Американци и британци влизат в сериозен конфликт с либералния ЕС

Вашингтонската визита на Меркел започна със символичното послание на Тръмп, че канцлерът не е сред най-желаните гости. Първоначалната дата, на която германският лидер трябваше да кацне в Щатите, беше внезапно отложена от американска страна поради лоши атмосферни условия. Този знак обаче не може да се сравни с дипломатическия конфуз, на който стана свидетел светът по време на самата среща. Съгласно американския протокол задължителна част от всяка официална визита на чужд държавен лидер е фотографирането в Овалния кабинет на Белия дом. За всеки акредитиран фотограф преминаването през многобройните проверки за сигурност и дългото чакане са голямата цена, която трябва да плати за наградата - кадрите на ръкостискащите се държавни лидери на фона на камината в Овалния кабинет.

Ръкостискане между Меркел и Тръмп обаче изненадващо нямаше. В отговор на молбата на фотографите германският канцлер попита Доналд Тръмп дали е готов да стисне ръката й. Първоначално американският президент не реагира по никакъв начин на поканата и продължи да гледа встрани. Тогава Ангела Меркел повтори молбата си, а Доналд Тръмп просто замълча. По-късно говорителят на Белия дом Шон Спайсър обясни пред сп. “Шпигел”, че президентът не е чул какво му казва Меркел. За наблюдавалите видеото от Овалния кабинет стана съвършено ясно - Доналд Тръмп съзнателно отказа да подаде ръка на германския канцлер. Какво се крие зад демонстрацията на враждебност към Меркел и Германия? Налице ли е сериозна фрагментация в евроатлантическата общност?

Между Доналд Тръмп и Ангела Меркел съществува, на първо място, силна идеологическа вражда. Критиките на Тръмп към либералната миграционна политика на Меркел и отговорът на германския канцлер относно указа на Тръмп, забраняващ на граждани от 7 мюсюлмански страни да посещават САЩ, са само щрихи към този идеологически конфликт. В дълбочината на сблъсъка има и друг, по-силен фактор. Както се оказва често на Запад, когато се говори за идеи, става дума за пари. Когато не става въпрос за пари, става въпрос за много пари.

За американския президент Доналд Тръмп съвместната пресконференция с германския канцлер Меркел започна с неволна грешка на езика: “Ние сме много могъща компания…” - обърка се президентът, но бързо се поправи: - “Ние сме много, много силна страна.” С идването си на власт в Белия дом Доналд Тръмп даде заявка да сложи край на развиващата се в процеса на глобализация тенденция САЩ да се превръщат в пощенска кутия за транснационалния капитал. Докато глобализацията се налагаше с американски мускули, от това печелеха крупни корпорации и неколцина европейски и азиатски страни. САЩ губеха работни места, бизнес и цели индустриални производства. Днес Тръмп управлява Съединените щати по същия начин, по който ръководи своите компании, и първото, за което държи сметка, е балансът на приходи и разходи. Два са големите пасива на отношенията ЕС - САЩ, разгледани през бизнес погледа на Тръмп. Цялата десетилетна политика на Вашингтон за подкрепа на структури като Европейския съюз и НАТО в хода на студената война срещу Съветския съюз за новия президент днес означават само разходи.

На първо място такъв е въпросът за сигурността на европейските съюзници от НАТО. Доналд Тръмп се е сблъскал с проблема още в качеството си на крупен данъкоплатец. Съединените щати от години плащат милиарди долари за военни разходи, с които обезпечават не само своята сигурност, но и защитават Европейския съюз. Страните от ЕС се възползват от ситуацията, като съкращават парите си за отбрана и ги насочват към други области на икономическия фронт. Така например Германия и Франция успяха да инвестират сериозно в самолетостроенето и още в началото на века европейският концерн “Еърбъс” измести като водещ производител американската компания “Боинг”. С други думи американските данъкоплатци плащат за сигурността на европейците, а със спестените пари Европа успешно се конкурира и в крайна сметка взема американски производства и работни места. Затова не е изненадващо, че Доналд Тръмп влезе в конфликт с Ангела Меркел по въпроса за отбранителните разходи.

Американският президент има още един повод да демонстрира враждебно отношение към германския канцлер Меркел. Причината е колосалният търговски дефицит, който всяка година трупат САЩ в търговията си с Берлин. За изминалата година германските производители са внесли в Америка стоки с 49 млрд. евро повече, отколкото техните американски колеги в Германия. За икономически протекционист и радетел на силна национална икономика като Доналд Тръмп това означава само едно - САЩ вече нямат интерес да субсидират германската икономика с неравностойна търговия.

Изводът след демонстративния отказ на Тръмп да стисне ръката на Меркел може да е само един - евроатлантическата общност се пръска по шевовете. Американци и британци влизат в сериозен конфликт с либералния ЕС начело с Германия. В битката за пазари и производства ще се оформи новият световен ред в Европа. Както се пошегува Доналд Тръмп единственото общо между него и Ангела Меркел е това, че са били подслушвани от Барак Обама. В цялата тревожна ситуация има риск България да отпадне от ангажиментите на Западна Европа и САЩ. Превръщането на страната ни в далечна периферия сериозно заплашва с опасността София да попадне под влиянието на засилващ се натиск от Югоизток.

(Със съкращения от сайта a-specto)