Убивай българи – Калпакчиев е насреща Хелзинкският комитет помогнал за освобождаването на Полфрийман

„Труд Уикенд“ – един вестник за празниците

Каним Владимир Путин в България догодина Премиерът Бойко Борисов увери, че с Русия имаме възможно най-добрите отношения (обзор)

София ще има детска поликлиника Събират на едно място лекари от различни специалности

Комисията за регулиране на съобщенията също установи нарушения при спирането на програма „Хоризонт”

Обмислят нови акцизи за горивата

Министър Росен Желязков получи подкрепа от Ирландия, Португалия и Естония срещу пакета „Макрон“

Данаил Кирилов: Като гражданин мога да кажа, че освобождаването на Полфрийман е необосновано Австралиецът е бил наказван няколко пъти в затвора, като едно от провиненията му може да се тълкува като опит за бягство

Цар Симеон II говори за българската независимост Ексклузивно интервю по Нова на 22 септември

САЩ ще наложат санкции на Иранската национална банка

Външно: 70 600 българи във Великобритания вече получиха статут на уседналост

Писателят и сценарист Иван Кулеков за освобождаването на Полфрийман, пред „Труд“: Умишленото убийство би трябвало да се изкупува цял живот

1,200 млрд. лева са приходите от нощувки на Слънчев бряг Най-много германски и полски туристи, англичаните трети

Сформират дежурни екипи, които ще следят за палене на стърнища

Режисьорът Максим Генчев пред „Труд“: Предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман е престъпление

Ива Екимова: От момиче на късмета се превърнах в жена с късмет

Няма по-голямо щастие от това да си свидетел на сбъдването на мечти, твърди известната пиарка и бизнесдама

– Ива, напоследък в медийното пространство все повече се появява името на дъщеря ти Дара, особено след големия успех на песента Sagapao, която тя изпълнява заедно с Искрата. Как се чувстваш, когато те наричат майката на Дара Екимова?
– Чувствам се чудесно. Майка съм на Дара Екимова вече 17 години и това няма как да бъде променено и занапред. Заедно с Дара преживяхме едно вълнуващо музикално лято и аз съм горда, че съвместните ни усилия се увенчаха с успех, измерим с доверието и признанието на публика, партньори и медии. Sagapao продължава да жъне успехи. Освен че е на седма позиция сред любимите български песни на радио и телевизия The voice, на 5-а в чарта за български песни на радио City, както и в много други класации, се изкачи до първа позиция в най-слушаните песни в класацията на Профон и на 4-то място в топ 200 – България на музикалната търсачка Shazam, където за дълъг период бе единствената българска песен сред първите 10. Достигна до аудитория от близо 800 000 души по цял свят чрез канала на Дара в You Tube. Най-новото е, че освен саундтрака на хиляди летни пътешествия, бе избрана и за летния хит на ресторанти Happy, като музикален съпровод на неустоимото гръцко меню. Благодарна съм на целия екип, който сътвори това чудо със Sagapao. Продължаваме напред.

– Няма ли ревност или съревнование между майка и дъщеря, когато и двете сте популярни личности?
– По никакъв начин не може да става въпрос за съревнование и ревност. Популярността е нещо, което печелиш благодарение на определен набор от качества. Професията ми е свързана с изграждането на имидж, публични комуникации и устойчиво развитие на даден бизнес модел. Изпълнена съм с удовлетворение и радост и място за негативни емоции няма.

– Харесва ли ти да наричат Дара „българската Джей Ло“? Като пиар ход е добър, но все пак кой го измисли?
– Сравнението между Дара и великата латино-дива бе направено от любим приятел и колега дни след участието й в престижния моден форум Summer Fashion Weekend, провел се през август в Свети Влас. Опитах се да изградя у дъщеря си характера на дисциплиниран, трудолюбив и упорит човек. Винаги съм се отнасяла към нея с безусловна любов, като съм се опитвала да я оставям да направи собствените си грешки и, съответно, да се поучи от тях. Имаше един момент на самозаблуда, че мога да я предпазя, като теоретизирам върху собствените си постъпки и поуката от тях. Бързо осъзнах, че това не е възможно. И ето резултата.

– Казвала си, че си преоткрила в Дара покойния си съпруг Дими. Това радва ли те, или те натъжава?
– Качествата на Дими, които откривам у Дара, едновременно ме радват и натъжават. Не минава ден, в който да не си представям по какъв начин би се развила музикалната й кариера с неговата подкрепа. Но ситуацията е такава, каквато е. Сега тя сама трябва да извърви пътя, определен за нея. С всички рани и белези, които ще останат върху душата и сърцето й. Това е начинът всеки човек да израства и всеки ден да се превръща в по-добрата версия на себе си.

– Покрай изгряващата звезда, като че ли те пренебрегваме напоследък. Какво ново около теб? Над какви проекти работиш?
– Това даже не е вярно и настоящото интервю е доказателството. Неусетно от майка и комуникационен експерт, работя върху още едно комплексно умение – мениджмънт и продуцентска дейност. Така се превърнах в пиар-мама. Като оставим шегата настрана, подготвям нов медиен проект. От години се интересувам от създаването на дигитално съдържание и вярвам, че това е бъдещето на продуцентската дейност.

 

Здравка Евтимова: Не сме се освободили от материалната си немощ

Когато си вторачил поглед и съзнание в портмонето си, не си в състояние да видиш доброто в другите хора, смята писателката

– Г-жо Евтимова, как се чувствате след голямото признание ваш разказ да влезе в учебниците в Щатите?
– Много се радвам, че тази шумотевица отмина и всичко вече си върви нормално и спокойно. Аз винаги съм била привърженик на липсата на шум в живота. Предпочитам музиката пред шума, разговор с приятели или просто копаене в градината. Опитвам се да не мисля за това, защото разказът е стар и в момента работя съвсем друго. Малко ми е неудобно, защото човек изпитва страх да не се изложи. А пък преди си се излагах спокойно. След като този шум утихна, се чувствам отново свободна.

– Не ви ли натъжава фактът, че творбата ви предизвика внимание едва сега и то в чужда държава?
– Не ме натъжава, нито ме радва. Животът продължава и е важно човек да мисли за онова, което му предстои. Ако онова, което е създадено в миналото, намери път към настоящето и бъдещето – е добре дошло. Нашият стремеж днес е да правим неща, удовлетворяващи не само нас самите, а и хората, с които живеем. Важно е доброто, което оставяме след себе си. Всеки човек, успявайки да се държи почтено, достойно, стеснява територията на страданието. Точно в това е логиката и смисълът на дългата милиарди години човешка еволюция – човекът става все по-хуманен.

– А успява ли?
– Въпреки всички беди по пътя, въпреки огромната съпротива, аз смятам, че именно тази милиарди години дълга еволюция е общото, което имаме ние като хора. И тя ни тласка, след като извършим някаква подлост, макар и получили материална придобивка, прибирайки се вкъщи да усещаме пустота, усещане за горчиво. В това се изразява присъствието на милиардите години на общността между нас, хората. Да, много бавно и мъчително, понякога с огромни връщания назад, но човечеството върви към своята по-хуманна същност.

– Какво ви мотивира да напишете разказа „Кръв от къртица”?
– Свързан е с едно не особено щастливо събитие в живота ми. Не ме е мотивирало нищо. Аз просто го направих много бързо – за около половин час. Не зная защо се случи. Не съм имала някаква определена мисъл или послание. Тежко съм била притисната. Понякога от непреодолимите обстоятелства на деня човек може да изплува на повърхността и да диша, като напише нещо, нарисува нещо, построи нещо, като срещне друг човек.

– Какво е посланието ви към учениците в Америка, които ще изучават вашия разказ?
– Много се надявам да намерят в себе си силата да видят чуждата болка като нещо свое, което не ги плаши. Да приемат страданието не като нещо страшно и отблъскващо, а като предизвикателство, като временен момент. Да помогнат на непознат, да го изтръгнат от болката. Същевременно мисля, че човек трябва да запазва една малка частица от своите мисли и вяра само за себе си. Това е неговото мъничко семенце, което покълва и след черната трудност човекът отново се възражда. Много се надявам всяко човешко същество да запази такова семенце на добротата и непреклонността, на силата и честта в себе си, и да не допуска никого там. Никой да не прекърши, да не стъпче честта му с мръсен ботуш. Лесно е човек да реди такива думи, трудно е да ги отстоява в действителност.

– Каква е действителността през вашите очи?
– Не е лесно да живеем в нея, тъй като ни е отредено да се борим, да страдаме, да се изправяме след преживени унижения, да побеждаваме – обиди, болести, слабостта си. Днешната действителност е колкото страшна, толкова и изпълнена с предизвикателства. Великият персийски поет Руми пише: „Всичко излишно е отрова – излишните пари, излишната амбиция, алчност, дори излишната любов”. Човек, ако не употреби парите да създаде смелост в другите хора, а ги пази само за себе си, да притежава 20 къщи, които стоят празни и същевременно той отсяда в скъп хотел, за да се перчи с парите, с партньорите си – мъже или жени, да ги излага на показ – колко са велики и великолепни – това всъщност е допълнение към неговото тщеславие, към суетата му. В нашата действителност, въпреки нейните ниски и плашещи измерения, винаги има посока и пространство, които ни карат да усещаме, че сме по-корави от грозното. Много се надявам, когато усетим, че сме по-силни от пошлостта, да не се пречупваме пред хората, които разполагат и с финанси, и със силата да ни смажат.

 

И ОЩЕ

* Диляна Попова всява смут на плажа

* Джулиана Гани ще играе в сериал

* Силвия Юрукова изкушава с фотоси от Гърция

* Берен Саат и Къванч Татлъту отново заедно на екран

* Футболистът Кирил Десподов отказал милиони от Турция

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 11 СЕПТЕМВРИ!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.