Замъците на деспот Алексий Слав

Болярската къща и възрожденския Мелник

Мелнишкият господар явно обича лукса и комфортния живот

Запазени и до днес са до 8-10 м руини от ансамбъла

През втората половина на ХII в. в града на Балканите настъпват важни промени. Под влияние на прииждащите от Запад кръстоносни походи на полуострова се появяват укрепени селища, изградени на непристъпни възвишения. Зад техните яки стени се оформят жилищни квартали с тесни улички и малки площади, на които извисяват куполи християнските църкви. А в най-високата точка обикновено изграждат още едно вътрешно укрепление, служещо за последно убежище на населението при превземане на основната крепост. В редица случаи тези замъци стават и резиденции на назначените от коронованите особи управители. Многобройните войни между балканските държави и засилващата се децентрализация често довеждат до практическа независимост на отделните боляри от съответните сюзерени. Тогава мощните им замъци придобиват особено важна роля за укрепване на тяхната власт.

Кариерата на прочутия родопски господар деспот Алексий Слав е типичен пример в това отношение. Преди злощастната смърт на великия владетел Калоян през 1207 г. той резидира в непристъпната крепост Цепина, недалеч от днешния Велинград. Укрепеният град обхваща огромна територия от 25 дка. В най-високата част е ограденият със здрав зид замък с площ от 1.5 дка. Край вътрешната страна на стените и около обширния двор са разположени различни стопански помещения, предназначени да обслужват Алексий Слав и неговата свита.
За самия господар са предназначени две представителни сгради, намиращи точни паралели във феодалните замъци на Западна Европа. Едната е масивен двуетажен дворец със зала за приеми и тържествени пирове на втория етаж, до която посетителят се изкачва по монументално външно стълбище. Другата е висока осмостенна свободностояща кула, предназначена за последна защита на семейството на господаря. Тя не е запазена изцяло, но представа за някогашния є облик дава сравнението с напълно съхранената Хрельова кула в Рилския манастир. Няколкото етажа предоставят възможност вътре да се разполагат складове за храни и боеприпаси, жилищни помещения и дори малък параклис. Дворецът и жилищно-отбранителната кула имат дълбоки подземия с цистерни, където се съхранява скъпоценната при обсада вода.

Узурпацията на царския престол от Борил дава възможност на Алексий Слав да разшири своите владения в целите Родопи. Той премества столицата си в цветущия град Мелник. Поради своята непристъпност основната крепост не е оградена отвсякъде със стени, а фортификацията й се състои от отделни съоръжения във възловите места и при подходите. Една зона обаче е защитена изцяло с мощни стени, дебели от 2 до 3.5 м. Това е вътрешният замък, намиращ се в югозападната част на платото. Археологическите проучвания показват, че той е изграден още през V-VI в., а във втората половина на ХII в. се превръща в укрепена владетелска резиденция. Именно в нея се настанява Алексий Слав, който през 1208 г. получава и деспотска титла от латинския император Анри. При опустошителното земетресение от 1211 г. стените на замъка са разрушени, което позволява на родопския господар да го възстанови и разшири значително.

Запазените и днес до 8-10 м руини маркират сложния архитектурен план на ансамбъла. От запад във вътрешния двор се влиза чрез пазена от вратна кула порта. На южната стена са изградени още три четириъгълни отбранителни кули. Такива е имало и от север, но там целият зид се е свлякъл в пропастта заедно със ската при големия земетръс на 4 април 1908 г. Във вътрешното пространство са запазени останките от две сгради с цистерни за вода в подземията под тях. Откритите при разкопките находки - колчани със стрели, боздугани и мечове свидетелстват за военния бит на бойците, охранявали деспотската резиденция. Там обаче са намират и занаятчийски работилници, както и незначителни следи от малка църква за обитателите на замъка.

Самият Алексий Слав живее в огромна жилищно-отбранителна кула с триъгълен план, изградена в източната част, където се намира и главният вход към укрепената резиденция. Тя е пригодена за самостоятелна отбрана и служи за последно убежище вътре в крепостта. Нагоре сградата се развива на 3-4 етажа с жилищни и стопански помещения, към които води вита дървена стълба. Намерените монети показват, че кулата е създадена още при управлението на византийския император Алексий III Ангел (1195-1203). След реконструкцията при деспот Алексий Слав, тя продължава да функционира чак до ХIV в.

Но мелнишкият господар явно обича лукса и комфортния живот. Затова той си построява втора резиденция, този път в укрепеното подградие върху възвишението Чатала. От нея са запазени високи до 10-12 м зидове, известни на широката публика като Болярската къща. Тя се развива и благоустроява през ХIII-ХIV в. и днес е най-добре съхранената жилищна постройка от средновековието в България. След направените археологически проучвания и систематизираните архитектурни наблюдения се очерта следната интересна картина.

Изглежда, че първо е построена висока жилищно-отбранителна кула с четириъгълен план. Някога тя се е издигала на няколко етажа, от които сега е добре запазен първият, зает от обширна зала за приеми. Нагоре се намират апартаментите на деспота и свързаните с тях стопански помещения. В приземието пък е запазената до днес винарска изба и складовете за зърно и други храни. По-късно към кулата се добавя двуетажно жилищно крило, поело доста от старите функции на кулата. Така към ХIV в. се оформя цялостният ансамбъл с площ от 1200 кв. м. Той е затворен от висока каменна ограда, следи от която личат от запад. Разкопките изваждат на бял свят оскъдните останки от водохранилище, църква, постройки за личната свита на владетеля, за посрещане на гостите и за охраната на резиденцията.

Трите замъка на деспот Алексий Слав са сред най-ранните открити по археологически път примери на Балканския полуостров. Те удивително отговарят на едно запазено описание на такъв архитектурен ансамбъл от тези времена. Става дума за замъка в града Просек, обитаван от българските боляри Добромир Хриз и севастократор Стрез в последните десетилетия на ХII и началото на ХIII в.

Средновековните историци разказват как севастократор Стрез строи укрепената си резиденция на висока скала в града Просек. В непристъпния си замък той се отдава на пиянство и веселба. Любимото му развлечение е насред пира да нареди да хвърлят пленените врагове от стените в стометровата пропаст над р. Вардар. Тогава в пиянско веселие Стрез се провиква след падащия: “Пази се да не си намокриш кожуха!”

Друго съхранено описание е за Месемврия (Несебър). През 1366 г. италианският граф Амедей Савойски предприема поход срещу крайбрежието на България и превзема с флотата си този черноморски град. Според неговия ковчежник Антоний Барберий българският управител на града притежава три големи къщи. Едната е заобиколена с крепостна стена и има складове за зърнени храни и други стоки. Вторият дом е с изглед към морето, а третият е построен извън острова. В укрепените резиденции има зидани печки, а при студено време покриват отворените прозорци с колосано платно, прикрепено по рамките с малки гвоздейчета.

Коментари

Задължително поле