Труд
Автор:
Проф. Младен Григоров
Преди 100 години, през април 1925 г., нашата страна е разтърсена от две взаимно свързани събития – атентатът в столичната църква „Света Неделя“ и последвалият „бял терор“ с избиването на част от лявата интелигенция. Това е третата крачка от гражданската ни война, за която писах скоро във вестник „Труд“. Припомням първите две – Войнишкото въстание от 1918 г. и Септемврийския бунт от 1923 г.
Атентатът в църквата от 16.04.1925 г. е замислен и осъществен от лявосектантското крило на БКП. В него загиват 130 души, включително министри, офицери, граждани. Над 500 са ранени. Закъснялото присъствие на цар Борис III спасява живота му.
Последва жестоко отмъщение, за съжаление върху лявата интелигенция, която няма нищо общо с атентата. Зверски са избити около 1000 души, като масово е използвана т.н. “Сицилианска примка“. Така „безследно изчезват“ Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст, разстреляни на улиците са Тодор Страшимиров (брат на Антон Страшимиров), Димо Хаджидимов (четник на Гоце Делчев и описал последните му часове в боя при с. Баница), Петко Д. Петков (брат на Никола Петков) и още много достойни българи изцяло невинни за атентата.
Интересно е че при атентаторите има герои от южния фронт на Първата световна война, като майор Коста Янков и капитан Иван Минков, автор на музиката на „Българио, за тебе те умряха“, която се изпълнява на всяка заря и днес.
Предлагам на Столичната община и на Светия синод да организират общо честване на паметта, както на жертвите на атентата, така и на тези на „белия терор“ след него, защото и едните, и другите са невинни. Така ще успокоим не само техните души, но и нашите, защото е време гражданската война, макар сега за щастие да е безкръвна, да спре. Включително и като своеобразен параван и стимул на корупцията. Нека всички българи общо почетем мъчениците от април 1925 г. като малка стъпка срещу духовното разделение на нашия народ.
