50 на сто от енергийно бедните не са с нисък доход
Цената на тока след два месеца от, 1 януари 2025г., ще се увеличи с около 17-18 на сто заради либерализацията на пазара на електроенергия от 1 юли 2025 година за битовите потребители, а от 1 януари 2026 година домакинствата се очаква да плащат до два пъти по-скъп ток, когато излязат на борсата, предупредиха пред “Труд news” енергийни експерти.
България е на едно от първите места по невъзможност за поддържане на достатъчно топъл дом с малко над 20 на сто от домакинствата в ЕС, показва графика на Евростат за 2023 г. в проценти.
Гратисният период за преминаването на битовите потребители на свободния пазар както бизнеса беше отложен за 1 юли догодина от 49-ото Народно събрание в навечерието на предсрочните избори на 9 юни 2024 г. Една от причините за отлагането бе дефицитът във Фонд “Сигурност на електроенергийната система”, както и липсата на яснота как точно ще се подпомагат енергийно бедните и енергийно уязвимите групи от населението. Заради продължаващата политическа нестабилност все още няма достатъчна нормативна база, чрез която преходът от регулиран към свободен пазар да бъде извършен плавно и без ценови сътресения за хората, коментираха пред “Труд news” специалисти от сектора. Те дадоха пример, че в момента България е сред страните с най-ниски цени на електроенергия в ЕС, тъй като домакинствата у нас са на регулирания пазар за разлика от повечето европейски държави, където и за гражданите цените са като на борсата.
Българските домакинства изразходват средно 13,5% от общите си разходи за енергия, като най-голямата част от енергийните разходи са за електричество - 60,7 на сто, посочиха преди дни в доклада си икономисти от Световната банка пред Икономическия и социален съвет. От Световната банка обръщат внимание, че степента на разпространение на енергийната бедност у нас е висока в сравнение със стандартите на ЕС и е по-голяма сред бедните. Експертите препоръчват ясно идентифициране на домакинствата, засегнати от енергийна бедност, тъй кто само така може да се въвеждат адекватни политики за справяне с проблема.
Сред важните изводи от доклада на Световната банка е и фактът, че припокриването между енергийната и монетарната бедност варира значително според различните индикатори и все още половината от енергийно бедните не са с нисък доход. Документът препоръчва комбинация от политически мерки, включително средносрочни мерки за енергийна ефективност за енергийна, социална и жилищна политика.
През лятото, когато цените на електроенергията бяха над 300 лева за мегаватчас, 50-ото Народно събрание гласува спешно 100-процентова компенсация за небитовите потребители, ако цената на тока на борсата мине 180 лева за мегаватчас. А средствата ще се изплащат от Фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Енергийни експерти обаче предупреждават, че ще е почти невъзможно Фондът да поеме подобни компенсации и за битовите потребители след 1 юли 2025 година при сегашното му финансово състояние.
По данни на Евростат, цитирани от икономисти на Световната банка, страната ни е на едно от първите места по енергийно бедни в ЕС по невъзможност за поддържане на достатъчно топъл дом.
В момента дефицитът във Фонд “Сигурност на електроенергийната система”, както е констатиран и от министерството на енергетиката, но и от Министерския съвет и Европейската комисия е около 450 млн. лева. Този дефицит обаче е натрупан следствие на едни близо 850 млн. лева, които Асен Василев като финансов министър иззе от Фонда за компенсации, тъй като иначе средствата трябваше да излязат от държавния бюджет, а той не искаше да прави голям бюджетен дефицит. Тази еквилибристика доведе до дефицита във Фонда от близо 850 млн. лева, този дефицит е констатиран и министерството на финансите трябва да ги върне във Фонда. Важно е да подчертаем, че към момента Фонда изпълнява всичките си задължения и няма никакви забавяния по изплащане на компенсации към бизнеса за високите цени на електроенергията над 180 лева за мегаватчас и към всички производители на електроенергия, които трябва да бъдат компенсирани от Фонда. Фонд “Сигурност на електроенергийната система” няма в момента забавени плащания. Но е много важно тези пари да бъдат върнати във Фонда, защото от 1 януари 2026 година предстои либерализацията на пазара за битовите потребители. За да няма шоково поскъпване на цената на електроенергията, трябва да се случат няколко неща: от една страна трябва да се изпълни най-накрая написаното в Закона за енергетиката и да има ясна дефиниция кои са енергийно бедно, кои са енергийно уязвими домакинства. Да не бъдат компенсирани хората с джакузи или сауна у дома и с по няколко електрически автомобила.
Компенсирането “на калпак” ще доведе до компенсиране на богатите хора и ощетяване на бедните. От друга страна тези пари във Фонда трябва да бъдат върнати, за да може да реагира адекватно на това поскъпване на електроенергията, което ще се получи, а именно - да не е шоково за битовите потребители. Някои колеги експерти правилно изчисляват, че ще е двойно. Невъзможно е за поредна година да имаме отлагане на либерализацията на пазара на електроенергията за битовите потребители, тъй като тя е въведена във всички държави от ЕС. Наблюдавайки ситуацията, нито социалното министерство, нито министерството на енергетиката са изцяло готови с дефинициите и с начина, по който ще бъде извършвана тази подкрепа на домакинствата. Важно е да имаме дефиниции и на двете категории, защото енергийно уязвимите много лесно може да станат енергийно бедни.
Управляващите, които и да са те, дори и да е служебно правителство, трябва да се задействат най-накрая и да дефинират що е то енергийна бедност, защото от 1 януари 2026 година една значима част от българското население, може би над 1 млн. души, ще останат без възможности да си плащат сметките за отопление и въобще за електроенергия. Енергийната бедност е дефинирана от Световната банка като домакинство, на което 60 процента от доходите му отиват за плащане на енергийни разходи, като това включва не само електричество, включва отопление, транспорт до работа. Доста голяма част от българското население попада в тези критерии, затова и е толкова важно да имаме приети дефиниции за енергийна бедност и енергийна уязвимост. Никой не знае колко ще е цената на 1 януари 2026 година. Ако вземем пример от цената от сряда на свободния пазар, то цената за потребителя трябва да е на дневна база 0,20 лева за киловатчас без ДДС, а в момента регулираната цена е 0,15 лева за киловатчас без ДДС. Виждате, че това автоматично е около 30 процента ръст на цената.
При всички случаи на 1 януари 2026 година ще имаме два вида търговци на електроенергия - едните ще ни предлагат фиксирана цена за някакъв по-дълъг период, а други - ще бъдат като посредници между домакинствата и производителите. При първия вариант търговците ще трябва да поемат риска от волатилността на цените, защото те ще поемат разликата в цената на електроенергия за всеки отделен час, за всяко денонощие от съответния фиксиран период.. Според мен е реално цената на електроенергията да се увеличи два пъти, което се вижда при сравнителен анализ на цените в околните държави, които отдавна са на либерализирания пазар. При другия вариант, когато търговецът е като посредник на борсата и купува вместо нас, потребителите, но това е да ни купува електроенергия за всеки час срещу някакъв процент комисиона за услугата - 3 или 5 процент, примерно. Това е доста сложно система и не съм убеден, че ще сработи. Затова и смятам, че по-голямата част от българите ще изберат фиксираните търговци и оттук нататък идват другите проблеми: как да си изберем търговец, кой да бъде той, какво ще стане, ако търговецът фалира - тогава попадаме в обхвата на “Доставчик от последна инстанция” (ДПИ) - вече имаме лицензирани такива доставчици. При ДПИ цената отново е регулирана от КЕВР, но цените при ДПИ във всички европейски държави са доста по-високи от пазарните - между 25 и 45 процента, дори 50 на сто по-висока цена от свободния пазар.
Либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители чука на вратата и ще е факт на 1 януари 2026 година, без значение, че представители на някои политически партии в момента предизборно говорят как може да бъде отложена за пореден път. Не може. Необходимо е да се направи електронна платформа, която да обслужва електронната система, в която да се съдържа информация кои хора имат необходимост от компенсация заради затруднения. Сега се знае, че това са около 33 процента от българите. Не знаем от кои фондове ще се подпомагат тези хора, знаем само, че в преходния период от 1 юли 2025 година до 1 януари 2026 година за това ще се ангажира Фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Но тук веднага трябва да светне червена лампа, защото Фондът е в дефицит и е много неясно ще има ли пари за компенсиране и регулиране на цените в периода юли 2025 г. до 1 януари 2026 г.
След влизане в действие на пълната либерализация и дума не може да става да продължаваме да ползваме този Фонд. Трябва да заработи Социалният климатичен фонд, но изобщо не се знае какво става с него. Не знаем откъде ще се компенсират енергийно бедните, нещо повече, трябва да се предлжат мерки за енергийна ефективност при облекчени условия. Много е вероятно да се преразгледат прогнозните пазарни цени, тъй като сега цените у нас са ниски. Като се направи нова прогнозна цена от 1 януари 2025 г., ще се намали разликата, която трябва да се изплаща от Фонд “Сигурност на електроенергийната система” в преходния период от 1 юли 2025 г. до 1 януари 2026 г. Съществуващият дефицит във Фонда обаче предполага някакво увеличение и единствения начин е като се знае какъв е дефицитът и потреблението, да се види с колко трябва да се увеличи цената на тока и това да стане с такса “задължение към обществото” към всички потребители - бизнес и битови. И цената да се увеличи с 6-7 процента. В противен случай битовите потребители ще се натоварят със 17-18 процента отгоре от 1 януари 2025 г., ако искаме на 1 януари 2026 г. да имаме по-малко увеличение на цената на електроенергията. Тогава цената вече ще е борсова.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш