Десислава Танева: Хората трябва да имат възможност да си изберат храна български производители

В Япония много хора продължават да ходят на работа въпреки въведеното извънредно положение

Почина шуменец с овладян COVID-19

Данаил Кирилов: Случайното разпределение на дела е основен принцип в правораздаването

Ердоган засили ограничителните мерки за спиране на бързо нарастващите случаи на коронавирус в Турция

Премиерът разпореди да бъде освободен бордът на директорите на ББР

Китай започва да отменя карантината в Ухан от днес

Тръмп заплаши да спре финансирането към СЗО заради реакцията й срещу коронавируса

Борисов: Банско е огнище, ще направим там масово тестуване

581 са болните от коронавирус у нас

Основателят на Туитър дарява 1 млрд. долара за борба с Covid-19

В Германия започна тестването на хора за антитела срещу коронавируса

За последните 24 часа в САЩ са починали 1736 души от коронавирус

Борис Джонсън е в добро настроение и диша самостоятелно

Във Франция броят на жертвите от коронавирус надхвърли 10 000 души

Измерват сигурността в света с пандемия С глобалния експеримент с коронавируса се доказва, че медиите са добър проводник за прокарване на тези без граници

Илюстрация: Иван Кутузов – Кути

Всеки ден се събуждаме с негативна новина

Живеем в интересни времена. Всеки ден светът се събужда с новина, която почти винаги е негативна. Това отключва страха, паниката и депресията, което засилва чувството за отсъствие на перспектива. Факт е, че това не се отнася до тази прослойка на обществото, която все още може да анализира информацията, която се налага целенасочено, последователно и упорито в публичното пространство.

Населението е свикнало да бъде активен свидетел, а в повечето случаи несъзнателен участник в разнообразните сценарии и политики, които очертават достатъчно ясно дипломатическите и военните измерения на конюнктурните и стратегически амбиции на регионалните и глобалните играчи. През последните няколко месеца сериозен интерес и реакция предизвика „средиземноморската буря“, която инспирира Турция, включвайки се агресивно и безапелационно в енергийните битки за газовите находища в източното Средиземноморие. Предсказуемият военен ракурс активизира либийската сага, но вече с дипломатическия акцент на срещите в Москва и Берлин за сключване на примирие между воюващите страни. Предсказуем беше негативният им резултат, но средиземноморската акция беше прелюдия към по-важната за Анкара военна операция в Сирия с названието „Пролетен щит“. За пореден път се доказа, че във водените енергийни войни международните принципи на легитимност и суверенитет нямат никаква правна стойност. Сирийската политика на турския президент Ердоган утвърди два устойчиви акцента в широкия Черноморски регион. Първият е доказаната роля на Русия като непреодолим фактор в региона, независимо, че двустранната среща в Москва между двамата президенти спря временно огъня, но не реши сирийския казус. Вторият е решението на Анкара да отвори пътя към Европа за мигрантите, намиращи се на турска територия.

И двата факта разкриват неприятната истина, че Европейският съюз и НАТО присъстват в политическото пространство, но без сериозни възможности за ефективна намеса и промяна на създалата се ситуация в полза на мира и сигурността на континента.

За пореден път се разкри засилващият своите възможности модел за мобилни геополитически конфигурации, чиято форма и развитие се определя от личността, а не от утвърдените правила на политическите или военностратегическите съюзи. Българският премиер Бойко Борисов показа, че добрите отношения с турския президент Ердоган, с германския канцлер Меркел и с други държавни и правителствени ръководители от Европа са добра възможност чрез активна комуникация да се формулират проблемите и да се търси тяхното решение. Все още е актуална тезата на премиера, че мирът минава през диалога.

Паралелно с тези, като цяло познати форми на миграционен рекет (от Турция) и доста хаотичното и предсказуемо отстъпчиво поведение на европейските институции, се наблюдават процеси, чиито размери и въздействие са непознати и стресиращи. Коронавирусът, открит в Китай, първоначално се определяше и коментираше като поредния щам на грипа. През последните седмици обаче светът беше залят от негативна информация за голямо количество заразени, но по-важното – и починали. Интересен факт е, че първоначално здравните международни организации доста се колебаеха дали коронавирусът може да бъде определен за пандемия. Премина се през публично оповестяваните данни за нарастващ брой на заразени и починали в различни държави на различни континенти. След това държавите като с магическа пръчка се заеха с решаването на проблема. Освен че беше ангажирана цялата сфера на здравеопазването, с активното участие на медиите, в някои страни като Италия, въпросът за неспазването на мерките за предпазване от вируса се криминализира с реални възможности за влизане в затвора. Все по-тих е гласът на немалък брой вирусолози, които твърдят, че този вирус не е по-различен от други преди него, които също са водели до голям брой смъртни случаи.

Разликата преди и сега не е само във високата държавна активност, която вероятно има своята външнополитическа и икономическа мотивация. Едва ли интересите на институциите са еднозначни. Приемайки, че те провеждат политика на здравна защита на населението, може да се обърне внимание на няколко интересни резултати.

Много държави затвориха границите си за граждани от страни с доказани случаи на коронавирус. Масово се отменят полети, екскурзии, културни и спортни мероприятия. Своеобразна кулминация е прекратяването на учебните занятия във висшите учебни заведения. Грипните ваканции за средните училища не са новина. Всеобщата тенденция за задължително възпрепятстване на социалното общуване между хората и тяхното затваряне в семейната, роднинска и приятелска среда, с ориентир към диалог най-вече с виртуалното пространство може да се приеме като интересен експеримент за бъдещето. Всеки от поколението, израснало без компютри и мобилни телефони, се чувства пълноценен чрез визуалното, а не виртуалното общуване. Откъсването от обичайната среда създава много добра възможност за манипулиране на отделния индивид. Освен това, след като източникът на информация остават медиите и социалните мрежи, ефектът от този повече информационен, отколкото истински реален проблем, може да има далече отиващи в бъдещето последствия.

Коронавирусът много отчетливо повлия върху няколко важни за световното геополитическо и икономическо преструктуриране области. Първият е сривът на световните борси и създаване на реални възможности за икономическа рецесия. Китай понася най-големи загуби, което резонира в двустранните и многостранни отношения в областта на икономиката, туризма, доставките към него на петрол и втечнен газ. Последното доведе до срив на цените на петрола, което постави на сериозно изпитание постигнатото през декември 2019 г. споразумение между държавите от ОПЕК за ограничаване на неговото производство. Може да се постави въпросът дали след връщането на златния стандарт като първа световна валута по този начин не се подлага на изпитание второто място на петродолара в борсовата и финансовата стратификация на съвременния свят?

Преструктурирането на световния финансов еталон в Базел през март 2019 г., ерозията на аглосаксонския свят, преминаваща през сложната политическа и финансова палитра на английския Брекзит и американския антиглобализъм променя правилата на играта. За това спомага и миграционната вълна, заливаща Европа от няколко години и поставяща на изпитание християнство, държавност и институции. Не може да се елиминира и енергийният фактор, който продължава да определя геоенергийните съюзи. Не трябва обаче да се забравя, че транзитирането и доставките на конвенционалните суровини (нефт и газ) е тясно обвързано със сигурността на териториите и акваториите, през които преминават. Неслучайно новата зона на напрежение е средиземноморската.

Новото в позната ситуация е глобалният експеримент с коронавируса, чрез който убедително се доказва, че социалните мрежи и медиите са добър проводник за прокарване и утвърждаване на тези, чието въздействие върху потребителите няма граници. Освен това включването на държавите в този процес се създава добра възможност за генерирането на спорни тенденции в икономическата, финансовата и най-вече в социалната сфера. Засилване на виртуалното общуване и ограничаване на възможностите в духовната и културната област е предизвикателство, което ще трябва да се преодолява и то успешно през следващите месеци и, не дай боже, години. Сигурността е в това човек да запази човешкото в себе си.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.