За половото разнообразие

Не съм узрял за него

Параноята със сексуалния тормоз е смешна

Да се търси равенство между половете по отношение на произведения на изкуството ми се струва просто нелепо. Меморандумът за равенството между половете (сключен между филмовите фестивали в Берлин и Кан - бел. ред.) е трагично желание за „справедливост“, лицемерен страх, присъщ на вечната посредственост. Конкурсът трябва да включва най-талантливите произведения на изкуството, независимо кой ги е създал.

В противен случай трябва да преценяваме по различен начин. И наградите да са разделени по пол: една главна награда на мъж, една за жена. Тогава можем да поставим знак за равенство и по отношение на много други позиции, нали? Защо жените не участват заедно с мъжете в състезанията по самбо? Защо са малко жените диригенти? Защо жените не свирят на тромбон? Има си природни причини.

Търсенето на равенство между половете в този случай е чиста диктатура на политическата коректност. Ако не беше толкова страшно, щеше да е смешно. Вече отидоха и още по-далеч, пишат: „Кончаловски се възмущава и не иска гейове в киното“. Е, какво да се прави, трудно е да се търси култура в журналистиката.

И въобще какво е това равенство между половете, аз явно не разбирам: не съм узрял. Има творение на Бог, на природата, ин-ян, както искате го наречете. Жената прави едно, а мъжът - друго. Има много неща, които една жена може, но мъжът не може. Има два различни пола и те имат различни функции. Следователно трябва да смесим функциите, но в много области това не е възможно. А опитите да се нарушават природните закони ще струват скъпо на човечеството.

Но моето и вашето мнение нямат никакво значение - ние сме двама от 7 милиарда. Все едно, светът ще се движи според собствените си закони и той се движи - ние не можем да спрем този процес. В различните културни етносистеми светът се развива по различни начини. В Азия е едно, в Близкия изток - друго. Нека видим докъде ще стигне абсурдността на европейското съзнание.

А параноята със сексуалния тормоз е смешна. Днес в Холивуд говорят повече за сексуален тормоз, отколкото за кино. Първо, ми е смешно, че жените, тормозени преди 25 години, едва сега го съобщават в медиите. Второ, Бил Клинтън не е в списъка на „секстормозещите“...

Коментари

Задължително поле