Едва 8 години затвор получи садистът Петър Чернев, който ежедневно и на почивки е пребивал почти до смърт 5-годишния Адриан.
Пастрокът дори не получи предвидената от закона максимална присъда от 10 години за зверствата, на които е подлагал малкото момченце.
Някъде там из Европа все още има едно беззащитно създание, което се е молило да бъде убито, за да не се мъчи повече и да се отърве веднъж завинаги от болката, която доведеният му баща му е причинявал.
Ади е бил горен, ритан, държан надолу с главата, удрян с тежки предмети по главата. До такава степен, че от нея липсват 15 кв. см. кожа. В момента детето се намира в Германия, където е оперирано, а в черепа му има поставени пластини заради липсващата плът.
Всички побоища над него са били записвани с телефон за допълнително удоволствие на изверга. Тези и още дузина подробности станаха достояние в съда, за който можеше да ги изслуша докрай. Да, сигурно не вярвате, но има истории, които са непосилни за понасяне дори от нас, журналистите.
А историята на Ади напомня ли ви на една друга, която накара стотици хора да протестират срещу насилието и садизма?
Днес няма протести за малкия Ади.
Няма плакати и транспаранти. Нямаше колективна енергия, с която да защитим най-милото на отечеството ни – нашите деца.
Отдавна привикнахме с човешката мъка, подминаваме я, обръщаме ѝ гръб, не хабим излишни вълнения. Когато се касае за деца – това е просто поредният криминален инцидент, битов и изолиран случай, чието досие скоро ще потъне в прах и забрава.
Какво означава това?
Означава, че при липса на силен обществен натиск и отпор садистът Петър Чернев напълно предвидимо не отнася максимална присъда. Означава, че може да излезе от затвора по-рано. За добро поведение или ако работи.
Означава, че когато затваряме очите си за зверствата над деца – нищо добро не ни чака като народ.
Прощавай, Ади, че кротко допуснахме всичко това.