Трети месец правосъдният министър Надежда Йорданова непрестанно повтаря, че подготвя внасянето на сигнали във Висшия съдебен съвет за отстраняването на главния прокурор Иван Гешев. Сигнали обаче така и няма. Още в първите дни, след като стана министър на правосъдието, Йорданова обеща, че това ще се случи до дни. По-късно отложи искането за след произнасянето на Конституционния съд по въпроса - може ли правосъден министър да иска освобождаването на обвинител №1. КС потвърди, че това е възможно още преди 20 дни, но сигналите на Йорданова така и не се появяват в деловодството на кадровия орган. Ескалацията на напрежението около Украйна може да се окаже поредната удобна причина за отлагането на внасянето на сигналите.

Сигнали на министъра във ВСС може и да няма, но за сметка на това определени медии са заливани с интервюта, коментари и публикации, чиято цел е да внушават на обществото „огромния“ обем от нарушения, които Иван Гешев бил извършвал. Като редови обвинител, а особено като главен прокурор. С други думи – политическото ръководство на Министерство на правосъдието действа като машина за пропаганда, но не и като институция, която следва да служи като мост между изпълнителната и законодателната, от една страна и съдебната власт от друга.

Една от възможните причини, Надежда Йорданова да не внася сигнали срещу Иван Гешев, е тази, че има проблем със съдържанието на самите жалби, за които министърката и нейният предшественик – пловдивският адвокат Иван Демерджиев, заявяват, че са получавали от граждани, фирми и неправителствени организации. Още докато управляваше служебното правителство Демерджиев твърдеше, че сигнали има, същото повтаряше и Йорданова, но се оказва, че самото им входиране в правосъдното министерство е станало едва след техните интервюта, в които атакуват Иван Гешев. Ако това е така, то въпросните сигнали няма да имат никаква стойност, защото под съмнение е поставена тяхната достоверност. Дори и да се е стигнало до антидатиране – тяхното записване в деловодната система да е станало със задна дата, фактът, че един сигнал „отлежава“ 3-4 и дори повече месеци, говори единствено за неговата несъстоятелност. Факт е, че според българското законодателство, орган на власт е длъжен незабавно да предприеме действия, ако са му известни данни за извършени нарушения, а още повече и престъпления. Тези действия в случая се състоят в това, че нито Демерджиев, нито Йорданова са сезирали Антикорупционната комисия, която би могла да провери изнесените данни. Всъщност, Надежда Йорданова още преди месец демонстративно отказа да се яви пред КПКОНПИ, за да обясни какви данни за престъпления или нарушения има. А преди седмица и новият заместник на Надежда Йорданова – съдията Емил Дечев се включи в хора на атакуващите главния прокурор. В интервю Дечев обясняваше, че денонощно, дори в събота и неделя, работели по сигналите срещу Гешев. И накрая – пак нищо. 

Ясно е, сигнал срещу Гешев ще има, но неговата годност отдавна е изтекла. Какво ще твърди Надежда Йорданова за главния прокурор и членове на семейството му, вече няма никаква стойност. Народът го е казал още преди векове – „голям залък хапни, голяма дума не казвай“. Та, така и с амбициите на Надежда Йорданова да въвлече ВСС във войната на менторите й по овладяване на прокуратурата. За цялото общество вече е ясно, че целите на Надежда Йорданова нямат нищо общо с декларираното постигане на върховенство на правото, а тъкмо обратното. Това е така, защото от месеци Министерство на правосъдието се занимава с постигането на нелегитимни цели като елиминирането на главния прокурор, заличаването на спецправосъдието и прокарването на лобистки интереси, целящи облагодетелстване на определени адвокатски кантори.

„Труд“ отправи запитване до министър Надежда Йорданова – дали и кога все пак възнамерява да внесе сигнал до Висшия съдебен съвет срещу главния прокурор и има ли опасения в достоверността на твърдяното в него?