Едно е да биеш тъпана, друго е да се държиш държавнически

Финансово-икономическите министри ни занимават само с политическия си пиар

Родината е на всички и трябва да си я пазим като общ дом

Да закрием ББР! Толкова ли е сложно да се каже?! Вместо тази смислена теза за дебат у нас от сутрин до вечер новият служебен кабинет и в частност финансово-икономическите му министри, ни занимават само с политическия си пиар. Личния и на партиите, които са ги позиционирали там. Четат назидателно статии на партийни медии в ефир. Вадят “страховити доказателства” и още по-страховити “разкрития”. Е, няма доказателства за повечето неща, но иначе да кипи дейност и комсомолски ентусиазъм. И да - да живее “революсион”-а, щото всичко трябва да се “промени”, “изчегърта”, “изрине”. Няма нужда от градеж - всичко наново. И така до следващия месия, когото пак ще издигнат недоволни бизнес кръгове и елит, докато не намразят отново впоследствие - както стана с идеолозите на грантаджийското протестърство, бабували на раждането на ГЕРБ в началото. И пак война, и пак омогьосан водовъртеж от надежди, омраза и вендети...

Впрочем тезата, че ББР се употребява политически, е валидна. Та това й е замисълът, както и да го гледаме. Ако фирма не може да вирее само с продукта, екипа, замисъла и подкрепата на клиентите си, то само политическият - насилствен - процес може да я крепи, финансира, да гарантира оцеляването й.

Затова и “държавна банка” е оксиморон, така както безумното словосъчетание “държавен капитализъм”. Или е капитализъм - свободна размяна между частни субекти, или е държава, която взема данъците с принуда. Не с убеждаване на клиентите и продажби. Същото е и с една банка - тя набира депозити и дълг и финансира рентабилни проекти. Целта е да печели, а ако има проблеми, реалните собственици, акционерите, я държат отговорна за слабата рентабилност.

Не е такова положението с държавните фирми. Там мениджърите се отчитат през акционера-принципал (в случая министерство на икономиката), без държавните служители и министрите да притежават капиталовата стойност на тази собственост. В икономическата наука това се нарича “морален риск” - министър (може да е служебен за два месеца) контролира активи, които се управляват от мениджъри, надзиравани от надзор, като всички вкупом нямат никаква пряка отговорност. И отлично знаят, че ако има проблем с капитала заради загуби - масрафът се покрива с пари на деперсонифицирания “данъколатец”. Който така или иначе е държан тотално “не в час” по отношение на схемата.

А ББР, макар да не набира депозити от населението, има лиценз за търговска банка и по този начин се заобикалят всякакви ограничения. У нас имаме десетки и десетки банки, финансиращи на исторически ниски лихви; както и капиталов пазар, който е поддържан задушен от собственика му - държавата… Нужда от политически контролирана банка - няма. Не се ли каже ясно това, всичкото биене на тъпана увисва. Очевидно няма морална битка. А рицарската мантия на справедливостта е на кръпки, съшити с бели конци. Цялата галимация, оказва се, да не са вашите, а нашите... Докато не станат и те неудобни и да трябва да ги сменяме. Игран е мачът многократно.

Ама така щяло да се появи новият “Скайп”. И малките кредити ще отидат за повече фирми. Нито така се ражда скайп или майп, нито е проблем да се направят 50-100 фирми и да вземат всякакви кредити и проекти. Истински здравият бизнес минава органично през различни стадии на растежа и всякакъв допинг като политическа протекция, евтин държавен кредит и подкрепа, го помпат изкуствено, което обаче ще му развали бъбреците и сърцето. И ще го корумпира. Неизбежно.

Прави впечатление, че партиите на протеста са от тихи, по-тихи. Те просто са във властта, но през задната врата. И работят за преизбирането на Радев за президент, като замисълът явно е сегашният кабинет да се репликира. Плюс минус едно-две “нови” лица като Христо Иванов, да речем. Бойко Рашков пък се изживява като тексаски рейнджър, който е спечелил кастинг за най-сериозен тв вандал. Използването на фразеологията на сталинския болшевизъм е не просто грозно, това е престъпно. Камо ли от публична фигура, носеща новото и морално извисеното. “Уволненията” за абсолютно резонни въпроси на журналистите в БТВ показват както липсата на елементарно сензитивност за обществените чудения към властта, която и да е тя. Както и силен властнически нагон на отмъстителен цензор. Моментно облечен във власт.

ГЕРБ пък са в окопна война срещу всички, заемайки ясна ястребова и проамериканска линия със заявка за протекция зад Океана. И реверанс към Демократична България. Борисов постоянно налива имидж на Радев, представяйки го за русофил - нещо, което допада на мнозинството българи традиционно. А президентът, от своя страна, си бута на тихия фронт новото лице на НАТО “Три морета” - за ужас на русофилските настроения в БСП.

Фигурата “служебен кабинет” е тежка недомислица в Конституцията ни. В парламентарна република парламентът не работи за два месеца, а може да се окаже и доста повече. Няма контрол над изпълнителната власт. А тя - нито е избрана от народа, нито е прозрачна. Че на това отгоре има и къс времеви хоризонт, тоест е склонна на бързи и резки действия, със стимул за висока политическа рента. Авторитаризъм от най-чист вид. А това, че президентът е избиран пряко, не му дава легитимност да концентрира толкова власт. У нас той е с представителни функции, нищо повече.

Едно обединява всички политически субекти - стари, нови, всякакви. Грам не ги е еня за България и нейния имидж пред света. Бизнесът е проверяван, привикван, изслушван, изстипосван, заклеймяван. И преди, и сега. Забравя се, че дори да е инструментализиран в политическа угода, вината е в политиците, не в самите предприемачи.

Една от големите глупости, които може да стори финансовият министър сега, е да погне фирмите. Най-лесното, когато не можеш да овладееш разходите или не искаш да се окаляш политически, спирайки социалните разходи на предните, планирани обаче за кратко, е да посегнеш към приходите. Да разпоредиш тежки данъчни проверки и ревизии в условията на историческа депресия. И то при положение, че приходите се преизпълняват повече от успешно. Ясно показваш, че би смазал бизнеса, за си вържеш “твоите гащи”. И не - наличието на свободен кеш в тази криза не е проблем, а напротив. Именно пълната зависимост на бизнеса от глобалните парични пазари, ерго краткосрочна ликвидност, се оказаха ахилесовата пета на финансовата система. А за политическо донорство - вероятно може да иде всеки лев. Не е нужно да смазваме икономиката с такива малоумни аргументи.

Нека има проверки и да се вадят черни ризи. Но нека и да се прави принципно, държавнически, отговорно - за нашата къща иде реч все пак. Ще си оправим дограмата, без да чупим прозорците, нали?!

След нас и потоп, била казала Мадам дьо Помпадур, любовница на крал Луи XV. А неговият предшественик Краля Слънце Луи XIV бе казал, че държавата - това съм аз. Не зная за държавата, но родината си е на всички и трябва да си я пазим като общ дом. Колкото и да е изгодно моментно да правим пожар, та да вземе по-комфортни стаи с гледка навън.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи