За 100 години - слаби политици и силна армия

Илюстрация: Иван Кутузов - Кути

България се е съхранила въпреки сервилността и продажността на хората, които я управляват

Факт е, че София бе разрушена, а не Прага, Копенхаген и Осло

Благодаря ти, Господи, че ни дари с най-добрите пълководци и войници! Но защо с тях ти ни прати и най-бездарни и продажни политици? 

В последното столетие България впечатлява международната общност с най-посредствената, най-безличната, най-сервилната и продажна политическа върхушка в Европа. Резултатите от нейното управление са потресаващи. За около четвърт век българската държава губи три големи войни и почти половината български земи и население - случай без аналог в световната история.

Некадърната политическа прослойка и осем конфронтиращи се политически партии не са в състояние да формират нормално работещо правителство. Вместо диалог и компромиси помежду си в името на интересите на България, те променят конституцията и делегират правото на Фердинанд еднолично да определя кой да управлява държавата и каква външна политика да провежда тя.

Няма друг държавник в началото на XX век в Европа, който да притежава такава огромна и безконтролна власт. Кобургът, разбира се, перфектно се възползва от това уникално безумие. Като авантюрист, обладан от налудничавата мания да стане император на „Нова Византия“ и като краен германски националист вкарва България в две тежки национални катастрофи, обслужващи великогерманските агресивни амбиции. Освен катастрофите, причинили огромни човешки жертви и материални вреди на два пъти през 1913-та и 1918-та година, е застрашено съществуването на българската държава. Изготвени са картите на генералните щабове на съседните страни за разчленяване на България.

През юли 1913-а и септември 1918-а управляващите са парализирани от страх, царят трепери за живота си. Единственият фактор в тези съдбовни за българската държава дни, имащ готовността да се жертва за отечеството, е българската армия. Изправена пред значително превъзхождащите я по численост и въоръжение армии на Антантата, българските воини не само не трепват, но и успешно отбиват атаките на противника през 1915-1918 година, без да изгубят една битка. А няколко дни преди края на войната нанасят тежки поражения на войските на Антантата на Солунския фронт. Героизмът на българите не само смайва съюзниците, но ги принуждава да приемат българските условия за примирието, т. е. да не се допускат гръцки, румънски и сръбски войски на територията на България, защото това би означавало край на българската държава.

Тези синове на българския народ, които за 28 дни нанасят най-тежкото военно поражение през 1912 г. на Османската империя в 600 годишната u история, и които спряха и три години държаха в окопите елитните англо-френски армии на Солунския фронт през 1915-1918 г., са единственият фактор, на който се дължи съществуването на България, въпреки крайно посредствените u политици.

Вместо за престъпното си управление Фердинанд да бъде изхвърлен под конвой от страната и България да бъде обявена за република, българските политици, чувствайки посредственото си ниво и страх да поемат управлението на държавата, запазват Кобургската династия.

Вторият Кобург - Борис, не само изцяло продължава прогерманския курс на баща си, но още по-сервилно и всеотдайно обслужва интересите на хитлеристка Германия. А за да се хареса на Хитлер, нарежда България да обяви война на двете велики сили - САЩ и Великобритания, представяйки я като „символична“. Последиците от „символичната“ война са потресаващи. Над 105 000 са жертвите, които дава българският народ, щетите от бомбардировките от англо- американската армия, извършени на над 168 населени места, са изчислени на 28 милиарда лева, номинирани към днешния курс на лева сумата надхвърля няколкостотин милиарда. Само в столицата са разрушени над 10 000 жилищни и обществени сгради, стотици предприятия, училища, църкви. Над 200 000 софиянци остават без дом, 300 000 панически бягат от столицата. През войната България кредитира Третия райх със стоки на стойност 23 милиарда дойче марки, номинирани към днешна дата това са стотици милиарди евра, с договорката да бъдат изплатени след края на войната, след като тя бъде спечелена от Германия. След месец май 1945 година германската държава не съществува и този колосален дълг към България остава за сметка на българския народ.

Груба измама и фалшификация на историческата истина е една натрапена прогерманска политика да се представя за грижа за запазване на България от жертви и разрушения от евентуална хитлеристка агресия. Анализът на резултатите от Втората световна война недвусмислено сочи, че държави като Чехословакия, Дания, Норвегия, окупирани от нацистите, дават по-малко жертви от тези на българския народ. Факт е, че София бе разрушена, а не Прага, Копенхаген и Осло. Още през месец август 1943 година Алън Дълес, ръководител на американската разузнавателна мисия в Берн, бъдещ шеф на ЦРУ, в писмо до българското правителство пише: „Подкрепата, която България оказва на държавите от Оста е толкова голяма, че отношението към нея не може да бъде по-различно от отношението към другите неприятели на съюзниците.“ България е изправена пред Трета, може би последна национална катастрофа. Апетитите за българска територия на националистите от балканските държави са изострени докрай. Едните искат българо-гръцката граница да минава по билото на Стара планина, а други претендират за българските земи до река Искър.

Освен смразяващите териториални претенции, най-високопоставени английски политици споделят идеята за заличаване на българската държава с аргумента, че в двете световни войни тя е в съюз с най-агресивните и антидемократични сили на планетата. Такава е реалната обстановка и надвисналата заплаха за България в края на Втората световна война.

Единственият начин да се смекчат обвиненията и намалят санкциите срещу нея е включването на армията u на страната на съюзниците в последния етап от войната. За пореден път в най-новата история се проявяват високите бойни качества, храбростта и героизмът на българския войник. На поверените самостоятелни участъци от фронта българските командири и войници се справят блестящо. Освен реален принос за разгрома на германската армия, със своята саможертва и пролята кръв българските воини защитиха не само правото на съществуване на българската държава, но и нейната териториална цялост. Впрочем, за трети път, и то само за три десетилетия, нашият войник трябваше да спасява отечеството си, престъпно жертвано от примитивните си продажни политици и от чуждата на българския народ династия.

За четвърти път през последното столетие и за първи път през XXI век цялото човечество е изправено пред невероятно тежко изпитание. Новият враг - коронавирусът е крайно агресивен, непознат и безмилостно поразяващ. Само за три месеца например в САЩ той взе повече жертви (над 90 000), отколкото убитите американци във Виетнам за 10 години - 49 000. От бързината на реакцията, нивото на организацията и най-вече качеството на медицинския персонал зависи успехът срещу този вид ново заболяване. Обективната оценка свидетелства, че мерките на българското правителство бяха навременни, адекватни на обстоятелствата. Най-успешният му ход бе формирането на кризисен щаб от висококвалифицирани медицински кадри. Разбира се, в борбата с този непознат и коварен враг имаше и пропуски, противоречиви решения и действия, изказвания, всяващи страх и несигурност, а не спокойствие и увереност.

На моменти малко в повече идва на българската общественост самоизтъкването на премиера, но тя е свикнала с тази черта на характера му. Недопустимо и непростимо е обаче в критичен за нацията момент нашите първи ръководители да си мерят рейтингите. Министър-председателят отново показа, че не търпи други мнения, не приема съвети, дори да са приемливи. Тези критични бележки не омаловажават свършената добра работа от правителството. Най-голямото признание за водената досега успешна борба срещу корона вируса трябва да се даде на медицинския персонал и на блестящата медицинска школа, подготвила такива специалисти. Макар и невинаги разполагащи с най-високотехнологичната медицинска апаратура, те доказаха, че по нищо не отстъпват на колегите си от най-развитите държави.

Българското медицинско съсловие показа как с риск за живота си служи всеотдайно, за да спасява живота на другите. Очевидно, докато този достоен и талантлив народ има такива кадри, като едни от най-добрите войници на континента - блестящо подготвени и саможертвени медици, учители, спасяващи учебната година на няколкостотин хиляди ученици, служители на реда, които мигновено реагират на всяко огнище на зараза, България има бъдеще.

Коментари

Задължително поле