Признаване на разходи за служебен автомобил

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 21 ноември 2019

Борисов към Естер де Ланге: Благодаря ти, че се увери на място колко добре пазим границата на ЕС

Лекар от Специализираната детска болница: Направили сме всичко, което можем за починалото момченце

Бизнесмени връщат 80 млн. лв. за незаконни заменки (обзор)

Ще съдим министерства и кметства за калпави наредби

Борисов: Родителите на починалото дете са снимали отношението към него в болниците, потресен съм

Премиерът Борисов за Доналд Туск: Той е изключителен приятел на България (ВИДЕО)

Вечните книги на България тръгват към читателите Фондация „Българско слово“ представи първите си 3 колекционерски издания

Президентът Радев: Необходими са ефективни действия за възобновяване на водоснабдяването на Перник

Отстраниха шефове на болници заради смъртта на 3-годишно дете (обзор)

И Индия купи турския сериал „Свободен дух“

Шофьорът, заловен с огромно количество хероин на Дунав мост, остава в ареста

Тежка двустранна хеморагична пневмония е причина за смъртта на 3-годишното дете

Лавров: Диалогът със сирийското правителство е в интерес на кюрдите

Изнурителното упражнение Политиците на Албиона тестват търпението на гражданите

Британците отиват пред избирателните урни на 12 декември за четвърти път за последните пет години в най-изнурителното упражнение по парламентарна демокрация, което разиграват на Албиона, откакто са си го измислили. Министър-председателят Борис Джонсън маневрира по всички направления след тържественото си завръщане с нова сделка от Брюксел преди десет дни и още по-тържественото „отрязване на крилата“ му в пленарна зала, довело до потърсената нова отсрочка на датата за излизане на Великобритания от ЕС. Със съгласието на Съвета в понеделник за „гъвкаво удължаване“ до 31 януари изходът за него беше само един – предсрочни избори. До които също не се стигна лесно – процедурата по която Джонсън искаше да предизвика разпускането на парламента, изискваше одобрение с две трети от гласовете на депутатите, което означаваше подкрепа от страна на поне половината лейбъристи и други опозиционни партии. И предложението му беше отхвърлено в понеделник, само за да бъде прието ден по-късно под формата на друг законодателен акт, зад който се обединиха всички – управляващите консерватори и опозицията – въпреки че вече трябваше само обикновено мнозинство. Както посочихме в началото, „изнурително упражнение по парламентарна демокрация“, което се точи вече пета година и тества до отвъд крайния предел търпението на островитяните.

От редовните парламентарни избори през 2015 г., на които Дейвид Камерън се хлъзна по социолозите и обеща предизборно да организира един нищо и никакъв си референдум за членството на Великобритания в ЕС, британците не са ги привиквали пред урните само миналата година. През 2016 г. политическата класа им подари една от най-измамните и заблуждаващи предизборни кампании за народно допитване в историята, в която даже падна жертва – депутатка от лейбъристите беше наръгана и застреляна на улицата от неин сънародник, крайно-десен екстремист. И въпреки всички прогнози на социолозите за обратното, последвалият референдум с резултат 48 на 52 процента за излизане от ЕС ги вкара в това блато. Граждански активисти пък същата година заведоха дело пред Върховният съд на Обединеното кралство и спечелиха, задължавайки правителството да потърси одобрение от парламента за каквото и да е споразумение с Брюксел за Брекзит – защото съвсем основателно – и voila! Камерън междувременно подаде оставка, а Тереза Мей легна на негово място на амбразурата с което и единствено ще остане в учебниците по история.

Въпреки управляващото мнозинство, което имаха консерваторите в камарата на общините, Мей реши да предизвика през 2017 г. предсрочни избори, за да „потвърди мандата си“ в преговорите с ЕС за излизане. Което завърши с пирова победа за торите, които се озоваха в позиция да търсят партньор за мнозинство в камарата и нямаха друг избор освен да се обвържат с фанатичните протестанти от Северна Ирландия, Демократите-юнионисти (ДЮП). Следващата година и половина преминаха в преговори с Брюксел, които завършиха през ноември 2018 г. със споразумение, параметрите на което отново скараха всеки с всеки и три пъти последователно беше отхвърлено от камарата на общините. Датата за Брекзит бе отложена от 29 март 2019 г. за 31 октомври, а Борис Джонсън, който след кратък и изпълнен с гафове престой като външен министър в кабинета на Тереза Мей, беше излязъл във вътрешна опозиция, дойде през лятото на бял кон начело на партията на консерваторите и правителството. ЕС реши в средата на октомври да му даде един шанс и в крайна сметка Джонсън изклинчи ново споразумение „в последната минута“ от Брюксел, с което много вкратце стигаме дотам, от където започнахме. Брекзит се отлага отново до 31 януари догодина, а британците на 12 декември ще решават има ли смисъл, когато няма значение – последното е съзнателен нонсенс.

Защото само абсолютна победа за една от политическите партии може евентуално да отпуши процеса – разбирайте, да му даде тласък в някаква посока – а фрагментираният политически пейзаж, който се е очертал не дава никакви надежди за такъв изход. С постоянно неясните си позиции последните две години, лидерът на лейбъристите Джереми Корбин има ръст на популярност колкото стайната температура в ескимоско иглу, а партията му изостава 13 % зад торите на Борис Джонсън. Консерваторите вземат 37 на сто от общите намерения на избирателите, пред близо 24 % за хората на Корбин.

Това дава на двете традиционни партии 60 % общ дял от гласовете, при 88 на сто на изборите през 2017 г. Защото на трета позиция с близо 18 на сто застават либерал-демократите, които с твърдата си позиция за оставане в ЕС смучат като сюнгери гласове от лейбъристите. Следват ги новите десни герои от „Партията за Брекзит“ на Найджъл Фарадж с 13 % от намеренията на избирателите, в техния ъгъл предимно от гласоподаватели на консерваторите. Джонсън вече отхвърли подадената на теория ръка за предизборна коалиция и спонсорите на Фарадж несъмнено ще съумеят с кампания да отсеят още гласове от базата на торите. Влизането на нова консервативна партия в Уестминстър само по себе си вече обърква баланса на силите ляво-дясно, допълнено с отслабването на лейбъристите за сметка на либерал-демократите. Последните така или иначе нямат потенциала да достигнат до управляващо мнозинство, но при всички положения ще спъват необходимите на Джонсън две-трети гласове в камарата, за да прокара сделката си за Брекзит преди 31 януари. И обратно пред чертожната дъска.

 

За първи път от 1923 г.

Понеже на Острова много си обичат статистиката, една от първите която излезе, е че британците не са ги викали да си избират управници през месец декември от 1923 г. насам. Защото избори зимно време, че и предколедно, си е цялостно нарушение на добрите маниери – традиционно на Албиона се гласува напролет. В студено, влажно време с по-малко от осем часа дневна светлина настроенията на избирателите стават много нестабилни. И киселият климат може да се окаже печеливш фактор за Джонсън. Алангле.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.