Русия не е моят дом. В Русия прекарвам изгнанието си. (...) Що се отнася до бъдещето на Русия и какво ще се случи тук, не смятам че съм в безопасност. (...) Но в крайна сметка не направих тези разкрития, за да съм в безопасност. Ако исках да съм в безопасност, щях в момента да си седя в Хавай и да правя много пари, шпионирайки всички останали. (...) Вероятно е да остана в изгнание до края на живота си.

Тези философски наблюдения върху света и себе си направи миналата седмица бившият служител на американската Агенция за национална сигурност (АНС) Едуард Сноудън по време на видеоконферентен разговор от Москва със студенти и преподаватели от частен университет в австрийския град Инсбрук. Подобно на другия известен “дигитален рицар” и международен изгнаник, Джулиан Асандж, чиито проблеми с личната хигиена го върнаха отново за кратко в светлината на прожекторите преди дни, трябва да признаем, че и за Едуард Сноудън бяхме позабравили напоследък. И то без да трябва властите в Русия “да му спират интернет-а”. Хем разкритията на Сноудън през 2013 г. за различните програми за масовото следене на комуникациите на стотици милиони граждани на планетата, извършвано от АНС и нейни западни партньори имаше глобално много по-разтърсващ ефект от изнесените година по-рано от “Уикилийкс” американски дипломатически имейли.

Секретната информация, осветена от Сноудън, съзнателно и риск за живота му, пък било то и диктувано от наивни идеали, беше преломен етап в разбирането на човечеството за модерните рискове за свободите в дигиталното общество на глобалния свят. Само разкритията за подслушваните мобилни телефони на десетки световни лидери като бившия премиер на Израел Ехуд Олмерт и канцлера на Германия Ангела Меркел, която сравни действията на американската служба с тези на зловещата източногерманска “Щази”, подкопаха с години напред доверието между отколешни съюзници. А за това на гражданите на западните държави в свободите, гарантирани им от собствените им власти и служби, какво да говорим.

И ако отвъд лозунгите и съмнителните контакти, гореспоменатият Джулиан Асандж не е нищо повече от компютърен хакер, намесил се в глобалната политика повече от опортюнизъм, отколкото от нещо друго, Едуард Сноудън е един практически трагичен герой на международната сцена и несъмнено ще остане такъв и в историята. Най-малкото заради добрите му намерения. Които, както казват хората, застилат пътя към ада.

Та да разкажем малко повече и за Сноудън – а ако още не сте гледали едноименния филм, който посвети на него видният американски режисьор Оливър Стоун преди две години, също препоръчваме.

Едуард Джоузеф Сноудън е роден на 21 юни 1983 г. в Елизабет Сити, щата Северна Каролина. Семейството му се премества в град Арнолд, Мериленд, където между 1999 и 2001 г. започва да изучава компютри и програмиране в местния държавен университет. През 2004 година, подтикнат от патриотични чувства, Едуард Сноудън се записва доброволец към специалните части на американската армия, за да участва във войната в Ирак, но след 4 месеца е освободен от служба по здравословни причини. Завръща се за кратко да продължи обучението си в университета в Арнолд, преди през 2006 г. да бъде нает от Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ, като експерт по глобални комуникации. Следващите няколко години Едуард Сноудън прекарва под дипломатическо прикритие в Женева, Швейцария, където се грижи за поддръжката на компютърните мрежи на резидентурата.

През 2009 г. вече като утвърден “експерт по кибер-контраразузнаване”, той е нает от американската компания “Dell”, която обслужва голяма част от системите на администрацията на САЩ, включително и на някои от специалните служби. Сноудън е базиран в американската военновъздушна база Йокота, край Токио, където 4 години инструктира висши офицери и служители как да бранят мрежите си от китайски хакери. Именно от “Dell” го изпращат през март 2012 г. в Хавай, където започва работа като системен администратор и анализатор към Региналния оперативен център на АНС. В следващите 15 месеца Едуард Сноудън ще започне внимателно да преточва данни от операциите на шпионската служба. Успявайки да установи засекретен контакт с журналиста от британския вестник “Гардиън” Глен Грийнуалд, на когото първоначално сигнализира за информацията, с която разполага, на 20 май 2013 г. Сноудън пристига в Хонконг под предлог на влошено здраве. Първите разкрития, за глобалната мрежа на АНС за следенe на комуникации PRISM, бяха публикувани на 5 юни и изтичането на скандални факти продължи още месеци след това. След укриване и неуспешен опит да се добере до Еквадор, през юни 2013 г. Едуард Сноудън се оказа в транзит на летище Шереметиево в Москва, с отменен американски паспорт. След отказ на молбата на САЩ за екстрадиране, месец по-късно руските власти му издадоха документ за временно пребиваване, който понастоящем е валиден до 2020 г.

Неизчерпаемата кутия на Пандора

Заради подхода му да ги разпраща на различни експерти за разработване, общият размер на документите, които е успял да копира Сноудън, е все още неясен. На базата на изнесената досега информация се предполага, че службите на Австралия са “загубили” към 15 000 официални документа, а британските - около 58 000. Първоначалната оценка на АНС на САЩ бе за между 50 000 и 200 000, преди да достигне до 1,7 млн. документа. Вестник “Вашингтон Пост” разкри, че само техният пакет с информация, предоставена от Снодуън, е съдържал преблизително 160 000 прехванати имейли, текстови съобщения и разговори, някои от тях дълги стотици страници.

За него

Кибер Пърл Харбър

Преживяхме един кибер Пърл Харбър. Името му беше Едуард Сноудън. Американските служби за сигурност се провалиха изключително зрелищно в случая със Сноудън. И тази дървена глава е имал достъп до разрушителна сила, много по-силна от всичко, което е позволено да се постави в ръцете на един-единствен индивид.

Аштън Картър, бивш министър на отбраната на САЩ

Изпълни дълг

С постъпката си Едуард Сноудън определено наруши закона и не можеш да кажеш, че всичко е наред. Не е. Но това което разкри, докато потъпкваше важни закони, бяха нарушения на американската конституция, които бяха много по-сериозни от извършените от него престъпления. В процеса на нарушаване на важен закон, той също така изпълни важен дълг. Защото всички имахме нужда да знаем колко далече се простира всичко това.

Ал Гор, бивш вицепрезидент на САЩ

За екзекуция!

Едуард Сноудън е шпионин, който нанесе огромни щати на Съединените щати. Едно време, когато страната ни беше уважавана и силна, такъв шпионин щеше да е вече екзекутиран.

Доналд Тръмп, президент на САЩ, в “Туитър” през 2014 г.

Герой е!

За мен Едуард Сноудън е герой, защото разкри тайни, които всички трябваше да знаем. Че САЩ системно нарушават Четвъртата поправка в конституцията си. Сноудън трябва да бъде посрещнат с отворени обятия и да му бъде предоставено убежище, където поиска. Но няма къде да избяга, защото всеки се страхува от САЩ.

Оливър Стоун, американски кинорежисьор