Желязната църква в пълен блясък очаква откриване

Шестгодишният ремонт за 16 млн. турски лири е платен от турската държава

След шестгодишен ремонт до дни ще приключи окончателно цялостната реставрация и укрепване на българската църква в Истанбул “Свети Стефан”, известна като Желязната църква. Сумата за ремонта е поета от истанбулската община. Реставрацията струва близо 16 милиона турски лири на турската държава.

Навръх Стефановден в храма “Свети Йоан Рилски” в българския екзархийския дом в Истанбул се състоя тържествена литургия, ръководена от Старозагорския митрополит Киприян. Службата трябваше да бъде в ремонтирания храм “Свети Стефан”, но заради довършителни ремонтни дейности, се проведе в Екзархийския дом. Въпреки работния ден в Турция храмът бе изпълнен с православни българи, сред които архонтът на Вселенската патриаршия Димитър Атанасов, богословът проф. Иван Желев, съветникът в консулството ни в Истанбул Димитър Тонев, бившият председател на българската общност Георги Костандов и други.

Българската светиня “Свети Стефан”, позната като “Желязната църква”, е построена върху имот, дарен от Стефан Богориди. Той е влиятелен турски сановник от османско време и внук на Софроний Врачански. Църквата е именувана на него. Тя съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Иконостасът е направен в Москва, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев. Шестте камбани също са отлети в Русия. Църквата е осветена тържествено от Екзарх Йосиф през 1898 година. Тя е една от малкото оцелели железни църкви в света и представлява една от големите архитектурни забележителности на Истанбул.

Официално църквата ще отвори врати на 7 януари 2018 година. На откриването ще присъстват българският премиер Бойко Борисов и президентът на Турция Реджеп Ердоган, очаква се и вселенският патриарх Вартоломей.

 

Васил Лиазе, председател на църковното настоятелство на българските православни храмове в Истанбул, пред „Труд”:

Можем да си върнем и болницата, построена с пари на Евлоги Георгиев

06-02Васил Лиазе е представител на т.нар. "цариградски българи". Роден е в Истанбул, бизнесмен, председател на църковното настоятелство на българските православни храмове в Истанбул и Одрин и фондация "Църква "Свети Стефан". Храмовете в Истанбул са "Свети Димитър" в гробищния парк до истанбулския квартал "Шишли", "Свети Стефан", позната още както "Желязната църква" и "Свети Йоан Рилски", която се намира в екзархийския дом в квартал "Шишли". Фондацията управлява и църквата "Св. Св. Константин и Елена" в Одрин и метоха, който прилежи към "Желязната църква" на брега на Златния рог.

- Каква е съдбата на парцела, на който беше някогашната българска семинария?

- Парцелът беше върнат от турските власти на българската общност в Истанбул, на нашата фондация. Сега ние, на принципа на бартер, срещу отстъпване на една част от застроеното и предоставяне на земя на строителна фирма, строим на това място старчески дом, жилищни сгради и магазини. Имотът е на стойност приблизително 600 милиона турски лири. Ще бъдат построени обекти с 500 хиляди квадрата разгърната площ. А теренът е с площ 60 декара.

- Кой осигурява средствата?

- Инвестицията е на строителя.

- Това е огромна площ.

- Да, богати ще станем. Сега не сме, тогава ще станем.

- Да върнем историята малко назад за съдбата на българската болница "Евлоги Георгиев", която след Първата световна война става подчинена административно на турските власти. Загубена ли е за българите нашата болница, построена с парите на Евлоги Георгиев?

- Българската държава трябва да говори с турската държава по този въпрос. Защото нашата фондация не се казва Евлоги Георгиев и нямаме общо с него. Общо има българската държава. Затова болницата е под управление на истанбулската община.

- Може ли българската държава да направи нещо, което да върне този имот?

- Може. За мен този имот не е загубен. Тази болница е построена да лекува бедни българи и може отново да служи на българската общност. Но това е работа на държавата. Тя трябва да предприеме съответните стъпки към турската държава.

- Според публикации в пресата старите цариградски българи са наброявали 80 хиляди през XIX век, а днес те са няколкостотин. Колко са всъщност?

- Днес наследниците на българите, които живееха през Османско време тук, са около 1000 души.

- Знаем, че те са предимно от Егейска Македония. Защо в Истанбул останаха точно тези българи, а тракийските българи, тези от Мизия и другите се прибраха в България?

- Да, наистина болшинството от местните са наследници на изселници от Костурско, Леринско и Северна Гърция, егейци. Но, има и доста българи от други краища на старата ни родина.

- Колко време върви ремонтът на църквата "Свети Стефан" и ще приключи ли до обявената дата за откриването, 7 януари? Ще приключи ли за 10 дни?

- Ремонтът продължи 6 години. Изключително тежък и сложен, заради нуждата да бъде укрепен брегът, за да не пропада тежката сграда към залива. Беше излят много бетон в основите. Виждате, има машини в момента, които в близост до брега забиват пилони дълбоко в земята за укрепване. Ремонтът се забави, защото след първия търг почина шефът на фирмата и трябваше да правим нов търг. Сега фирма "Ташиабъ" се движи с много бързи темпове. Виждате, че постоянно има между 50 и 100 работници, които са на мястото денонощно, за да може на 7 януари да се поздравим със завършен ремонт.

- Българската държава трябва да ремонтира нещо реципрочно...

- Да, българската държава трябва съответно да направи ремонт на джамията в Пловдив на "Джумаята". Има договор между министерствата на културата на България и Турция.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България