Легендарният бунтар на балканското кино Емир Кустурица навърши 70 години, но не очаквайте корпоративните медии и неговите колеги в САЩ и Западна Европа да го почетат подобаващо. От години той е враг на либералния културен режим и може да се каже, че непоносимостта е взаимна. Но не изглежда, че Кустурица ще търси завръщане в старите си арт среди, които вече очевидно презира.

За сметка на това той беше позд-равен от руския президент Владимир Путин и получи от него подарък - керамичен барелеф, наречен “Прозорец към Изтока”. Кустурица каза, че скоро ще пътува до Москва, за да благодари на Путин лично, а и за да работи по филм, посветен на великия руски писател Достоевски. “Всичко, което се случва сега в света и в Европа, беше предсказано от Фьодор Михайлович Достоевски и той ни каза да се държим заедно и да свързваме културите си. Аз ще направя всичко възможно двете ни култури да се сближат още повече”, каза преди дни Кустурица.

По повод 70-годишнината на сръбския режисьор руският патриарх Кирил го отличи с орден първа степен на името на един от най-големите руски светци и чудотворци - св. Серафим Саровски.

А самият Путин каза преди време в разговор с режисьора, че той не трябва да се оттегля от киното, както беше загатнал, че планира да стори. “Що се отнася до приключване на кариерата, мисля, че е твърде рано да говорите за това. Вие сте направили толкова много и, струва ми се, ще направите не по-малко. Дори не е въпрос на заслуги, а на вашия талант и умение да проникнете в същността на това, което представяте. Вашите оценки за днешния ден, включително за трагичните събития в Украйна напълно съвпадат с моите”, каза тогава руският лидер.

Непокорният балкански филмов маестро продължава с удоволствие да се отдалечава от изискванията на своите западни кино колеги за правилно политическо поведение. Не го очаквайте скоро като шеф на престижно европейско жури. Но на него не му пука. Преди няколко седмици взе участие в представянето на документален филм за преследването на каноничната Украинска православна църква от властите в Киев.

“Конфликтът в Украйна се дължи на факта, че конкретни лица имат желание да забогатеят от него”, каза Кустурица на премиерата на “Хора Христови. Нашето време” в Белград. “Тази война вече е продадена, но си задавам въпроса кой даде толкова висока цена, която платиха украинците, кой ще извлече дивиденти от това? Кой всъщност е бенефициентът, който получава дял от това?”, обърна се Кустурица към публиката. “Украйна, що се отнася до Бог, вече е загубена, успяха временно да го изолират. Но в Сърбия ми се струва, че нашите “партньори” и “приятели”, независимо как ги наричат ??политиците, се опитват да убият Бог в нас с “мека сила”, но тя стана невероятно по-силна след откриването на олимпийските игри и този филм трябва да бъде задължителен за гледане във всички училища”, каза още Кустурица, който участва в документалната творба.

А преди време той пак възмути истеричните си западни колеги в културните елити след нова официална среща с Владимир Путин в Кремъл. Разговорът между Емир Кустурица и Владимир Путин в Москва се насочи и към изкуството, и към международната обстановка, по предложение на самия режисьор. Кустурица благодари на Путин за възстановяването на историческата справедливост. “Искам да ви благодаря за вашата лична историческа справедливост... Това, което се случва сега в Украйна, е борба за нас. Ние, които видяхме какво се случи с тези бандеровци в Хърватия... Мисля, че тази аналогия е много важна за всички”, каза Кустурица, като припомни кървави пасажи от историята на Югославия.

Режисьорът на “Ъндърграунд” и “Циганско време” се противопостави на масовото западно цензуриране и заличаване на руска култура и обяви, че започва да филмира литература от най-голямата по територия страна на планетата.

Емир Кустурица не се вписва в съвременните рамки за културна знаменитост, но си остава най-успешният балкански режисьор. Той е виртуоз на абсурда и магическия реализъм, на носталгичната мелодрама, на бурните и бравурни композиции, на визуалния бунт и препратките към майстори като Федерико Фелини. Сръчно съчетава комедия с трагедия, насилие с любов, мечтание с отчаяние. Ражда се в Сараево, бивша Югославия и израства, потопен в митологията и естетиката на страната, която се разпадна през 90-те. Но още през 80-те Кустурица става световно име с поредица от престижни филми, които го поставят на картата на голямото кино. Това са топ творби като “Спомняш ли си, Доли Бел?”, “Баща в командировка” и “Циганско време”.

Даде на Америка своята “Аризонска мечта”

В началото на 90-те Кустурица отива в Америка и прави сюрреалистичната комедия с елементи на драма “Аризонска мечта” със звезди като Джони Деп и Фей Дънауей. Но характерът му е в пълно противоречие с Холивуд и корпоративната студийна система, а съвсем скоро след този успех той се превръща в един от най-жестоките критици на САЩ.