Министър Ангелкова: Българският туризъм трябва да е национална кауза

Бащата на арестувания зам.-шеф на ДФ „Земеделие“: Синът ми не познава Миню Стайков и няма луксозен автомобил от него

Как се храни Йоланда Хадид Майката на Джиджи и Бела Хадид изглежда супер на 55 години

Как хакването на НАП предизвиква семеeн скандал?

СОС разглежда нов механизъм за съкращаване времето на реакция при замърсяване на въздуха

Проф. Михаил Константинов: Проникнато е в сървър, не в архива на НАП

Росен Бъчваров: Правим приложение на НАП, с което всеки да провери дали има злоупотреба с данните му

Менда Стоянова: Няма по-подходящ момент за плащане на изтребителите Ф-16

1700 са жертвите на ебола за година В Конго започнаха масови ваксинации

Отхвърлиха иск на Петко Стрелеца от Лясковец за 1 млн. лева срещу държавата Петко Петков, който уби командос и рани колегите му, се почувствал заплашен, че ще го вкарат в лудница

Сделката за F-16 влиза в парламента

Мъж се самозапали пред японското посолство в Сеул

Тръмп съобщи, че САЩ са свалили ирански дрон в Ормузкия проток

„Левски“ строи два изкуствени терена

На 19 юли 2019 да почерпят

Забравената или пренебрегната българска дипломация – II Защо не се използва опитът, ерудицията и познанията на нашите задгранични представители

България обявява война на САЩ и Великобритания, в резултат на което София е безмилостно бомбардирана от съюзниците.

Посланици бият тревога за обвързването ни с Тройния пакт

Миналия петък публикувахме първата част от статията на доц. Йордан Величков за ролята на българските дипломати в превратните времена на родната история. Действително сме имали честни и отдадени на държавата си задгранични представители-патриоти. Днес ви предлагаме втората част от проучването на автора, което засяга периода от Втората световна война до последните години на т. нар. социализъм.

Крайни противници на обвързването на България с Тройния пакт са и пълномощните министри в Москва – Иван Стаменов, и в Лондон- Никола Момчилов. В знак на протест срещу влизането на българската страна в пакта ръководителят на българската дипломатическа мисия във Великобритания си дава оставката. А като един от най-опитните и способни български дипломати Стаменов недвусмислено прогнозира дори изхода на войната. Въпреки големите успехи на германската армия в първите месеци на нападението, той е категоричен: „Независимо от всичко Червената армия ще победи, дори ако трябва да се изтегли зад Урал“. Тази прогноза, станала известна на целия свят след войната, предизвика огромно възхищение към този български дипломат.

Друг изявен дипломат е Никола Антонов, работил в дипломатическите представителства в Стокхолм, Москва, Анкара, Виена. Само няколко дни след започването на Втората световна война той телеграфира на София, че тази война ще бъде загубена за Германия. В тази връзка препоръчва България да бъде изключително внимателна и предпазлива в своята външна политика. За тази му позиция пълномощният министър е строго наказан.

Впечатляващо е професионалното ниво на пълномощния министър във Вашингтон Димитър Наумов. Научил от американската преса за обявената от България война на САЩ и Англия, той, изумен телеграфира в София, надявайки се, че става въпрос за грешка. Той дори не си представя, че може да се намери нормален български политик, който да извърши такова безумие.

Впрочем, най-точна и обективна оценка на българската външна политика дава американският президент Рузвелт. След обявяване на война на Англия и САЩ дежурният офицер в Белия дом събужда президента и докладва тази новина. „Това изненада ли ви?“ – го пита президентът и добавя: „България е един от най- верните сателити на Германия и естествено е тя първа да ни обяви война. Не си струваше да ме събуждате за това!“.

Сложната международна обстановка след Втората световна война наложи на България да продължи практиката за поддържане на добре подготвен дипломатически апарат. Високото професионално ниво на дипломатическите кадри многократно е доказано на международната сцена, дори и когато България е била обект на силен международен натиск поради груби грешки на управляващите. Факт е например, че в продължение на повече от три десетилетия България е обект на масирани атаки и претенции да признае „македонското“ малцинство. Единствено дипломатите, а не политиците ни, бяха тези, които успешно отбиват яростните атаки на Белград и не допуснаха приемането на нито един документ на многобройните европейски и световни форуми, задължаващи България да признае съществуването на македонско малцинство на българска територия.

Българското правителство е инициатор за „възродителния процес“, който предизвиква гневната реакция на Турция и острото осъждане на България от международната общност. Отново българската дипломация успява професионално и аргументирано да защитава името и авторитета на България.

Разбира се, това не попречи на появилите се през 1989 г. „ демократи“ да извършат най-голямата чистка в дипломатическото ведомство, изхвърляйки на улицата над 82% от дипломатическия състав. За сведение уволненията на дипломати в Унгария, Чехословакия и Полша е от 2 до 7% Принципът „стани да седна“ е приложен на сто процента. И почти всички те бяха не деца на висши номенклатурчици, а произхождащи от народа. Високопрофесионалната дейност на много от тях е завинаги документирана в българските архиви. Сред тях се открояват имената на Киряк Цонев, блестящ арабист, автор на 11 научни и художествени книги, израсъл от аташе до посланик. Любчо Трохаров, Георги Юруков, Дончо Пеев, изключително подготвени специалисти по Балканите. Павел Парушев, най-успешният изследовател на Кемал Ататюрк, Иван Гарванов и Еньо Савов, израсли от аташета до посланици и зам.-министри. Двамата са изключителни експерти по многостранната дипломация.

Пример за впечатляваща успешна дипломатическа кариера е Милан Миланов. Произхождащ от интелигентно работническо семейство той се изгражда като един от водещите български журналисти и като талантлив български дипломат. Започнал кариерата си в ООН като аташе, който често редактира и поправя грешките в документите на международната организация, за да стигне до посланик във Франция и представител на България в ООН. Изключително успешна е и научно-преподавателската му дейност. Основател на катедра „Международно право и международни отношения“ и заместник декан на Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград, той остави неизличими следи в съзнанието на хилядите студенти, чийто преподавател е над 20 години. Професор Миланов бе четири години назначен и за директор на Института за външна политика към МВнР.

Защо българската управляваща прослойка през последното столетие, с известни изключения, се отнася високомерно, пренебрежително и дори враждебно към своите дипломати. Защо не използва опита, ерудицията, познанията на своите задгранични представители?

Една от най-важните причини за това отношение е ниското политическо и управленско ниво на ръководните фактори в държавата, както и тяхната безличност и сервилност на международната сцена. Затова и резултатите от българската външна политика през последното столетие са потресаващи.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.