За българчетата, които се раждат британчета

Графичен дизайнер, пребит безпричинно от полицаи, осъди прокуратурата да му плати обезщетение затова, че е пратила на съд него, вместо биячите.

Пиарите на властта ни поднасят това като положителна новина - то щяло да рече, че в България има демокрация и право, а не обратното, както заблудените твърдят.

Десет години са минали от късната априлска вечер, когато младият тогава Радо, излизайки от концерт, решил да спре такси и слязъл на пътното платно край НДК, заобикаляйки колите, паркирани плътно до тротоара. След минута до него заковал спирачки опел с двама непознати. Единият промърморил, че е полицай, заповядал му да се качи в колата, а след като Радо обяснимо опитал да се отдалечи от съмнителните типове, се оказал вързан с белезници и пребит като куче.

Патилата му са могли може би да свършат дотук, обаче той неблагоразумно показал раните, избитите си зъби и счупения си нос по телевизията. В отговор получил обвинение от вътрешния министър Цветанов лично и от прокуратурата институционално, че бил оказал съпротива на органите на реда в пияно състояние. Чак 6 години по-късно е оправдан. Хванати натясно с експертизи и очевидци полицаите се съгласяват със съдиите, че са били без униформи, не са се легитимирали и неоправдано са упражнили насилие. Съгласяват се и обвинителите. Незначителна подробност се оказва, че след побоя младежът е за дълго обезобразен, за кратко онемял и така болезнено изплашен от ченгета и магистрати, че избягал панически в Англия. Толкова за домораслата ни демокрация.

А сега за правосъдието в български вариант.

Насилниците от МВР не са разследвани, не са наказани служебно или уволнени. Прокурорът, обвинил вместо престъпниците, жертвата, продължава да си расте в кариерата.

Съдът присъжда за патилата на Радо само 8000 лв. обезщетение, вместо поисканите от него 500000 лева. В присъдата се позовава на психологична експертиза, според която “той е успял да се справи с преживяното, да се адаптира и да създаде семейство след това”.

Заключението на съдия Станкова, че “потърпевшият е загубил доверие в охранителните и правораздавателните органи на България” и е намерил “лична и професионална реализация извън родината”, се възприема като маловажно. Какво, като децата на Радо и на други с неговата съдба се раждат и растат не като българчета, а като британчета?

Шарен свят, драги сънародници, дами и господа.

Коментари

Задължително поле