Бърз влак от София за Свиленград престоя в гара Искър заради повреда в скоростомера на локомотива

Кифла или кроасан? Респект или уважение… Прости сме като кифли понякога

Ангел Джамбазки влиза в битката за София със заявка да премахне гетата

Километрични опашки на „Капитан Андреево“ към Турция

Да живеят печените чушки

Ренета Инджова: Скандалът с руска намеса и шпионаж у нас е постановка

Волубилис – сърцето на древен Рим в Мароко

Адвокат Марковски: При умишлено убийство не трябва да има съкратено съдебно следствие

Алисия, Павел и Венци Венц и Любо Киров на една сцена Представиха музикалната платформа Tidal, която навлиза в България

Цветанов: Хората от обкръжението на Борисов му казват това, което иска да чуе Премиерът ме попита дали ще правя политически проекти, заяви бившият зам.-председател на ГЕРБ

Застраховки вървят ръка за ръка с ипотечния кредит Отказват плащане, ако скриете заболяване

Силвия Великова: Оставам в БНР, няма да се откажа сама от работата си Усещането "да си задраскан", е ужасно, заяви журналистката

Кражби на скъпи играчки от магазин в столичен мол, участва и дете

Платиха 700 000 евро за най-скъпото ново Bentley Цената на модела Flying Spur First Edition скочи над три пъти в търг на Елтън Джон

Пасторът на Джок Полфрийман: Има право на втори шанс, защото ясно осъзнава какво се е случило Не очакваше да бъде пуснат на свобода, беше отчаян, заяви пастор Иводор Ковачев

Защо Стамболов е сечен, а не застрелян Защото носел ризница срещу куршуми

Тест на бронежилетка.

В навечерието на екзекуцията ятаганите старателно са наточени и намазани с отровен зехтин

Легенда, която се оказва истина, решава мъчителната смърт на Стефан Стамболов. Говорело се, че държавникът носи ризница срещу куршуми. Затова не е застрелян, а сечен с ятагани. По главата и ръцете – без гърдите, защитени от бронежилетката.

След трагедията съпругата държи ампутираните длани в спирт и ги показва на журналисти. „Тези ръце сложиха корона­та върху главата на Ферди­нанд, който за благодарност уби мъжа ми!“, повтаря тя.

Заедно с княза в заговора са замесени политикът Григор Начович и професионалният атентатор Наум Тюфекчиев. „Начович и Тюфекчиев се срещат и го­ворят почти всяка вечер за убийството“, отбелязва с червено мастило Стамболов няколко месеца преди да бъ­де съсечен. Жена му пък твърди, че само тя и Начо­вич са знаели за бронята, ко­ято премиерът носел под сетрето си.

В края на ХІХ век най-търсени са бронежилетките на германеца Дове. Производството им обаче не остава без конкуренция. От­въд океана противокуршумни одежди започва да май­стори и американецът Ленард. На изпитанията янкито облича ризницата и хладнокръвно нарежда да стрелят в него.

„Зрителите спряха да дишат, даде се изстрел, след изстрела Ленард тръгна към нас с усмивка на устни­те, като показваше направе­ната дупка в облеклото тък­мо по средата на гърдите“, пише очевидец в списание „Авенир милитер“. Питат производителя какво е почувствал. „Все едно, че някой силно ме чукна с пръст на мястото, където удари куршумът“, отвръща той.

Това се случва през 1894 г., когато Стефан Стамболов ве­че има в гардероба си бронежилетка. Донася му я от странство Григор Начович, с когото го сближава яростното русофобство.

Консерваторът Начович има бурно минало. Бил е председател на Свищовския революционен комитет, скитал е из „хъшовската ре­публика“ във Влашко, пра­щал е доброволци във Вто­рата българска легия. По време на Руско-турската освободителна война е разузнавач, после един от строителите на младата държава.

Григор Начович има стари връзки с Виена, където е учил и въртял търговия. В австрийската столица купува две брони марка „Дове“. Едната запазва за себе си, а другата поднася като скъп дар на Стефан Стамболов.

Своята бронежилетка Григор носи като министър на финансите в Стамболовия кабинет. През 1888 г. отива в Букурещ по държавни дела. От там на 4 септември хваща влака за Гюргево, откъдето да мине в Русе, за среща с княз Фердинанд.

На гара Баняса в купето на Начович влиза мъж, вади револвер и от упор изстрел­ва шест куршума в министъра. Похитителят е Симеон Киселов от нашето букурещко дипломатическо агентство, кого­то Григор е уволнил за злоу­потреби.

След като Киселов из­празнил пищова, Начович се поопипал и видял, че е невредим. После събрал куршумите, които се търкаляли по пода като лешници, и продължил пътя си. Към 9 часа вечерта благополучно минал Дунава. „В Русе се съблякал и ви­дял, че е ударен четири пъ­ти: под дясното рамо, под лъжичката, в кълката, под дясната мишца, но кожата нигде не пробита“, описва попаденията вестник „Свобода“.

Цяла Европа е озадачена от чудодейното избавление на финансовия министър. Плъзват различни вер­сии. Вестник „Народни пра­ва“ например предполага, че Начович оцелява, „защото бару­тът на патроните е бил развален или пък защото раз­стоянието на вистрела е би­ло съвсем малко“.

Никой не подозира, че мишената дължи жи­вота си на ризница, чиято надеждност наистина въз­хищава. В края ная XX век депутатът Иван Палчев проби с джобното си ножче модерната бронежилетка на наша синя каска в Камбоджа. Неверо­ятно е, но старата направа се оказва далеч по-сигурна.

Докато е в правителство­то, Григор Начович ревниво пази тайната за своята и Стамболовата ризни­ца. На 18 ноември 1892 г. обаче си подава оставка­та и минава в опозиция. Бив­шият приятел на премиера мутира в един най-лютите му врагове.

През април 1894 г. вестник „Свободно слово“ разглася­ва случай на кабинетно блудство: „Отпреди три месеца бивший военен министър г. подполковник Савов слу­чайно се научил, че г. Стамболов, шефът на мин. каби­нет, в който г. Савов е член от три години, и колега му г. П. Славков, министър на търговията и земледелието, са блудствовали със закон­ната му съпруга в къщата, която е срещу Пипиниерата* до кавалерийските казарми, и в оная на Г. Ковача, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, гдето тя е била отвеждана скритом“.

„Кръвната обида се въз­награждава с кръв!“, пали фитилите на рогоносеца газетата. Михаил Савов не се мае и незабавно обявява дуел на сладострастника Стамболов. Секунданти на оскър­бения стават подполковни­ците Петър Петрунов и Стилиян Ковачев.

Григор Начович наблюда­ва отстрани интригата, пот­рива ръце, но го мъчи ми­сълта за ризницата. За ща­стие вижда на улицата двор­цовата персона Добри Ган­чев и бърза да го информи­ра. „Гр. Начович при таз сре­ща счете за нужно да ме по­моли да обадя на подполков­ник Ковачев, че Стамболов бил носел ризница – свиде­телства Ганчев. – Той знаел това от достоверно място. Достоверното място било той сам, защото тази ризни­ца той я бил купувал за Стамболов във Виена, кога бяха приятели и когато и двамата се преследваха с русофилите. Такваз също риз­ница носел и Гр. Начович в деня, кога Симеон Киселов стреля в него в Букурещ.“

Дуелът допълнително подкопава Стамболовото управление и на 19 май 1894 г. кабинетът пада. Тълпата изпраща пре­миера с викове: „Долу блуд­ника! Долу тиранина!“ От­тук насетне неговите делни­ци минават между живота и смъртта.

Григор Начович отново става ми­нистър в правителството на Константин Стоилов. Същинската му мисия обаче е да поддържа връзка между двореца и Наум Тю­фекчиев. В „Кроежът за убиването ми“ Стамболов сочи, че двамата са органи­зирали шайка от 10-15 гла­ворези, които да го ликвидират. „Начович дава пари на Н. Тюфекчиев, за да поддържа разбойниците“, пише жертвата.

Тюфекчиев е учил пиротехника в Белгия, търгува с оръжие и знае какво е бронежилетка. Той доставя ре­волвери от Лиеж, преправя ги в своя система и ги предлага на нашия пазар. Има магазин срещу Народното събрание.

Използването на пищов срещу Стамболов е рискова­но, съгласяват се Начович и Наум. Ще бъде даден само един изстрел във въздуха за начало на акцията, уточня­ват двамата. Инак ще се действа с хладно оръжие, решават те. В навечерието на екзекуцията ятаганите старателно са наточени и намазани с отровен зехтин. Хем да режат мазно, хем да подлютят раните.

На 3 юли 1895 г. жертвата е накълцана насред София от тройката Боне, Халю и Талю. Заради жегата този ден Стефан Стамболов бил без ризница.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.