Иво Антонов, началник на отдел “Военни паметници и военно-патриотично възпитание”: Гробовете на нашите войници в Македония са заличени съзнателно

Не искат да се знае, че нашата армия не е окупирала и плячкосвала, а е освобождавала 

 

Нашият гост

Иво Антонов е магистър в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по специалностите педагогика, история и публична администрация. Служител на Министерството на отбраната от 1999 г. по въпросите на военната история, традиции и ритуали. Началник на отдел "Военни паметници и военно-патриотично възпитание". Кавалер на наградения знак на Министерството на отбраната "За вярна служба под знамената" IV ст.

 

- Г-н Антонов, на територията на Република Македония няма нито един паметник, паметен знак и мемориално място на загиналите български воини през Втората световна война. Как обяснявате този факт?

- На територията на днешна Република Македония през първата фаза от участието на Българската армия във Втората световна война са загинали над 3 хиляди души. Една част от тях са погребани в България. Други са били погребани там, където са се водили бойни действия. През 1963 г. югославското правителство взема решение всички български военни гробища от Втората световна война на територията на Югославия да бъдат събрани в две костници. В костницата „Ледена стена”, която се намира в гр. Ниш, са положени костите на 2015 български войници и офицери, загинали през есента на 1944 г. в Македония и Сърбия, а в другата в гр. Вуковар - загиналите в Хърватия и Словения в края на 1944 и до края на май 1945 г. Неизвестен е фактът, че Първа българска армия се сражава срещу Вермахта дори след края на войната в Европа - до 15 май, когато достига до австрийска територия.

- Защо е направено това събиране в две костници?

- Виждайки вида на гробниците, човек лесно може да си отговори дали това е направено с цел отдаване почит на тези герои, или просто да бъдат ликвидирани всички военни гробища от Втората световна война по тези места.

- Причините са политически?

- Знаете, че и преди, и сега се натрапва доктрината, че не Българската армия е освободила Македония и Сърбия от хитлеристките войски, а някакви химерни партизански отряди, народни въстания и т.н. Дори в центъра на с. Страцин днес има паметник, на който пише, че чак до май 1945 г. някакви „народни герои” са се борили срещу немския и българския фашистки окупатор, въпреки че битките при Стражин и Страцин се водят през октомври 1944 г. и след тази дата по тези места няма нито немски, нито български войски. Но внушението е ясно, а целта - да се заличи споменът за участието на българските войски в освобождението на Югославия, в частност Македония.

Що се отнася до костите, които са в Ниш и Вуковар, не е ясно дали тленните останки на тези над 3000 воини са събрани или не. Не можем да знаем, защото костницата в Ниш, която е в местността Ледена стена, е запечатана. От 1963 г. никой не я е отпечатвал и не е влизал, за да се види има ли кости и колко са. Но дори и да има, със създаването на тази костница са ликвидирани всички останали български военни гробища от Втората световна война, които са били повече от 100 през 1945 г. Споменът е заличен. Нямаше да бъде така, ако имаше български военни гробища от този период.

- В какъв смисъл?

- Така щеше да се отговори на въпроса какво са правили тези български войници на територията на днешна Македония през октомври и ноември 1944 г., когато Вермахтът отстъпва и води битки, включително и с партизани и „народноосвободителни войски”. Т.е. това е отговорът на вашия въпрос защо никъде няма да видите там военни гробища от Втората световна война.

- Няма ли все пак шанс да се реши този въпрос?

- Вие виждате какво става сега с историите около поставянето на паметната плоча на Каймакчалан и нейното разрушаване. Това е само върхът на айсберга на цялата драма около политиката на съвременната македонска държава към българските военни гробища. Тя се изразява в мотаене, тупане на топката, образно казано, отлагане на въпроса, даване на напразни обещания без реален резултат. Всичко това наблюдаваме повече от десет години. Изпращани се много на брой дипломатически ноти за възстановяване на военни паметници и гробища от българска страна, без отговор от македонските власти. От време на време избухват и дипломатически скандали, които се потулват, минава напрежението, но нещата остават нерешени. Целта е очевидна - да не се възстановят или да се изградят военни гробища и мемориали на македонска територия, които от своя страна ясно обясняват значението на Българската армия както през Първата, така и през Втората световна война. Не искат да се знае, че нашата армия не е дошла да окупира и плячкосва, а да освобождава. А това го пише почти на всеки паметник на загинали войници, на Иван Петров от Плевен, загинал за свободата на Македония, на Христо Петров от Карлово, загинал за свободата на брата роб. На френските гробове пише - загинал „За славата на Франция!“.

- Не е ли удачно да се подпише споразумение в защита на българските военни гробове и паметници, включително и за изграждането им?

-По принцип сключването на такива споразумения е наша практика с държавите, с които имаме реципрочност по отношение на военни стълкновения, конфликти и война. С Република Македония няма как да се говори за такова споразумение, защото ние реално никога не сме водили война срещу държавата Република Македония. В рамките на шегата, може би преди 2500 години нашите предци са водили такива сражения.... Но вие знаете, че до 1945 г. държава с името Македония не е съществувала. След 1945 г., когато е създадена държава с такова име, война също не е водена. Така че няма как да има реципрочност. Както например реципрочност имаме със Сърбия, с която сме водили няколко войни, с Гърция, Турция, дори с Франция, Англия, Германия и т.н. Това са страни, с които сме водили реални бойни действия. Има наши воини, които са погребани там, а техни - на българска територия. По въпроса за военните паметници и гробища с никоя друга държава нямаме проблеми. Повечето от тях са членове на Европейския съюз. Гледат напред, а не назад. Признават военните погребения и това за тях не е проблем. Дори за сърбите, които не са членове на ЕС. Напоследък и с тях правим общи чествания. Знаете, че в София ходим на тяхното военно гробище. Те идват на нашите в Македония. С тези държави имаме нормални, бих казал, човешки съвременни отношения. Факт е, че навремето сърбите са унищожавали български военни гробища, но на този етап не е така.

- С Русия има ли повод за сключване на такова споразумение?

- Дори с Русия има, защото знаете, с тях сме били противници на фронта през Първата световна война, а има и много руски гробища и паметници на територията на България още от времето на Освободителната война, както и от по-късни времена.

- Какво предвижда законодателството в Македония по въпроса за чуждестранните, в частност българските военни паметници и гробища, и може ли той да бъде основа за споразумение?

- В македонския Закон за военните гробове, който включва и техни, и чужди, има, най-общо казано, един капан. В определението на военен гроб те вкарват гробове на комити, борци за национално освобождение, т.е. всички, които са присвоили, като Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев, Питу Гули и т.н. За тях това би било повод за сключване на такова споразумение, което автоматично ще прехвърли необосновани претенции към българската държава.

- Какви по-точно?

- Например да се предявяват необосновани претенции към костите на Яне Сандански или на други войводи, които са погребани у нас. Най-общо казано, няма как да сключим споразумение за военните паметници, защото Женевските конвенции ясно дефинират какво е военен гроб, а ние нямаме такъв казус с тях. Няма македонски войник, загинал във война с България.

 

Коментари

Задължително поле