Йордан Радичков давал зайци като автограф на цялата дружина

„Левски“ измъкна трудна, но важна победа на „Герена“

Треньор обезвреди въоръжен ученик с… прегръдка (ВИДЕО)

Тео Ушев с нова номинация за „Оскар”

Рафаел Надал се ожени

Италианец, воювал с кюрдите срещу ИДИЛ: Турската офанзива ще възроди Ислямска държава Турците унищожават бойците, които изстрадаха толкова много за света, казва Клаудио Локатели

Един милион протестираха срещу Брекзит в Лондон

Внезапна сърдечна смърт покосила 15-годишната ученичка от Димитровград

Апатит наш насущний Съдържа се в костите и зъбите

Първанов: Отстъпили сме прекалено много на Македония

Испанският премиер отхвърли призива на лидера на Каталуния за диалог

Дмитрий Медведев: Газопроводът „Турски поток“ е изгоден за цяла Европа

Полицаи обискираха дома на кмета на Несебър Цял ден в града се провежда специализираната акция

Пламна известен ресторант в София

Патриарх Неофит стана Почетен гражданин на Перник

За стърчането в политиката Има такава партия „Няма такава държава“

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Партийното членство в НТД повече напомня на комитските времена, където само войводите приемат четници и те се кълнат „на живот и смърт“

Странна взе да става политиката в България напоследък. В едно изречение: Няма такава политика. Ето, погледнете изборите за местна власт. Ако махнем столицата, където сме свидетели на оспорвана, гореща борба с окраска на кал, то в провинцията апатията е овладяла положението. Големи градове остават с по един или двама кандидати, трудно се намират желаещи да се впишат в листите за съветници. Просто, няма такава апатия. То си има и причина за тази апатия. А` си решил да се включиш в играта, а` са ти намерили някоя кирлива риза под кревата или пък ти ще намериш призовка на вратата.

Така както е тръгнало, качествените политици в едно с народа ще изчезнат. А като открият магистрала „Хемус“ след ден-два, Борисов ще навие маркуча и ще се оттегли в Банкя. Все пак за феновете на ГЕРБ остава надеждата, че Борисов под „готова магистрала“ има предвид и края на ремонтите, а те са безкрайни, както знаем, няма такива ремонти.

Изобщо ще дойде моментът, в който някой ще се качи на трибуната в парламента и ще каже „Има ли такава партия, която може да поеме властта и отговорността да оправи страната?“, ако ми позволите да плагиатствам от Ираклий Церетели.

Е, в ранния следобед на събота разбрахме – има такава партия: „Няма такава държава!“ (НТД).

Слави Трифонов и неговият сценариен екип (без Иво Сиромахов) се преместиха от диванчетата в студиото на Би Ти Ви на политическата трибуна. От субекти на присмеха и критиката сами избраха да станат обект на присмех и критика. И няма как да бъде другояче – те вече са партийци.

„Няма такова учредяване на партия“ беше едно от най-малките подмятания в социалните мрежи. И наистина няма – пълна тайна, странни и непознати хора стоят и чакат с часове в залата, за да премине събранието за 15 минути и всеки да си тръгне с широко затворена уста. Вероятно учредителите имат своите мотиви – не искат да ги снима Недялко или Ива Николова да ги гони с микрофон из залата. Но трябва да свикват, защото вече са политици. А щом си политик, колкото и добре да живееш, един ден се появява Беновска.

НТД вече натрупа цял архив от неотговорени въпроси, а тези въпроси не са от тези, които ще могат да бъдат захвърлени като ненужен скеч.

Започнах с това, че хората са станали апатични към политиката, но властта е сто процента – винаги. Все някой ще събира и харчи бюджета на страната. Колкото по-активни са хората, толкова е по-голям шансът този някой да бъде грамотен, почтен и с визия за държавата. И обратното – апатията ще качва на трибуната само хора, чието хоби е да целуват ръцете на този, който ги е пробутал на поста. Затова от новата партия искаме оптимизъм, позитивизъм, светлина в очите. Но все още е рано да съдим.

Като начало трябва да изчакаме с регистрацията на партията, защото вече се заговори, че съществува възможност съдът да отхвърли името „Няма такава държава“. Спомняме си, че през 1995-а съдът отказа да регистрира друга политическа инициатива на друго сатирично шоу – „Ку-ку“, която се наричаше „Народно движение Ку-Ку“. Мотивът на съдията имаше доста последици за много хора. Едни умираха от смях, други се вцепеняваха от почуда, а едни трима от инициативния комитет успяха да получат политическо убежище в САЩ.

Ето го и онзи легендарен мотив: „То (наименованието) съдържа междуметието „куку“, което е звукоподражание, изразяващо глас на кукувица. Заявителят счита, че кукувицата е предвестник на пролетта и от тук са целите на регистрираната партия да внесе свежест в политическия живот на страната. Но посочената птица се свързва и с т.н. гнездов паразитизъм“.

Сега да видим как ще постъпи съдът и на какви пачи яйца се е насадил Станислав Трифонов. Или какво? Няма такъв съд?

Професор Огнян Герджиков вече описа защо има проблем с името на партията. Има проблем и с логото на НТД, защото се използва държавен символ – знамето. Все пак името остава по-големият проблем. И то не защото съдът може да откаже или не регистрация, а защото е класическа истина, че трябва да внимаваш как кръщаваш детето си. Всяка оригиналност днес, става за посмешище утре. Сещате ли се за онази луда идея да се направи университет в Перник, който да обхваща всичко в образованието, без медицината? Толкова бързаха, че на никого не му хрумна да види каква абревиатура се получава – Пернишки университет по телекомуникации, компютри и архитектура.

„Няма такава държава“ е нешлифован диамант за всеки стендъп комедиант, за всеки сценарист на скечове. Рано или късно ще се наслаждаваме на геговете в „Комиците“. Може би хората от шоуто на новия политик трябва да се молят съдът да отхвърли името на партията. Ако променяш една държава, с мрънкане и отрицание няма да стане. Хората обичат позитивните послания, пък било то и лъжи. Например: „Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.“ Чудно послание – има срок, има цел, има уважение към българския народ, към неговото трудолюбие (откъде му хрумна), има думата „живот“. Няма „няма“, а има „има“.

Вярно, от всяко име може да се направи майтап. Ето, Главанаци за европейско развитие на България. Но ГЕРБ си стои солидно като гербова марка в родната политика.

Влизането в голямата игра е скъпо струващо удоволствие. Скъпо, защото се залагат най-важните и скъпи за един човек акредитиви – честта и името. А както казва Рачко Пръдлето, „За една чест и за едно красно име…“ живее човек.

Много малко големи политици са успявали да излязат от терена без контузии, травми и кал. Да стърчиш в шоубизнеса не е по-малко трудно, не е по-малко изцеждащо, но от теб публиката не очаква чудеса, а развлечение, в случая на „Шоуто на Слави“ и политически попържни.

Страхът като един Дамоклиев меч е надвиснал над НТД – да не се случи нещо лошо, да не стане беля, да не ги налазят „кафевите мечки“, да не изкарат още на втория ден някой учредител със странно минало – някой дилър, някое ченге. Няма такава мнителност.

Уставът на НТД показва, че лидерите на партията, т.е. Слави, е преценил рисковете от инфилтриране на всякакви лепки, партийни мигранти и откровени агенти на други политически сили. Партийното членство повече напомня на комитските времена, където само войводите приемат четници и те се кълнат „на живот и смърт“. Но и тогава това е било трудна задача – да стърчиш. Ботев е стърчал на Вола, но и до ден днешен не се знае дали поганец или четник му е теглил куршума. „Няма такава държава“ също е революционна песен, но няма такава решителност като в „На прощаване“.

Някак си би било хубаво да има нова партия, която дълги години да устиска на мръсотията и да напъните да бъде покварена. Някак ми се иска НТД да успее и в нея да се съберат почтени хора, професионалисти и с енергия и желание да преобразят България, но къде е оптимизмът в „Няма такава държава“?

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.