На 21 април 2018 да почерпят

Химическите инспектори на ООН все още не са посетили Дума

Гергана Орлова след инцидента с ранената полицайка: Върнах се в миналото незабавно. Бях изненадана и разочарована През 2003 г. жената преживява същия ужас

И в България се открива Институт за изучаване на Холокоста

Италиански съд наложи тежки присъди на мафиоти и бивши държавни служители

Вдигат паметник на кан Тервел около НДК Грандиозни чествания за 1300г. от победата над арабите при Константинопол

Азербайджанска красавица фенка на 100 Кила Певицата беше на двудневно посещение в България, за да представи песента си „X My Heart“

САЩ определи Русия и Китай като „дестабилизиращи сили“

Турската Централна банка е изнесла златния си резерв от Федералния резерв на САЩ

Антитерористично учение се състоя на полигона „Ново село“

Три нарушения – пак на изпит за книжка МВР организира курсове и прави регистър на джигитите

Парите за пенсия носят доход до 6,1% Инфлацията изяжда спестяванията за старини

Вижте акцентите от броя на “Труд” в събота, 21 април 2018

Министър Ангелкова пред WTTC: В последните две години туризмът в България отчита ръст от над 25% Във всеки проект за развитие на туризма участват местните хора, общините и бранша

Президентът Румен Радев: Цветанов трудно осмисля това, което чете  (ОБЗОР) Държавният глава обяви, че кампанията му отдавна е отчетена пред Сметната палата 

Иван Вазов се боял от телефона Наричат трамвая нечиста сила, а велосипеда – дяволска работа

Телефонът, малко използван, и днес е в кабинета на Вазов.

„Ний сеги тряба да гледаме на  ц и л и в и л и з а ц и я т а, защото нейна милост ше ни направи хора“, е реплика от знаменитото произведение на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация“, което дава приблизителна представа с каква насмешка и боязън посреща нашенецът всичко ново, модерно и чужбинско. Свещеник Ганчо Марков пише, че когато е привлечен за секретар-бирник след 1878 г., в Сухиндол „само кметът Венков носи калеври“. А първата жена с капела в Сливен е сръбкиня, подир която децата крещят и я замерват с камъни. Първите електрически крушки у нас светват по къщите след 1900 г., но дори заможните се въздържат от „електриката“, види им се опасна и скъпа. През първата година частните абонати са едва 17 на брой.

Когато на 1 януари 1901 г. тръгва първият трамвай, в първите два дни скрибуца по улиците почти празен. На всички им се струва, че ще прегази и хората, и добитъка. Всъщност столичани имат основания за боязън, защото още в първите дни от пускането на трамвая няколко вагона дерайлират, а един стражар става жертва, като се спуска да спаси изпод колелетата дете. Трамваят плаши най-вече с острия си механичен звук и искрите, които прехвърчат и отдолу, и отгоре. Освен това заради трамвая се наложило градските мегдани да бъдат осеяни с електрически стълбове, които притеснили свободното движение и разминаване на каруци, файтони и магарета, отиващи на пазара. Селяните направо наричали трамвая „нечиста сила“. Пък в навалицата вътре и джебчия може да ти отмъкне кесията, и нахалник да опипа жена ти.
Същото е отношението към трена, за чийто рожден ден се счита 7 ноември 1886 г. Тогава е пусната в експоатация първата българска жп линия Русе-Варна. Още в самото начало се случва малък инцидент –

първият локомотив „Катерина“ прегазва един вол
 
и българите почват да гледат с уплаха и недоверие огнедишащия железен кон. В първите дни влакът се движи с по няколко души вътре, а когато броят им нараства до 30-40 души на ден, служителите на ЖП-то ликуват!
„Хвърковатото“ колело, т.е. велосипедът бил посрещнат в България с камъни и клетви. Гено Арабаджията от Нова Загора, почти хлапак още, си направил собствен велосипед, гледайки от някаква чужбинска вестникарска снимка. На 22 август 1882 г. той отишъл със своето изобретение на събор в близко село и след него подтичвали две села сеирджии, очаквайки да падне и да се претрепе.
Първият чужбински велосипед се появява в София през 1883 г. и пресата реагира така: „Повдигна буря от смехове, подигравки, страх, възмущения всъде, където се появи това чудно хвърковато колело”. То е собственост на великотърновеца Методи Хаджипетков, търговец. Закупено е от Берлин и има високо предно колело и по-малко задно. Методи Хаджипетков се е решил с това си возило да тръгне от София за Търново. По пътя селяните го сподиряли с тояги и крясъци – гледката им се сторила като

демонстрация на сатанински умения

Т.е. – лоша поличба. През 1885 г. покрай младия търговец още трима младежи се снабдили с „бициклети”, както са ги наричали по това време, между тях и Недялка, сестра на Методи, нейният е с три колелета.
Писателят Стилиян Чилингиров е оставил любопитни спомени за това как се е отнасял към телефона Иван Вазов: „Като последна точка от подаръците, поднесени на Вазова по случай петдесетгодишния му юбилей, фигурира под №69 и един телефон — дар от държавата. Инсталиран в кабинета му, телефонният апарат беше сложен на една висока поставка в ъгъла. Но аз никога не чух Вазов да ми се обади по него. Не ми се удаде ни веднъж и сам да вляза във връзка… телефонът винаги оставаше безмълвен, никой не се обаждаше. Да е излязъл Вазов от къщи? Не вярвах — в тия часове, в които го повиквах, той не излизаше. Да спи? Също. И колчем го запитвах защо не ми се обажда по телефона, той винаги намираше с какво да се извини: бил долу, закусвал, или пък още отрано бил заставен да излезе…“
Чилингиров разказва как веднъж телефонът звъннал, тъкмо когато самият той бил на гости на писателя: „Вазов, както си беше прав, тъй си остана. Той гледаше ту телефона, ту мене… Най-сетне, като разбра, че телефонът няма намерение да спре и че още дълго ще гърми в ушите ни, Вазов се обърна към мене:
– Я виж, моля ти се, кой звъни?
Беше министър Омарчевски. Аз подадох слушалката на Вазова. Той я пое с видимо недоволство и я постави на такова разстояние от себе си, че мене ме напуши смях.

Странно треперлив беше и гласът му

Мене повече ме заинтересова начинът, по който Вазов си служи с телефона. Тая нескривана боязън от далечния глас на събеседника и това държане на слушалката!“
Вазов толкова се плашел от телефона, че предпочитал да отиде лично до някое учреждение, вместо да се обади по жицата, като твърдял пред познатите си, че апаратът е развален. Той признава пред своя приятел Омарчевски: „Не мога да свикна с тая дяволска работа. Смущава ме… Той ми е най-неприятният подарък, който ми се поднесе за юбилея. Да могат да го дигнат, ще ми направят едно голямо добро“.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.