Двама души са ранени при верижна катастрофа на магистрала „Тракия“

Ремонтират надлез на изхода на Бургас

Запазват паветата в Стара Варна

Меси: Турнирът за Аржентина сега започва

Министър Петкова: Пожарът в ТЕЦ „Марица-изток 2“ няма да се отрази на сигурността на енергийната система

Северна Македония е изпълнила критериите за старт на преговорите с ЕС, заяви Ципрас

Данъчните и полицията още не са готови с проверките на къщите за гости

Англичанка почина на борда на самолет на връщане от Слънчев бряг

Стадион „Сан Сиро“ ще бъде сринат

Серийният убиец от Кипър се призна за виновен

Камерун пада, плюе и обвинява в расизъм

Гешев: Гранични полицаи са участвали в престъпната група за трафик на мигранти

Задълбочаване на партньорството между ГЕРБ и румънската НЛП обсъдиха Борисов и Людовик Орбан

Горящият комин на ТЕЦ „Марица Изток 2“ се е срутил

Евакуираха британския парламент заради противопожарна тревога

Иван Хаджийски: Психология на нашето иманярство

Криминалната статистика сочи, че древните находки са най-доходният бизнес в подземния свят

През 2006 г. лондонският аукцион „Кристис“ направи опит да продаде тази чиния на кръстоносец. Оказа се, че находката е изровена от наш иманяр и търгът беше спрян.

Пукна пролет, иде лято и лудо копане обръща земните пластове на родината. Иманярският сезон е в разгара си. Търсачите на съкровища се потят с кирки и лопати. Някъде ръмжат и багери.

Криминалната статистика сочи, че древните находки са най-доходният бизнес в подземния свят. И най-безопасният. Ако те хванат с дрога, може да лежиш десетина години. За шепа антични монети дават само условно.

През 2012 г. на търг в Ню Йорк една старогръцка драхма беше продадена за 3 250 000 долара!

Иманярите са затворено общество, което общува на свой език, има своя символика и ритуали. Дълбоко вярва, че земята лежи върху пластове злато. Бронебойни патрони за тази вяра няма открити.

Сред знаците, показващи пътеките към съкровищата, най-често е „кръст пергеллия“. Той е вписан в окръжност и олицетворява слънцето, което е покровител на царя на металите. Има още мечка с мечкар, магарешко копито, арнаутски юмрук, мома с менци и много други.

Пътеките към имането са засвидетелствани с побратимена кръв и онаследявани под клетва. Златото не се прибира току-така, има ритуал. Курбан под светлината на луната е задължителен, защото гони злите сили. След него може да пипнеш богатството, което се спотайва от столетия.

Според големия народовед Иван Хаджийски иманяр се става, когато си „трепнал“. Тоест нещо се е обърнало в душата. Вече не си на този, а в друг свят, белязан от тайнства и мистерии. В своята студия „Психология на нашето иманярство“ Хаджийски пише:

„Във всеки знак, във всеки кръст, във всяка стрела, във всяко изображение в гората, във всяка случайна стара тухла, стар череп или хоросан иманярите виждат не чисто и просто останки от старо време, а доказателства, че наистина наоколо има имане, като че под всяка стара тухла за тяхно удоволствие трябва да се мъдри по едно гърне злато.“

Поместваме част от това забележително изследване.

Ее… ех, майка му стара! Да копнеш с кирката… да блесне онова злато… ще полудееш

Един троянец има скрити пари от Европейската война в Македония, но прави сметка, че струват толкова, колкото са разноските за отиване и връщане

Ако след жетва, особено празничен ден, застанете някъде по тесния път, който извива край реката на несравнимото по красота ждрело Стенито, прорязващо Троянския балкан, или под скалите на поетичната и пълна с легенди „Негованка“ край Михалци, Търновско, или край пътеките, които водят към котленските местности Злостен, Пещерите, Нирец, из деретата на Странджа или в дефилето на Струма от гара Земен надолу, или де и да било в нашата страна, където се рони хоросан и се търкалят твърди, месени с пясък тухли от старите градища („калета“), ще видите малки групички от по двама-трима селяци, с торби през рамо, с провиснати на ръцете балтии, да вървят бавно, мълчаливо, сложили ръце отзад, и да оглеждат тайнствено всеки камък наоколо.

Това са иманяри (малджии). Те търсят Кечипътека, Тънката пътека, Романската пътека, Кърджалипътека, Памукчипътека, Каруселипътека, които водят към самотворното кале, общата „мара“ (пещера), Женевискале, воденицата на Емин Аскюлията, Кадреткале, Кереметлимандра, Самоградното кале, кочията на поп Мартина, Латинското кале, ръката на сараф Яка, Коюмджийското място, Исаркале, Манукбеевата кочия, Игановото кале, Диреклията пещера, Софрата, Гемията, Копанята и др.

Те търсят местностите на горните неща: Карадере, Бяла река, Дрянига, Габрига, Курталан, Мухчаница, Дебел дял, Саръгьол, Синия вир с пъстърва, Чемериковата поляна, Папратливата поляна, Ак Максим, Белите камъчета, Тепеличзир, Трането, Чуруковец, Курткая, Кушкая, Гарван канара, Таушантепе, Осраната канара, Якмасин, Гробищата, Кюпрюоладжак, Юртолукая, Шарапйолу и т.н.

Те търсят нишаните (издялани върху камъни, плочи или скали знаци), които обозначават точното нахождение на същите: кръстове, кръст пергеллия, куча плешка с крака отгоре, квачка с 11 пилета, мома Рада с кобилица и менци, арнаутин мери сърна с пушка, червен камък с изписана на него гемия, кочия с четири коня, мечка с мечкар, волове с рало, впрегнато наопаки, 1/2 кокона изписана, три кокони изписани: едната държи пахар, другата – ибрик, а третата – дете с пелени, и т.н.

В тези калета, подземия, подземни черкви, пещери, мери (дупки), някои от които представляват цели квартали или се простират по на 30 км, та дори чак от Странджа до Цариград, са скрити богатства от римско време и главно от воеводите: поп Мартин, Вълчан воевода, Кара Кольо, Алтън Стоян, Драгул воевода: везнета с жълтици, крино 3–4 оки Маргарит, тройни пари, безценни камъни, черен – 5 аршина широк и 3 дълбок, пълен със злато, медник с цванчове, звънец с 900 рубиета, бъчва с 48 ведра злато, 18 торби пари, буре 6 мери бели пари, 44 оки злато, 21 оки саде злато, три ката пари, 26 хазни злато, два товара злато и на 13 купчини пари и всички възможни съдове, пълни с пари: ботуши, казани, гърнета, бакъри и бакърчета, харании и каравани.

Към тези заслепяващи богатства неуклонно са устремени невзрачните фигури на новите ни научни приятели, на които правим честта да ги вкараме в страниците на науката.

Но не е ли злоупотреба с вниманието на читателя занимаването ни с дейността на тези хора, особено в този момент, когато светът се обръща с главата надолу, когато държави изчезват от лицето на земята като докоснати сапунени мехури; когато многотонни бомби превръщат до вчера цветущи градове в купища развалини, а жителите им в кървава кайма?

Макар и това да не е един от най-належащите днес въпроси, все пак тъкмо сега, когато през грохота на събитията се търси обществен изход от неуредиците на днешния свят, ние трябва да се спрем на десетки хилядите хора у нас, които търсят пътя на личното разрешение на въпроса за богатство и бедност, и то по един толкова лумпенизуващ начин, че същият не издържа критиката дори на обикновеното еснафско опортюнистично благоразумие.

Да не се забравя при това, че числото на заразените от иманярските бълнувания, т.е. числото на тези, които са превърнали иманярството във второ занятие, за която цел опропастяват себе си и семействата си; на тези, които само помагат на първите чрез съчувствие, средства, проучвания и осведомявания, и най-после на тези, които вярват в разума на всички подобни усилия, е не по-малко от броя на болните от туберкулоза.

В редиците на тези сбъркани хора се числят дипломати, виден книгоиздател, инженер от най-голямото строително предприятие в София, учител от софийска търговска гимназия, други учители, началници на т. п. станции, търговци, занаятчии, чиновници. Грешните пари на тези заблудени души отиват повече в безполезно копане и дирене, но понякога и в джебовете на разни мошеници. Само малка част от мошеническите истории на тази почва излизат на сцената, защото „почтените“ граждани предпочитат честта пред парите.

И ако нашето писание стигне до очите на тези хора, които имат свой душевен живот, нямащ нищо общо със здравия разум, свой език, своя „наука“, своя литература, свое кафене в София (на ул. „Екзарх Йосиф“ № 17), които поддържат връзки помежду си в цяла България и представляват една организация без устав, или пък даде средства на техните близки за вразумяването им, то същото ще изпълни една обществена задача, колкото и неголяма да е тя.

За да почувствате духовната среда, сред която живеят иманярите, нашето изложение ще ви въведе в нея, така както се въвежда всеки новооглашен в тази особена действителност, в този свят на много малко истина и много сън и въображения, на видения (халюцинации) и привиждания (илюзии), на златни мечти и непоклатима вяра, на непробиваема безразсъдност и съсипваща упоритост, на най-изразено лековерие, суеверие и невежество, на най-вълнуващи легенди и пъстра поезия – изобщо в един от кътовете на тайния душевен живот на част от нашия народ.

Гладът, беднотията, засягайки основните жизнени страни на човека, дават винаги силни чувства (афекти). В афективната (възбудената) душа на бедния мисълта за златото е мисъл за края на мъки и тегла; блясъкът на златото прелива в образите за земя, по която ралото ще проточи дълга бразда, а косата – сливащи се в далечината откоси; за висок бял дувар вместо стария прогнил плет; за къща на два ката, която да се белее хее… отдалеч; за дебел врат и червенобузи деца; за хранен кон, който нетърпеливо рови с копито и чака да го яхнат; за пеещи железни каруци; за весели и шумни сватби с тежки сватове, за големи гостета, за широк живот и дълбока почит:

– Ее… ех, майка му стара! Да копнеш с кирката… да блесне онова злато… ще полудееш. – Разправя възбудено, със светещи очи старият иманяр и огъва меката махмудия – уви – единствена, и то купена, а не намерена.

Историите за закопано имане шетат из народа от изконно време. Всеки знае по нещо от тях, но не всеки им обръща сериозно внимание:
– Свят широк, камъни много… Откъде да знаеш где е закопано, та да идеш да го откопаеш. Трябва да обърнеш цялата земя девет педи дълбоко.

Че в земята има закопано имане, няма и не може да има никакъв спор, щом като и законът за имуществата, собствеността и сервитутите в чл. 67, законът за старините, законът за народното просвещение уреждат този въпрос.

В мирно време имането е закопавано поради липса на банки, в размирици – поради липса на сигурност. Пари са закопавали разбойници, кърджалии, войници през време на война; пари са закопавали на случайно място оградени пътници или бежанци.

Бай Иван през Балканската война утрепал един турчин и скрил парите в корените на една върба. Знае мястото и два пъти ходил да го обикаля, но спадало в турската военна зона и не можел да вземе парите.

Един троянец има скрити пари от Европейската война в Македония, но прави сметка, че струват толкова, колкото са разноските за отиване и връщане.

За да означи мястото на парите, бай Иван вероятно е оставил някакъв знак, побил е камък или върху някой пясъчник, който се реже лесно, е нарисувал кръст или стрела. Минават години, обаче бай Иван не може да си вземе парите, чак кога наближава да умре, разкрива тайната на синовете си. За да не забравят, те записват белезите и местността на книга, на една, на две или три – за сигур. Един от тези синове, сам или чрез другиго, взема парите, без да изтрие нишаните и без да остави бележка, че парите са взети.

Бележките – „книгите, преписите“ – обаче остават като документи и стават причина хиляди хора да губят времето си, да разсипват здравето, парите и живота си, да търсят това, което отдавна е намерено и следователно не може да се намери втори път.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Да направим списък на Видните българи, които не са убити от българи.

  2. Психологията на Иван Хаджийски е : Търсил проучил и не намерил и умира от яд че самият той не намерил, описал защо не трябва да има и защо трябва всичко това да е лъжа. Защото Иван Хаджийски е алчен , завижда на останалите но е неспособен да мисли и се провалил, и всячески се опитва да изкара че гроздето които той самия не успял да достигне е кисело.
    Той като не намерил иска и другите да не намерят и тръгнал хиляди хора да ги изкарва за глупаци.
    Това е психологията на този завистник.

    А редакторът тук го рекламира като Големият народовед ..
    Какво му е голямото ? Нещастник.

  3. Като се огледате наоколо ще видите че само две държави в света преследват народа си че е излязъл човекът в полето с метал-детектор! И стига с тия багери и машини. Хората ги е страх. Тая крадлива пасмина от АРХЕОЛОЗИ и МУЗЕЙНИ ПЛЪХОВЕ нека проверят първо у тях и се направи одит във ВСИЧКИ МУЗЕИ да видите ТОГАВА колко КРАДЛИВА е АРХЕО-МУЗЕЙНАТА им ДРУЖИНКА!!!!! От музея в ТЪРНОВО откраднаха ХИЛЯДИ монети ВЪТРЕШНИ ХОРА правят се на ЛУДИ ЗА ПЕНСИЯ!!!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.