Не беше честно състезанието на 14 ноември, ПП получи мощни протекции от Радев и Янев

На първо място след изборите изненадващо се появи „Продължаваме промяната“ (ПП). Очакваше се да се захрани основно от т. нар. партии на протеста, но не и да придърпа чак толкова гласове от „отровното“ ИБНИ, “Има такъв народ” (ИТН) и “Демократична България” (ДБ). Никоя социологическа агенция не даваше такава прогноза, липсва и здрава политическа логика. Много подозрително за прехвърляне на гласове резултатът на ПП за час-два рязко излетя нагоре. Но е характерно за избори в няколкото страни, в които се гласува с машини. А са и едни почтени...

Случи се малка „цветна“ революцийка, ограничена в протестърската общност. Многото пари и НПО-та на Сорос много неща правят възможни, но ПП получиха и други мощни протекции. Особено важен за този резултат е приносът на служебното правителство, и на президента, възползвал се всестранно от шестмесечното съществуване на държавата като президентска република. За да бабува енергично на външния политинженерен проект, набеден за партия.

Президентът Байдън в приветствието към „Триморието” у нас спомена само Румен Радев и Кирил Петков. Ами дисциплинирани НАТО-вски генерали са Радев и Янев, преминали проверка и подготовка в САЩ. И санкциите по закона "Магнитски" по тукашна молба им подхвърлиха. Преувеличена е американската симпатия, по-скоро се касае за съвети и окуражителни усмивки. Не беше честно състезанието на 14 ноември, с такава победа Петков и Василев далеч няма да стигнат.

У нас, както наскоро в Молдова, Австрия и Чехия, се монтира недружелюбна спрямо Русия власт. Радев сподели за Вашингтон: „За нас е важно да постигнем синергия със стратегическия дневен ред на САЩ“. Ходатайства пред Конституционни съд в полза на Петков, много важно, че е нарушил някакъв закон! След тези демонстрации на сила и безнаказаност силно нестабилните избиратели на протестерите масово са отлетелиха към и ПП.

Сочената за сигурен фаворит ГЕРБ-СДС взе своето, остана втора, запази електората, изтекли са основно седесарски гласове. Което не разваля настроението на Борисов и обкръжението му, дори обратно. ДПС взе своето. Доста по-назад се класират БСП, потърпевшите ИТН и ДБ. "Възраждане" сигурно влиза в Народното събрание, едва ли е добра новина за Тримореца Радев и синергетичните с правилния дневен ред двама харвардци.

„Нашата подкрепа ще продължава да расте, докато не станем първа политическа сила“, заяви лидерът на партията Костадин Костадинов. Големият й успех е съпроводен от важно обстоятелство – окончателен срив на „Атака“ и огромен провал на ВМРО. Едните бяха лъженационалисти, другите направиха тежки политически компромиси с каузата си. На  „Възраждане” се отварят редица богати организационни и пропагандни възможности за развитие и политически постижения чрез парламентарна трибуна и медийно присъствие.

Точно затова и партията, и лидерът й ще имат сериозни проблеми, ще се изправят и пред реални опасности, ако упорстват в горното си намерение. Около тях в Събранието ще е гъмжило от неолиберални и прочие ляво-десни и дясно-леви майкопродавци, безродници, чужда агентура и случайници. Ще ги мразят по поръчка и безплатно. Дразнят ги, пречат им, затова организирано и поединично ще им вредят. Дори само защото на фона на националистически и дори просто родолюбиви думи и дела „почтените“ изглеждат грозни и вредни. 

С БСП се случи логичното. Стигна дотам, накъдето се беше запътила при Корнелия Нинова. В посоката, в която я тласнаха още през февруари 1990 г. ликвидаторите на БКП, послушниците на Кремъл. Тя следваше линията за поетапното унищожаване на партията, но не е авторът на тази линия. Тя, чуждият реално за партията водач, само я довършва.

Не беше възможно протежирането на ПП от страна на Радев да не се отрази увреждащо на БСП. Не само Нинова е ударена, оставки подадоха и други партийни водачи. Ясно е, че сериозни отрицателни последствия има за ръководените от тях партии, някои няма и да оцелеят в настоящия земетръсен политически период.

Скоро ще се появи редовно правителство от немай-къде, по-вероятно коалиционно и с Кирил Петков за премиер. Голямата подкрепа за него обаче няма да е задълго. Нямат никакъв траен интерес другите партии в парламента да обират вредните последствия от такъв кабинет. ПП е политическа фикция, отклонение от политическата реалност, лесно разобличим продукт на кризисна манипулация.

Там няма нищо наподобяващо партия. Не е дори обичайната у нас клиентелка, липсват познати в политическата дейност мераклии да се облажат във властта. Като министър на културата Ицо Хазарта би надвишил нивото на Минеков, но не много. Основата очевидно ще бъде екипът на служебния кабинет.

Загубилите от проекта „Почтените“ лица, партии и клиентели няма да станат печеливши, нито дори малко губещи, ако  му пристанат. Политическият шмиргел много бързо се е завъртял и напълно ще ги остърже.

Много скоро на такова правителство ще се наложи ускорено да вади горещи кестени от жаравата в 3-4 кризи едновременно. След приемането на бюджет познатото тазгодишно брожение в Събранието бързо ще се появи и разраства. В Европа се надигна пета ковидна вълна и няма да ни отмине, цените вървят заплашително нагоре. Какви правни реформи, каква смяна на системата и дори нова конституция ще прави новата колониална администрация при тези дадености?

От какъв зор искрено и здраво да я подкрепят потърпевши от „почтените“ въздухари ? Синхронизирането по Радевски с американските интереси ще започне веднага с тежки отстъпки от нашите национални интереси пред Скопие. Ще тръгне и официална антируска риторика, в Брюксел тя пак се засили. Увеличават се принудителните мерки срещу отказващите да се ваксинират и спазват карантинните мерки на СЗО, ще ги приложат и тук. В ход на Запад е буквално разчовечване на антиваксърите  и националистите, ще пробват и у нас.

В условията на продължителна епидемия с неясен изход все по-ясно изпъква и поражда сериозни проблеми напредващата фрагментация в обществото. Предишните устойчиви семейни модели се разбиват от географската нестабилност на населението, от разводи, разширени семейства, улеснена наркомания, ширеща се престъпност. Периодите на икономическа стабилност стават все по-редки, социалното сближаване е все по-затруднено.

Когато изчезват присъщите на обичаите атрибути, идва усещането за изоставеност. Израсна едно, расте следващото поколение, на което почти липсва чувството за история, за прикаченост към нещо устойчиво в този сложен свят. За да придобие усещане за контрол и успокояваща яснота в отчуждаващото се общество, отделният човек има за избор широк спектър от патологични реакции.  Като различните злоупотреби или закононарушения.

Част от причините са резултат от обективни процеси, но водещ е огромния неолиберален терор върху хората и техните общества. Изключително мощни сили и средства ги принуждават да приемат митичната полярност за черно и бяло, добро и зло. Разчитайки на носталгията към простите неща от най-ранната възраст, на детинските фантазии за чудесен нов свят. Талазите от информация и забавления пречи на днешния млад човек да определи жизнените си приоритети и дори своята идентичност.

Светът нито е просто устроен, нито е справедлив. Здравата цивилизация е способна да приеме неговата некомфортна неопределеност. В нездравата за политическите и социални промени се плаща с постоянен стрес и свързаните с него здравни проблеми като инсулти, инфаркти, тревожни и личностни разстройства, психосоматични болести и други.

Така във висока степен се обяснява поведението на хората в качеството им на избиратели, отказът от гласуване и рязкото лашкане от една към друга партийна шмекерия.