Енигмата Българска банка за развитие

Най-непрозрачната българска финансова институция не желае да се реформира

Предоставят 20% по-голям кредитен ресурс или общо 6 млн. лв.  на т.нар. закъсали фирми

В своето повече от двадесет годишно съществуване Българската банка за развитие (ББР) (създадена е през 1999 г. като Насърчителна банка) функционира като държавна банка първоначално с принципал министърът на финансите, след това – министърът на икономиката, а от 7-8 месеца министърът на иновациите и растежа. За съжаление никой от министрите, които са над десет през този период, не е отделял достатъчно внимание на ББР. Тя нито е кредитирала в достатъчна степен малкия и средния ни бизнес, нито е съфинансирала големи инвестиционни обекти на български компании, които са кредитирани от междуевропейски банки. Пари за тази цел са били налични, но е налице голяма инертност в мениджмънта на ББР в тази насока. Пример в това отношение е предоставената и записана в Закона за държавния бюджет преди няколко години сума от 100 млн. лв. за съфинансиране на български проекти, които са одобрени по т.нар. План Юнкер. Към нито един български инвестиционен проект ББР не е отпуснала кредит под формата на съфинансиране, независимо че тя писмено бе сезирана в тази връзка от БТПП. Вместо да стори това, което е записано в нейния устав, тя е кредитирала с крупни суми няколко големи кредитоискатели. Те бяха използвани като претекст преди повече от една година, тогавашното ръководство на министерството да постави лимит (таван) от 5 млн. лева. В последните дни ръководството на ББР го е повишило с 1 млн. лв.

Странно е, че то е преценило да предоставя 20 % по-голям кредитен ресурс или общо 6 млн. лв.  на т.нар. закъсали фирми, които вече са кредитирани от ББР. Това тяхно решение с нищо не може да се обясни, освен че сред т.нар. закъсали фирми е налице някоя т.нар. приятелска компания, която скоро ще се разберем коя точно е.

Резултатите на ББР от началото на 2022 г. досега не са от най-добрите. Има намаление на кредитния портфейл на банката в сравнение с първото тримесечие на 2021 г. от 2,5 млрд. лв. на 2,1 млрд. лв., а спадът от приходите от лихви е с 47%. С 18,7% са намалели в сравнение с миналата година и привлечените средства от международни финансови институции, което е показателно, че нямат доверие на сегашното ръководство на ББР.

Предвид изброените, а и други негативни тенденции в мениджмънта на ББР, в средата на месец януари 2022 г. лично сезирах министъра на иновациите и растежа с няколко съществени мои предложения, които отправих в частен разговор с него и в последствие писмено в две мои заявления. Както и очаквах нито ми бе отговорено в едномесечен срок, нито бяха предприети конкретни действия от страна на ръководството на принципала на ББР – Министерството на иновациите и растежа.

Предложих учредяването на Национален иновационен консултативен съвет, като са възможни следните два варианта:

Вариант 1: Национален иновационен консултативен съвет от 15 души при Министерство на иновациите и растежа, като към него се учреди подкомисия от пет доказали се в практиката финансови експерти, които са специалисти по иновационен мениджмънт и оценка на риска, която да изработи план за трансформиране на ББР в модерна банка за насърчаване на иновациите, стартъпите и малките и средни предприятия (МСП)

Вариант 2: Отделен Консултативен съвет към ББР в състав 5 до 7 експерти.

Основната цел на работата на визираните по горе съвети е да разработва и представя на компетентните държавни органи становища по нормативни актове, отнасящи се до ускореното въвеждане на иновативни банкови продукти и нови банкови услуги, с цел внедряването на иновации. Визираната основна цел ще се реализира чрез следните задачи:

1. Изготвяне в непродължителен срок (от 3 до 6 месеца) на нова концепция за трансформация на ББР и на изменение на Закона за ББР чрез:

А) възлагане на нови функции на ББР по отношение на приоритетното насърчаване на кредитирането на експорта и частичното ѝ преобразуване в ЕКСИМБАНК;

Б) За улеснение на собствениците на МСП от страната, създаване на поне на пет клона на ББР (Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен). Друга възможност е създаване на електронна платформа за дистанционно кандидатстване за кредит, без да е нужно кредитоискателя да идва в София;

В) създаване на специализиран фонд към ББР от поне 200 млн. евро за съфинансиране с ниско лихвени кредити на проекти на български фирми, които кандидатстват по Плана „ИНВЕСТ.ЕУ“; „Хоризонт Европа“, от Европейската банка за развитие в Лондон  и др.

Г) създаване на собствена финтех компания на ББР, която би следвало да предлага на клиентите на банката модерни специфични финансови продукти. Насърчаване и своеобразна държавна подкрепа на „финтех“ индустрията у нас;

Д) създаване на Консултантско звено към ББР за консултиране на големи европроекти по ОП, по Плана „ИНВЕСТ.ЕУ и по „ХОРИЗОНТ ЕВРОПА;

Е) създаване на собствена застрахователна компания на ББР или привличането към нейната банкова група  на Българската агенция за експортно застраховане.

2. Предложени бяха и следните мерки за стимулиране на иновациите, в т.ч. чрез: 

А) проучвания относно принципите, тенденциите и добрите практики при въвеждане на иновативни продукти и услуги;

Б) съдействие за осъществяване на връзка между потребностите на практиката и науката (вкл. и на реализираните научни проекти и програми, финансирани от Националния иновационен фонд, фонд „Научни изследвания”, фондовете, финансиращи иновативни проекти по линия на Фонда на фондовете и Европейския инвестиционен фонд и др.); 

В) извършване на анализи относно проблемите при взаимодействието между създателите на научни иновативни продукти и стопанските субекти в страната и предлага конкретни мерки за решаване на тези проблеми; 

Г) кредитиране с нови кредитни продукти на развойните бази  за трансфер на технологии у нас, с оглед дългосрочно финансиране (над 5 години) на нови иновативни разработки.

Д) изготвянето и утвърждаването от УС на ББР на нов кредитен продукт в системата на ББР, предназначен за краткосрочно (не повече от 6 месеца или една година) покриване на собственото финансиране, свързано с участието им в български и международни научни и бизнес проекти на иновативни малки и средни предприятия, в т.ч. стартъпи и Центрове за трансфер на технологии. Предложено бе лимита на новия кредитен продукт с преференциален лихвен процент (до 3 %) да е до 100 000 (сто хиляди) лв. и да се обособи като „Кредит за финансиране за оборотни средства на иновативни МСП и Центрове за трансфер на технологии“. Понастоящем визираните бенефициенти обикновено ползват лични потребителски заеми при твърде висок лихвен процент и кредита трудно се погасява.

Е) за дейността на ББР бе предоставено и експертно мнение за прилагане за в бъдеще на Система за управление и контрол на процеса за извършване на форензик анализи на потенциални уязвимости в организацията на банковата дейност. Досега е налице интерес към тази система от сравнително по-малки български банки. Тя е наречена условно ФОРАН и представлява функционално цялостна система за планиране, управление и контрол на дейности по форензик анализи на потенциални уязвимости в организацията на банковата дейност. Звеното за форензик анализи  обикновено се обособява като важно и специфично място в системата на организацията на банковия мениджмънт и в частност на вътрешния банков контрол. Качеството на неговата работа е от особена важност за всяка банка и до голяма степен то формира пряко и косвено доверието към нея. Необходимо е участието в тази насока на водещ IT експерт или успешна IT фирма, които да разработят идеен проект за целите и нуждите на ББР. Идейният проект е възможно да послужи за изграждане на информационна система от този тип, респективно от IT дирекцията на ББР или доставка на готова система ФОРАН от външен изпълнител.

При поредния министър ББР не успя да се реформира и поне малко да заприлича на насърчителните банки в развитите държави от ЕС (например на немската Кредитандщалт фюр Видербау). Дали следващия неин принципал „няма да е поредната калинка“, която също може нищо не разбира от банково дело, но поне да се вслушва в съветите на опитните финансисти и банкери? Надявам се следващият министър - принципал да работи в интерес на българския малък и среден бизнес, а не своя приятелски кръг от олигарси!!?

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи