За какво притиснатият в ъгъла Зеленски упреква Запада

Войната е обща, а катастрофата е само украинска

Съдейки по някои от изказванията на Зеленски, от които следва, че Западът е „обещал нещо на Украйна“, както и по нервната му реакция на „липсата на бързина“ от страна на Запада в подкрепата на Украйна и още повече на призивите на отделните западни политици, за мирни преговори с Русия, той и неговият приятел Ермак наистина получиха някои гаранции.

Мисля, че всички си спомнят как „миролюбивият комик“ внезапно се превърна в „зъл клоун“ и вместо да започне да изпълнява Минските споразумения, изведнъж издигна искането те да бъдат напълно пренаписани в интерес на Украйна. Още тогава той беше предупреден, че поставянето на ултиматуми на Русия ще свърши зле както за него, така и за Украйна.

Предлагайки на Москва наистина да се предаде без съпротива, Зеленски едва ли можеше да разчита на друг отговор освен военен. Но той не се страхуваше от войната. Когато американците го предупредиха, че военните действия ще започнат в близките дни, той дори не помисли да промени външнополитическата си риторика.

Отбелязвам, че Порошенко също не спази Минските споразумения, но поне се престори, че се опитва.

Зеленски, дори принуден под тройния натиск на Меркел, Макрон и Путин по време на среща в Нормандския формат на 9 декември 2019 г. в Париж, да подпише документа, определящ споразуменията от Минск като единствената основа за мирното уреждане и даващ недвусмислено тълкуване на точките му и реда за изпълнението им, той незабавно нагло се отказа от всички постигнати договорености, след което Путин категорично отказа да си има работа с него.

Малко вероятно е Ермак лично да се е оказал толкова авторитетния човек за Зеленски, че само под негово влияние страхливият комик да е станал достатъчно смел за да предизвика суперсилата. Най-малкото САЩ, поляците и британците е трябвало да надничат иззад Ермак. Само техните обещания да предотвратят военното поражение на Украйна от Русия биха могли да дадат достатъчно смелост на Зеленски.

Мисля, че САЩ не са измамили Зеленски. Въвлечени в този конфликт, те наистина вярваха, че могат да използват прекия военен сблъсък между Русия и Украйна като причината целият колективен Запад да наложи всеобхватни санкции срещу Москва (и те успяха) и санкциите за кратко време (до шест месеца) ще взривят руската икономика и ще дестабилизират вътрешнополитическата ситуация и/или ще принуди Русия да капитулира пред заплахата от Московския Майдан, или Московският Майдан ще доведе до смяната на правителството с проамериканско.

Но те направиха своята грешка в оценката на стабилността на руската икономика и вътрешната стабилност на Русия и тази грешка се оказа фатална за Зеленски. Той вече беше организирал войната за себе си. Той имаше шанса да прекрати конфликта с един компромисен мир през март-май 2022 г. Тогава Русия установи, че първоначалната концепция за Специалната военна операция (СВО) се основава на неправилната оценка на вътрешнополитическата ситуация в Украйна и беше склонна да се задоволи с признаването на руския статут на Крим и Донбас. Но американците решиха друго.

САЩ предложиха на Зеленски да продължи да се сражава, докато постигне пълната победа, и той с радост се съгласи. Той не е политик, не е военен, той е комик. Всъщност Зеленски и неговият екип успяха бързо да наемат почти един милион души във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и да си осигури огромно числено превъзходство над руските експедиционни сили. На Зеленски му се стори, че е на път към победата там, където Наполеон и Хитлер загубиха.

Всъщност, след като стана ясно, че икономическият блицкриг не се състоя и ВСУ не успяха за кратко време да победят силите, разположени от Русия на първия етап от СВО, Украйна нямаше никакъв шанс. Тя и първоначално ги нямаше, тъй като ядрена сила не може да бъде победена военно, но тъй като Зеленски постави ограничената задача на ВСУ да възстанови контрола над границите на Украйна от януари 2014 г., той можеше да предположи, че Москва няма да ескалира ситуация до краен предел.

До лятото обаче дори най-наивните, най-яростните русофоби разбраха, че задачата да окупират Крим и Донбас е извън възможностите на ВСУ и боевете преминаха в позиционен формат и това беше смъртната присъда за Украйна, защото тя само губеше своите ресурси.

Когато САЩ казаха, че ще водят война на изтощение с Русия, това означаваше, че войната на изтощение с Русия ще се води от колективния Запад, а не от Украйна и последната трябваше да бъде изтощена доста бързо. Затова незабавно бяха разработени както икономическият блицкриг срещу Русия, така и разширяването на бойната зона, дължащо се на включването на някакъв етап и на източноевропейските страни и на балтийските държави.

Но, естествено, американците не попречиха на Зеленски да витае в блажената си увереност, че се доближава до статута на велик пълководец, умиротворител и унищожителя на Русия.

Първоначално американците не вярваха в продуктивността на неуспешната украинска лятна офанзива от 2023 г. Помагайки за подготовката u и раздувайки очакванията за безпрецедентен успех, те само се опитваха да повлияят на руското ръководство, за да го убедят да приеме американските условия за компромисен мир, които Вашингтон започна да озвучава през ноември-декември 2022 г. Е, янките знаеха как да смятат и до този момент окончателното поражение на Киев беше ясно изчислено.

Отначало екипът на Байдън беше уверен, че може да сключи мир с Русия при условие, че който и да притежава това, което му принадлежи, той ще представи този мир на американския народ като голямата победа. Те също така вярваха, че Зеленски би бил заинтересован от един такъв мир. Но се оказа, че нито Русия, нито Зеленски са доволни от един така устроен свят. Всъщност това беше примирие, което враговете на Русия щяха да използват, за да подобрят геополитическите си позиции преди новата атака срещу Русия. Но това не устройваше и Зеленски. Той загуби аурата си на „президента на мира“.

Междувременно краят на войната означаваше, че изборите в Украйна ще трябва да се проведат през 2024 г. И опонентите на Зеленски щяха да отидат на тези избори с историята за това как лъжливият клоун, който обеща мир, хвърли страната във война.

Но ако победи Русия, завземе Крим и Донбас и диктува мира при своите условия, кой ще се противопостави на един такъв лидер? Нека ви напомня, че САЩ не споделиха със Зеленски за своя скептицизъм относно перспективите за неговата победа. Бяха му доставени оръжия, макар и в по-малки количества от обещаното, но на Зеленски непрекъснато се обещаваше това да се навакса.

Вярно е, че още през този период Зеленски започна да изразява своето недоволство от ниската ефективност на реакцията на Запада на исканията на Киев за доставката на военно оборудване и боеприпаси, в замяната на тези, които бяха изобилно похарчени на фронта.

И така се обръща към Запада и казва: „Вие обещахте, че това е нашата обща война, но къде е вашата помощ?“. А Западът се обръща, вдига раменете си и намеква, че обещанието не означава да се ожениш, и че войната е обща, но катастрофата ще бъде чисто и само украинска, а самият Запад се опитва, криейки се зад Киев, да избегне поражението, като „продаде“ на Русия своето съгласие да формализира нейната победа в Украйна (не до края, разбира се), а само за един компромисен мир, който би позволил на Запада да запази шансовете си за геополитически реванш. Така че нека Украйна се сражава, като със съпротивата си доведе Русия до необходимото състояние, когато Москва ще е готова да направи своите отстъпки в преговорите.

Вярно е, че помощите ще намалеят. Резервите вече са изчерпани и Украйна изразходва това, което и беше доставено по-бързо, отколкото Западът можеше да произвежда нови. Единствената светлина в прозореца на Зеленски от декември 2022 г. е, че американските демократи се озоваха в един окоп с него. До президентските избори не остава много време, а в Украйна вече не могат да си позволят загуба нито през наближаващата зима, нито особено през пролетта. Затова екипът на Байдън започна да работи по-активно за осигуряването на финансовата и военната помощ за Украйна.

Последната сламка, за която Зеленски все още се опитва да се хване, е да убеди Запада, че заедно все още могат да спечелят, и че те трябва да се напрегнат. И екипът на Байдън насърчава тези му усилия. Те се нуждаят от Украйна, и тя да издържи още 14 месеца.

В крайна сметка всички на Запад прекрасно разбират, че Украйна е неизлечимо болна, че няма да оздравее и смъртта u може да настъпи всеки един момент.

Превод за “Труд news” - Павел Павлов, със съкращения