„Зелената” енергия трябва да е като биткойн

Либерализацията на българския енергиен пазар е процес, продължаващ вече твърде дълго

Формата на независимост да не е на ниво държава, а на ниво домакинство

Националният план по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС е основна тема за дискусии. Механизмът е само част от родения в пандемията пакет „Следващо поколение ЕС” с размер от 750 млрд. евро (близо половината под формата на заеми), който си поставя високи цели за „позеленяване” и дигитализация на икономиките в Съюза, освен възстановяването след кризисната 2020 г., разбира се. Дори по-важно и не съвсем изказано, цели да положи основите на нова фискална власт в ръцете на Брюксел, следваща стъпка в процеса на интеграция на страните членки в обща по-централизирана федерация. Европейска комисия с достъп до „собствен ресурс” под формата на нови пан-континентални данъци, е може би най-търсеният резултат от тази инициатива.

Европейският зелен пакт (познат като „зелената сделка”) също е част от големите политически процеси на Стария континент и заема завидно пространство в бюджета на Механизма за възстановяване и устойчивост чрез изискването за това 37% от средствата във всеки национален план да са насочени към подкрепа на климатичните цели на ЕС. Най-голямата от които е постигането на т. нар. „климатична неутралност” на европейската икономика до 2050 г. - или достигане на стопанство, с нетно нулеви емисии на въглероден диоксид. С други думи, или преминаване към 100% възобновяеми източници на електроенергия, или компенсиране на част от емисиите чрез други технологии, например за улавяне на въглерод.

Лесно е да заключим, че ВЕИ технологиите съществуват и се развиват днес в Европа в среда със завидна държавна подкрепа. Не само Брюксел натиска за трансформация в енергийната система, но и много страни имат собствени влиятелни зелени политически движения, които усилват стремежа за бързото премахване на традиционните форми на електропроизводство и замяната им с енергия от вятър, слънце и вода. Подкрепата не е само в реториката или в „климата на идеите”, но приема съвсем материална форма чрез директно субсидиране на възобновяемата енергия и чрез ограничаването на нейните конкуренти. Става дума за мащабен политически проект, който световни лидери напоследък сравняват със стъпването на Луната.

Можем ли да си представим обаче, че всъщност по-сериозният потенциал на ВЕИ не се крие в грандиозни планове, а в локалното, местното и децентрализираното? Дали малките източници на възобновяема енергия не могат да повторят пътя на технологично развитие, който сме видели с мобилните устройства, с преносимите компютри и с интернет. Можем ли да видим едно още по-смело бъдеще, в което, както всеки от нас може да съхранява средствата си и да ги управлява от смартфона в джоба си като еднолична банка, благодарение на биткойн и криптовалутите, утре да ръководи и собствената електроцентрала от покрива на жилището си?

Въпреки че основната им роля, според повече анализатори и широката публика, остава намаляването на вредни и парникови емисии, развитието на възобновяемите енергийни източници има и важен страничен ефект - възможността за енергийна независимост. Последните три десетилетия в енергетиката се характеризират със стремеж към разбиване на монополното u състояние, т. нар. вертикално интегрирани компании, и въвеждане на конкуренция, където такава е възможна - при производството, допълнителните системи и услуги за управление на електроенергийната система, търговията на едро и търговията на дребно.

Единственият сегмент, оставащ незасегнат от засилващата се конкуренция, са мрежовите услуги за пренос и разпределение на електрическа енергия. Точно тук можем да се възползваме от възможностите на малките ВЕИ за внасяне на допълнителна конкуренция.

Енергийната независимост, за която става дума, е отвъд познатото от телевизионните екрани геополитическо позициониране относно кой и как да доставя газ, петрол или ядрено гориво и през кой точно поток, тръба или хъб. Формата на независимост не е на ниво държава, а на ниво домакинство. При използване на малки ВЕИ инсталации за собствено потребление крайните клиенти на мрежовите услуги - домакинства и малки бизнеси, могат да намалят разходите си за мрежови услуги, тъй като няма да ги използват. Нещо повече - те вече са и по-малко зависими и от цената на електрическата енергия, тъй като имат собствено производство, което ги защитава от непредвидимостта на свободния пазар, който в България изглежда повече като олигополен пазар, тъй като е доминиран от три големи държавни компании.

Сравнението с биткойн е силно контрастно и представлява две полярности в развитието и разпространението на иновативните технологии. Имаме ВЕИ с пълната идеологическа и практическа подкрепа на правителства, корпорации, университети, медии и др. Добродетелите на възобновяемата енергия се проповядват от амвона денонощно, докато конкурентите u са под постоянен натиск. От друга страна, биткойн не само е възникнал в най-затънтените криптографско-либертариански ъгли на мрежата, но за разлика дори от останалите криптовалути, не само няма собствен маркетингов екип, а може да се похвали с изчезнал анонимен създател. Едва ли можем да дестилираме по-изчистени версии на командно-административния подход в лицето на ВЕИ, и на метода отдолу-нагоре при биткойн.

Възобновяемите енергийни източници се нуждаят точно от тази доброволна, самоорганизирана, ботъм-ъп (отгоре-нагоре) енергия на крипто света и могат да я намерят чрез потенциала за децентрализация на малките ВЕИ. Технологиите за възобновяема енергия имат какво да предложат чисто пазарно за отделния потребител. Собственото производство намалява необходимостта от инвестиции в преносни услуги и нови инсталирани мощности. Производството е близо до точката на потребление, което намалява драстично загубите от пренос и трансформация на електрическата енергия на различни нива на напрежение. При фотоволтаичните централи снабдяването с енергия е точно в пиковия диапазон на потребление на по-голямата част от бизнеса и домакинствата, което може драстично да намали разходите им за електрическа енергия. С други думи, има какво да бъде сложено на масата дори и без наратива за климатична катастрофа.

В публикувания наскоро доклад на ЕКИП разглеждаме кои са пречките пред реализирането на потенциала за децентрализация на малките ВЕИ у нас. Как можем да направим инсталацията за собствено производство по-достъпна за дома или за малкия бизнес. Нужно е опростяване на процедурите за издаване на разрешително за строеж и присъединяване към електроенергийната мрежа, така че да се оптимизира срокът им. Препоръчваме премахване на изискването обектът, в който се изгражда централата, да бъде присъединен като потребител, т. е. клиентът да има сключен договор за доставка на електроенергия. Особено внимание трябва да се обърне на ценообразуването за мрежовите услуги, за да се избегнат отрицателни стимули за операторите. Да не говорим за нуждата от широко коментираната либерализация на българския енергиен пазар, процес продължаващ вече твърде дълго.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари