Западът сам дава властта на Китай

Енергиен преход към пълна доминация на електричество, ВЕИ и т. н., е илюзия

Новата публикация на Международната агенция по енергетика за ролята на минералните суровини в енергийния преход дава добър поглед върху някои геополитически аспекти на процеса.

Концентрацията на добива на критичните за енергийния преход суровини е изключително висока. Това е видимо дори и в сравнение с нефта и газа, където има натрупан исторически опит с ОПЕК (+Русия). Дори и при толкова широко употребяван метал като медта виждаме, че над 40% се добива само в две страни - Чили и Перу. Ако тези две страни решат да си направят „медна ОПЕК“ или да „оптимизират“ печалбите от добива по друг начин (квази-национализация - процесът вече стартира!), светът ще види енергиен преход през крив макарон.

При никела историята е подобна - просто се случва в Индонезия и Филипините (>45% от световния добив). Първата вече забрани износа на рудни концентрати, за да накара производителите на батерии да изградят заводи там. Китай има такъв огромен дял в добива на редкоземни елементи и графит, че при нужда може да изнудва целия свят. Около 70% от кобалта идва от Конго. А литий и платинови метали се добиват в значими количества практически само в три страни.

Забележете, че в света има само една страна, която може да си играе на самозадоволяване или да печели страхотно както с нефт и газ, така и с метали. И това, разбира се, е Русия.

Икономиката, базирана на нефт и газ, е силно доминирана от САЩ, Русия и Арабския свят. Китай и Индия играят почти само потребителска роля. ЕС отсъства - бягството на тежката индустрия от Европа е толкова видимо, че нас вече ни няма дори сред водещите потребители!

От своя страна, „зелената“ икономика, за която всички на Запад бленуваме, може спокойно да бъде наречена „китайска“. Доминацията на Китай в добива, преработката, производството и потреблението на „зелени технологии“ е ужасяваща. Изключение прави само добива на повечето метали - неслучайно, Китай буквално изкупува рудни находища и цели страни (като Конго). Всичко, което се добива от китайски фирми, заминава директно за преработка в Китай - нищо не се продава по борсите.

САЩ и Европа се появяват почти само в ролята на потребители, тоест тук не можем да произведем почти нищо. Изключенията са много малко и са ограничени само до някои отделни технологии и производства. И на двете места има добри находища на почти всички „зелени“ суровини, но само който не е опитал, не знае колко трудно е да се реализира нова мина в „света на богатите“. Това се отнася в голяма степен и за металургичните и рециклиращи предприятия - никой не иска подобни производства тук. Те и не се натискат, защото при наличните цени на енергията (въглеродни квоти!) са абсолютно неконкурентни срещу азиатските. Изключения правят само страни като Норвегия и Исландия, които имат евтин хидроенергиен ресурс.

Това положение няма да продължи дълго, защото в реалната икономика никой не може да бъде само потребител - бързо ще загуби тази роля. Имаме две опции: 

1. Преосмисляме си приоритетите, залагаме малко по-реалистични цели и си правим адекватна сметка как можем да ги постигнем: Струва ми се малко вероятно, защото промивката на мозъци и политическата доминация на „спасяването на планетата“ са тотални.

2. Започваме да добиваме, преработваме, произвеждаме на място и Западът се завръща в Югоизточна Азия, Африка и Латинска Америка, които в момента е оставил на Китай: Струва ми се малко вероятно, защото хората тук масово са скъсали с реалността и си мислят, че могат вечно да си кютат на писане на код, туризъм, субсидии и социални помощи и да си живеят на „здравословно“.

Неизбирането на някоя от горните опции обаче в дългосрочен план би довело до неспособност да играем ролята на потребител, тоест до обедняване. Тогава Китай просто ще завладее света и „зелената икономика“ ще се превърне в китайска.

И все пак искам да завърша позитивно тази анти-утопия: 

Всичко това всъщност няма да се случи, защото т. нар. енергиен преход към пълна доминация на електричество, ВЕИ и т. н., е илюзия. Докладът на МАЕ ясно казва защо - нужните суровини са в такива количества, че няма как да бъдат изкопани и произведени в обозримо бъдеще. И слава Богу, защото това би довело не само до пълната доминация на Китай, но и до буквалното унищожение на природата на планетата.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари