Играта в центъра И по една чаша студена вода за (почти) всички

Европейските граждани демонстрираха чувство за отговорност спрямо съвременните предизвикателства

Ако има една дума, с която да могат да се опишат най-общо резултатите от произведените миналата седмица избори за Европейски парламент, тя е „отрезвяващи“. Колкото за България, толкова и за Европа. У нас, както се видя, въпреки скандалите със злоупотреби с власт и положение за лична облага от последните месеци, управляващите от ГЕРБ се върнаха „на бял кон“. Хората на „Лидера“, както настояваше да нарича премиера Борисов водачът на листата Мария Габриел на победната пресконференция в неделя, повториха резултата си от 2014 г. – 30 на сто от подадените гласове. При 31 процента избирателна активност срещу близо 36 преди пет години ГЕРБ запазват шестте си места в Европейския парламент. Преференциите настрана, в този вариант изглежда, че седмият в листата, човекът-европейско-председателство Лиляна Павлова има всички шансове до края на годината също да си стегне багажите за Брюксел, ако/когато Мария Габриел бъде издигната за български кандидат за еврокомисар в следващата Европейска комисия. Поне на Александър Йорданов му осигуриха тучни пасища, върху които да прекара зенита на кариерата си. А после не водели от ГЕРБ социална политика с мисъл за пенсионерите. Да-да!

БСП бяха тръгнали с голямата кошница на тези Евроизбори, но дали заради постоянните им вътрешнопартийни крамоли или защото просто бяха надиграни от ГЕРБ, не им излезе аритметиката. В крайна сметка столетницата успя да си върне петото място в Европейския парламент, със символично изкупление от страна на кандидата на този позиция в листата – Сергей Станишев – под чието „тройно управление“ социалистите го загубиха на първо време през 2009 г. Предвид че видимо нищо не трогва електоралната база на ГЕРБ, от БСП могат съвсем откровено да се поздравят с малката победа.

ДПС пък заложиха на метода „локомотив“, в лицето на лидера си Мустафа Карадайъ, който да мотивира и обедини избирателите им, в светлината на някои наскорошни събития с отцепници, но в крайна сметка ще се лишат от едно от местата си в ЕП. Карадайъ вече обяви, че ще се откаже от своето, което теоретически гарантира връщането на четвъртия, евродепутатът Искра Михайлова в Брюксел. „Големият“ въпрос е разбира се, какво решение ще вземе вторият в листата на ДПС, народният представител Делян Пеевски, който преди пет години също отстъпи мандата си на европейски законодател.

ВМРО тържествува от предизборното разпърдяване с патриотите и противно на много от очакванията, Ангел Джамбазки не само се завръща в Брюксел, но даже ще си има и съквартирант. Много по-единомислещ от Николай Бареков, с когото деляха обща платформа преди пет години, когато коалицията „България без цензура“ взе малко над 10 процента от гласовете. ВМРО успя самостоятелно този път да претопи над 7 на сто от тогавашния резултат. Ашколсун, Джамбазки, машаала, така се прави кампания!

И като се заговорихме за постижения – „Демократична България“ също се сдоби със собствен представител в ЕП и това ще е Радан Кънев. „Традиционното“, „алтернативното“ или каквото там „дясно“, явно може да мърда и без периодично да реанимира мумията на СДС, която, както се видя, е лукава гад и си гледа интереса. Но така де, заедно с делегацията на ГЕРБ ще се срещнат в групата на Европейската народна партия (ЕНП) в ЕП.

Което пък ни води до голямата картина. На пан-европейско ниво избирателите в държавите членки се мотивираха за тази избори невиждано от 40 години насам. С над 50 процента обща избирателна активност за ЕС, европейските граждани демонстрираха истинско чувство за отговорност спрямо съвременните предизвикателства. И успяха да укротят очакваната вълна от евроскептици и популисти, която социолозите предсказваха в месеците преди вота. Да, „Лигата“ на Матео Салвини победи в Италия, но взема само една трета от гласовете при обединен резултат на про-европейската Демократическа партия и популисткото движение „Пет звезди“ срещу него. „Национален сбор“ на Марин льо Пен във Франция повтори триумфа си от 2014 г., но с по-малко от един процент разлика пред партията на президента Еманюел Макрон и практически не успя да капитализира и една точка от месеците бунтове на „жълтите жилетки“ срещу управлението на държавния глава. Защото хората гласуват със съвест. И така новата трета политическа сила във Франция са про-европейската „Европа Екология – Зелените“, обиращи със замах гласовете на избирателите под 35 години. Триумфът на еколозите на тези Евроизбори бе особено осезаем в Германия, където с 20-те процента за тях не само дишат във врата на християндемократите на канцлера Ангела Меркел (28 %), но и отвяха социалдемократите, които остават трети с 15 на сто от гласовете. Добри резултати отчитат „Зелените“ и либералите още в Бенелюкс, Дания, Скандинавските страни и Великобритания.

На Албиона избирателите наказаха по невъобразим начин управляващите консерватори и опозиционните лейбъристи за буксуването около приемането на сделката за излизането на Обединеното кралство от ЕС. Обявената преди шест седмици „Партия за Брекзит“ на Найджъл Фарадж взема 29 от общо 73-те британски места, а веднага след него се нареждат либерал-демократите, които ще изпратят допълнителни 14 евродепутати да правят компания на единствения си представител в ЕП досега. Лейбъристите губят осем от 18-те места и са трети, докато партията на Тереза Мей идва на пета позиция след „Зелените“. Торите се прощават с 15 седалки и ще имат само трима евродепутати в политическата Група на Европейските консерватори и реформисти в Европарламента (ЕКР), която те сами създадоха преди 10 години, след отцепването си от ЕНП. И ще са с един повече от ВМРО, които приютиха през 2014 г. Друг любопитен анекдот е, че от 29-те места за Фарадж 24 очевидно са тези на бившата му партия „ЮКИП“, с която последно влезе в ЕП през 2014 г. и която губи всичките си досегашни евродепутати и е с практически нулев резултат на вота. Анализатори коментират, че общият сбор на подадените гласове за партиите, подкрепящи излизането или оставането на Великобритания в ЕС, показва, че нагласите са определено повече за второто. Което тепърва може да се окаже пореден повод за главоболия около разплитането на Брекзит.

Всичко това обаче прави един много шарен пейзаж в новия ЕП. С Великобритания още член на ЕС, евродепутатите са 751 на брой. ЕНП остава най-голямата партия, но с около 180 евродепутати срещу досегашните 216, а Социалистите и демократите (С&Д) падат от 187 на под 150. Новата либерално-центристка група, договорена между холандския премиер Марк Рюте и френския президент Макрон, която да заеме мястото на АЛДЕ, се очаква да има около 109 свои членове, а веднага след тях идват „Зелените“ със 70. Като причина за последното мнозина виждат отслабването на крайната левица с над 20 места. Традиционни съюзници в центъра, либералите и зелените заедно за първи път за 40-годишната история на парламента имат предимство над ЕНП и социалистите. И тепърва ще диктуват условия около избирането на новите председатели на Европарламента и Европейската комисия, които двете традиционно големи фракции договарят помежду си.

В крайно-десния спектър предвожданата от Фарадж политическа група „Европа на свободата и пряката демокрация“ (ЕСПД) увеличава местата си с шест, от 48 на 54 и практически ще изчезне с Брекзит – рано или късно. „Европа на нациите и свободите“ (ЕНС), където са Марин льо Пен, Матео Салвини и други подобни, увеличава от 36 на 58 евродепутатите си. Потенциален алианс между двете политически групи ще им даде над 110 места и достатъчно глас, но не и тежест, за да могат да прокарват идеите си. Да не говорим до каква степен „повече Фарадж“ в пленарната зала на ЕП може всъщност да ускори процеса по Брекзит още преди последната фиксирана дата 31 октомври. В рамките на шегата, разбира се. Но със сигурност няма да помогне за одобряването на нова отсрочка на Брекзит, ако Лондон реши да поиска такава от ЕС. Възможен алианс на утвърдените евроскептици от ЕСПД и ЕНС с ЕКР изглежда по-скоро немислим. Ако групата на консерваторите се запази в новия състав на ЕП с 50 депутати, тя най-вероятно ще бъде доминирана от поляците от „Право и справедливост“. Които са традиционно мнителни към хора, които говорят положително за, камо ли да вземат пари от, Русия, като Матео Салвини или Марин Льо Пен. Съюзи по определени въпроси на гласуване в пленарна зала са, разбира се, напълно възможни. Заедно с всички декларирани независими членове на ЕП и тези които още не са избрали група, към която да се включат, евроскептиците несъмнено ще имат възможности за маневри в пленарната зала, но по-скоро ограничени.