пилоти. Минимум три години. А дотогава?

Тези изтребители, които притежаваме не само не са изхвърляне, а по-нови от тези, които едни търгаши се опитваха да ни пробутат като нови – говоря за горубленските Ф-16.

Ето какъв е казусът. Образно казано, ако на автомобила ти се скапе акумулаторът, не си оправил ходовата част и не си сменял свещите няколко години, ти не хвърляш колата си на боклука, за да си купиш чисто нов автомобил. Веднага щом получиш някакви пари, първо си оправяш колата, защото тя ти трябва в ежедневието. Сетне събираш парите за новата кола. Купуваш я и продаваш старата поддържана бракма.

Нашите самолети не са бракми, а изключително добри машини, тествани в много бойни действия по света. Просто не са поддържани досега. За първи път едно правителство отделя толкова пари, за да съвземе авиацията. А защо тя ни е нужна?

Съвсем скоро във фейсбук имаше голяма врява затова, че при ремонтите на центъра на София щели да заличат едно от емблематичните места на града – любимата яма в градинката „Кристал“, където младите пият бира, свирят рокендрол, рапират или просто си стоят. Много шум за нищо. Първо няма да унищожат дупката, а второ – малцина знаят защо е там. Тази яма е паметник. Едни твърдят, че това е кратер от бомбардировките над София през Втората световна война, когато са убити няколко хиляди столичани – мирни хора. Истината е, че тя е остатък от строеж, прекъснат заради войните. За мен е там да ни напомня, че последните войни все ги губим.

Бомбардирането на цивилно население и тогава и сега е военно престъпление, но победителите не ги съдят. Жертвите щяха да бъдат много повече, ако нямахме авиация.

България е имала авиация и както винаги нашите воини са правили подвизи. На 17 април 1944 г., „Черния Великден“ в нашата история малцина пилоти се бият с 350 тежки бомбардировача, ескортирани от 100 изтребителя. В боя загиват шестима български пилоти. Малцината спасяват страшно много хора на земята.

Който владее небето, владее земята. Откакто има авиация – това е принципът. Хитлер щеше да превземе Великобритания, ако не беше тяхната авиация. САЩ превзеха Афганистан и Ирак защото авиацията прегази всичко. Русия смаза Грузия, защото имаше силна авиация. Повече думи са излишни от историческа гледна точка.

Ето защо този ден е добър за българската бойна авиация, защото след толкова много години за първи път има реални действия за ренесанс на българската армия. Ако Каракачанов успее да се пребори и устои за другите проекти – за сухопътни войски и флота, някак си и нацията ще се успокои, че има кой да я защитава.

 

Течът от армията спира?

За първи път тази година има реален шанс хората, които напускат армията да бъдат равни или по-малко от тези, които влизат в нея, каза министър Каракачанов. Въпреки всички опити този теч на личен състав от предишните ръководства, некомплектът на армията досега е огромен. Никой не знае колко точно са празните бройки във войската, но са много.

Коментари

Задължително поле