Иван Портних: Варна привлича все повече компании от сферата на дигиталните технологии

Черната Златка само по бельо (СНИМКИ)

Допълнителен кораб закрепва фериботната връзка с Атон

Започна пълненото с природен газ на тръбопровода „Турски поток“

Туристи откриха опожарен автомобил

Проф. Венелин Терзиев описа в книга проекциите на устойчивото развитие в практическия живот Нетрадиционното представяне на сериозната творба бе в Залата на жирафите в Музея на хумора и сатирата в Габрово

Стефан Данаилов е излязъл от кома и е контактен

Тъща потроши колата на зет си, той си го върна Три автомобила с натрошени стъкла в Завет при семейна война

Нашествие на мушици в Разград и околностите Изяснява се видът и начините за борба с тях

Видин се включва в най-мащабната кампания срещу трафика на хора

Ново огнище на африканска чума по свинете в община Смядово

Николета Лозанова захвърли дрехите и задръжките (СНИМКА)

Карлес Пучдемон се предаде на белгийските власти

Задържаха 4-ма наркодилъри в прохода „Петрохан”

За какво търси алиби Лозан Панов? След решителните действия срещу магистрати в Полша и Румъния, време е за истинска реформа и у нас

Ситуацията малко прилича на народната поговорка „Гузен негонен бяга“. Кои политици или политически сили оказват натиск върху Панов

Българските граждани вече разбраха, че има магистрати, които не се занимават с право, а с политика и обслужване на политически интереси

След радикалните действия на властите в Полша и Румъния, ще дойде ли време и в България да бъде проведена истинска реформа на „недосегаемите“ в Темида

Помним добре как в близкото минало недоволните от другарите си комунистически активисти пишеха донос след донос до Комсомола, Партията, Държавна сигурност или чак до Съветския съюз.

Днес, очевидно, техните наследници демонстрират добро усвояване на завещаните уроци. С една основна разлика – “децата на номенклатурата” замениха Москва с Брюксел и СССР с ЕС.

Какво се случи този път?

Политическите кръгове (с тежест от 2,96%), до последния човек свързани с БКП и ДС, подкрепящи председателя на Върховния касационен съд, решиха да спретнат поредното активно мероприятие на външна територия. За целта отново бе използван чужд журналист, попитал правосъдната еврокомисарка Вера Йоурова какво мисли за предполагаем натиск върху Лозан Панов, упражнен у нас.

Нищо учудващо. Явно старият номер с евродокладите не върви, та окепазяването на държавата вече минава на друго ниво. А именно – публичен натиск върху висши европейски представители, на които да се внуши (през ноември при посещението на Йоурова), че у нас има една лоша прокуратура, нищо не правeща в битката с корупцията, а за сметка на това, по родните ширини се подвизава своего рода Крали Марко (Лозан Панов), мъчещ се да освободи трите синджира роби, но някакви зли и свръхестествени същества провалят благородния му замисъл.

Не подлежи на съмнение фактът, че въпросът към Йоурова е част от скалъпен набързо на родна почва сценарий. Вижте събитията:

1. Австрийският репортер (случайно съпругата на председателя на ВКС издава немскоезична медия в България) пита правосъдната комисарка за Панов и семейството му – дали били подложени на политическа атака и тормоз, защото не изпълнявали политически поръчки.

2. Новината се препечатва в медиите на подсъдими и обвиняеми лица, плюс овладяното от 2,96% политически кръг обществено радио, които от години с фанфари и дитирамби отразяват работата на председателя на ВКС.

3. Председателят на Касационния съд търси контакт на горепосочените близки до него издания преди началото на ВСС, давайки своята гледна точка за „шокиращата информация“, че върху него бил упражнен политически натиск: „Учудвам се, че българските журналисти не питат такива неща“, отсича ръководителят на най-висшата съдебна инстанция в страната.

4. Целта е ясна – казусът да се върне в Брюксел, за да може върху Панов да бъде разпънат “европейски чадър”. Така председателят на ВКС се надява да получи имунизация за критики и коментари към работата му – която медия си позволи да го прави, значи тя е срещу европейските правила.

Нека обаче опитаме да зададем някои въпроси, преди да дойде мечтаният от Панов (видимо по някои от внасяните в Съдийската колегия на ВСС извънредни точки в последните месеци) и политическите 2,96% кръгове момент, в който те ще са ни забранили да питаме.

1. Ситуацията малко прилича на народната поговорка „Гузен негонен бяга“. Кои политици или политически сили оказват натиск върху Панов?

2. Откъде австрийската медия има информация за натиск? Той ли им се е оплакал лично?

3. Натиск ли е глобата, наложена на Панов, защото не е спазил закона? А натиск ли упражнява той, съдейки друга институция пред Районния съд? Там, където председателстващият Съдийската колегия на ВСС (кадровият орган на съдебната власт) има осезаемо влияние, макар да не е пряк ръководител.

4. След “чистката във ВКС”, вярно ли е, че част от уволнените вече са спечелили обжалванията, но крайното решение ще е на върховните съдии, които Лозан Панов ръководи?

5. Защо бившият зам.-председател на ВКС пише, че го е срам да е част от екипа на Панов? Защо според Красимир Влахов неговият бивш административен ръководител „…занимава обществото с личните си страхове, sms-и и части за автомобили, но не е формулирал нито едно смислено послание, което да консолидира съдийската общност…“

6. Защо, според медийни публикации, председателят на ВКС не само, че командирова съдийка от малък съд в страната в столицата, решила впоследствие дело в негова полза, но и прави всичко възможно да удължи командировката й в София?

7. Натиск ли е циничното писмо на „Черния лебед“ (по Кръстника й Христо Иванов), в което тя обиди върховен съдия, съпругата му нотариус, действащ член на ВСС (бивш върховен съдия със заслуги за приемането ни в НАТО и ЕС) и медии? На всичкото отгоре, вулгарният текст бе реакция срещу публикации за доказана от съда регистрация в МВР на горепосочената.

8. Натиск ли е участието на председателя на ВКС в предизборни мероприятия на политически сили? А натиск ли е организираната от него дискусия с уволнената наскоро Лаура Кьовеши, която се проведе в навечерието на предсрочния парламентарен вот през март 2017 г.?

9. Или натиск са въпросите към члена на ВСС Атанаска Дишева, плащаща 200 лева наем за жилище, чиято цена на свободния пазар е десетократно по-висока? Че ако Йоурова знаеше това, гаранция щеше да зареже Еврокомисията и да стане върховен съдия у нас. Обзалагаме се, че благинките й в Брюксел са като селска вечеринка, в сравнение със социалните привилегии, на които се радват някои от най-честните стожери на морала, принципните, борци за чиста и свята съдебна система.

10. Добре – въпросите към Панов и Дишева са натиск, а натиск ли са стотиците охулващи Цацаров и прокуратурата изказвания на политици, статии в медии на подсъдими, всички заедно принадлежащи към печално известен 2,96% политически кръг със задкулисно влияние в съдебната власт?

Нали Панов казваше „Не на страха“ два дни след оставката на Христо Иванов, подадена заради неуспешния опит за подчинение на неудобната прокуратура? От какво се уплаши сега, че се жали чак в Брюксел? Защо отново използваме за изтривалка и бостанско плашило правосъдната еврокомисарка?

Или „гузен негонен бяга“? Какви са хипотетичните варианти? За какво търси алиби Лозан Панов?

– Ще оглавява политически проект?

– Търси път към Конституционния съд, каквито версии се появиха в медии, които славословят председателя на ВКС?

Истината е проста. Българските граждани вече разбраха, че има магистрати, които не се занимават с право, а с политика и обслужване на политически интереси. Именно затова рейтингът на българския съд е на дъното, в сравнение с абсолютно всички родни институции.

Именно това разбраха гражданите на Румъния и Полша, които потърсиха сметка на окопалата се по върховете на съдебната им система, считаща се за богоизбрана, каста, която от години служи на външен и чужд, а не на националния им интерес. Приликите между случващото се във Варшава, Букурещ и София са видими с просто око. Разликата – там е видима и волята за битка с “гнилите ябълки”, за изрязване на тумора, превзел държавността и институциите. За отвоюване на завладяната им държава. След радикалните действия на властите в Полша и Румъния, ще дойде ли време и в България да бъде проведена истинска реформа на “недосегаемите” в Темида?

И все пак е забавна шизофренията на малка група от нашите магистрати. Те до вчера играха с политици, обслужваха политически партии, организираха политически протести, правиха от сутрин до вечер политически изказвания, променяха Конституцията. А днес се оплакват от политически натиск. Гледамe и не вярвамe на ушите си!

Апропо – ефектът е обратен. Просто защото който сее ветрове, жъне бури.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. „Ефектът е обратен“-завършва анонимният автор. Прав е, ефектът от това писание е обратен. Често съм цитирал Хайне, който казва че под всяко анонимно донесение, може да се постави подпис- Подлец!

  2. ТРУД точно въпросите поставя
    Тартоко няма на какво да се противопоставя

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.