Драгомир Стойнев, БСП: Цацаров е силна кандидатура за шеф на КПКОНПИ

Кметът на Перник: Ефектът от водния режим засега не е такъв, какъвто всички желаем

Защо отрязали 100-годишно дърво в Македония?

Почистват от дървета 10 км пътища в Шуменско

Болници си прехвърлят 3-годишно дете с апендицит – спасили го в „Пирогов“

Black Friday за напреднали Как най-добре да се възползваме от кампанията?

Изписват натровените деца от болницата в Ямбол

Петима загинали при експлозия в цех за фойерверки в Италия

Унгария с вето срещу резолюция на ЕС за годишни доклади за върховенството на закона

Джейн Сиймор – секси и на 68

Доналд Тръмп: Не съм искал нищо от Украйна

Папа Франциск отправи призив за опазване на жените и децата

Турция е задържала адвоката на германското посолство за шпионаж

Край на политически таргетираната реклама в Google

Мицотакис: Гърция достигна лимита си по отношение на бежанците

Загадката, наречена смърт

Проф. Константин Коротков е изследвал състоянието смърт в продължение на десетилетия. В книгата си „Светлина след живота“ ученият описва резултатите от подробен анализ на момента на смъртта, когато сърцето спира, а душата напуска тялото. Изводите руснакът прави след многогодишни изследвания на енергийната активност на човека в продължение на няколко дни след края.

Той е сред най-популярните в света специалисти на „Ефекта на Кирлиан“. Това е газоразрядно излъчване на тъканите на човешкия организъм, известно като аура, свидетелстващо за съществуването на по-фини енергийни тела. Физикът доказва, че с помощта на кирлиановата фотография е възможно да се определи дали човекът е починал от естествена или насилствена смърт.

Според проф. Коротков същността на излъчването на тялото след смъртта, променяща се в продължение на няколко денонощия, може да се тълкува като безсмъртие на душата. Изследванията показват, че аурата на мъртвото тяло в първите дни след смъртта е същата както и аурата на живото. В организма обаче настъпват различни процеси, които подсказват, че душата може да напуска материята, да съществува извън нея, да вижда други светове, а след това да се завръща отново в тялото (предишното или ново) и да продължава земното си съществуване.

„С екипа ми предполагахме, че излъчването на мъртвото тяло съвсем явно ще се различава от излъчването на живото – споделя проф. Коротков. – Опасявахме се дали ще можем да го фиксираме добре. Но още първите опити показаха, че няма принципни разлики между газоразрядното сияние на живите и на мъртвите. Оказа се, че има различни типове аура и че след известно време един вид преминава в друг. Интензивността на излъчването при мъртвите намалява, но не пада до нулата, а до някаква стационарна величина. Получените данни надскочиха очакванията ни.“

Резултатите от експеримента потвърждават вярата в задгробния живот. Възглед, споделян от повечето религии, но все още неприемлив за науката.

Какво се случва с душата

Душата преминава плавно от едното състояние в другото, твърдят от екипа на Коротков. Анализът на данните им показал, че душата напуска тялото по различен начин в зависимост от типа смърт: спокойна, неочаквана или мъчителна. „Всички опити доказаха, че отделянето на астралното тяло, на душата, от физическото тяло настъпва между първия и третия ден – казва физикът. – Това става в часовете около полунощ.“

Гибелта не е изчезване, а преход в друга форма

За първи път изследователят се сблъсква със смъртта, когато е 21-годишен. Тогава при скално катерене пред очите му загиват двама младежи. След този случай той започва да изучава физика, медицина, източни философии. Опитва се да отговори на въпроса тотален край ли е смъртта? Отговорът на науката е „да“, а на източния светоглед – съвсем различен. Будистите вярват в безсмъртието на душата и в способността й да се преражда. Коротков оформя свой възглед, който определя като философия на оптимистичния фатализъм.

Според него животът ни е обусловен от Бога, но зависи и от личния ни избор. Ето защо всичко, което ни се случва, трябва да възприемаме като част от необятния Космос. Във Вселената всичко се ражда, развива, живее, после вехне и загива. Гибелта не означава изчезване, а преход в друга форма. В този смисъл няма смърт, подчертава ученият, а кръговрат – вечен танц на превръщания и метаморфози. „Затова нека бъдем оптимисти и имаме интересен живот в този свят, както и в продължението му в следващия“, съветва ученият.

Защо боли, когато почине близък?

Когато умира любимо същество, имаме чувството, че с него умира и нещо у нас. Защо боли от тази раздяла?

„Хората са свързани помежду си чрез астралните си тела – обяснява американският психиатър д-р Реймънд Мууди, известен изследовател на живота след смъртта (автор на „Живот след живота“). – Всички емоции, мисли, мечти, копнежи, които излъчваме към даден човек и той спрямо нас, остават в нашето и в неговото астрално поле и се преплитат. Когато настане физическата смърт, този обмен на енергии прекъсва и страда както душата на живия, така и на мъртвия. Колкото по-силни са били емоционалните връзки, толкова по-трудно душите се успокояват и свикват с раздялата – с хроничния глад от енергията на обичания човек.“

В експериментите на д-р Мууди стотици хора разказват какво са преживели в гранични състояния между живота и смъртта по време на катастрофа, шок, медитация. Те описват удивително сходни неща: бял тунел и ярка светлина, близки покойници, които идват да ги посрещнат, чувство за блаженство, покой и глас, който казва: „Върни се в тялото си – още няма място за теб тук“.

Знаци на приближаващия край

Във всички епохи хората са знаели за съществуването на поличби за приближаващата смърт. Приготвяйки се за поход, пълководецът е привиквал жреците си и те гадаели по вътрешността на животни, по пепелта от свещения огън, по разположението на звездите дали ще оцелее в битката. Предупредителният знак на смъртта можел да се прояви и като предчувствие. Някои животни като котките и кучетата например са дарени със способността да усещат края на своите стопани.

В езотериката има възглед, че смъртта идва, когато човек е изчерпал определения си от Бога лимит от късмет и щастие. Затова, когато периодът на сполуки продължи твърде дълго, можем да очакваме беда. Колкото по-ярък е животът на дадена личност, през колкото повече събития е преминала и повече неща е успяла да свърши, толкова по-рано я отнася смъртта.

Смъртта не бърза – тя предоставя възможност на човека да изпълни предопределената си съдба, да достигне целите си на земята и едва тогава го прибира в своя нов свят.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.