Мистерията с тровене на кучетата в бургаския квартал “Сарафово” се разплита

Почина легендата на “Левски” Павел Панов

Пет жени са били убити в близост до църква в Дагестан

12 души са задържани преди срещата Левски – Ботев (Пд)

Красимир Каракачанов: Амбицията ми е докато съм министър да въведем доброволната военна служба

Патриарх Неофит поиска и даде прошка в храма ”Света Неделя”

Делян Пеевски: Противниците ми са хората, ограбили България

Пропадане в снежна козирка убива Ния (обзор) Седнала да си сложи котки на краката върху снежна козирка, която се сринала

Турист почина на ски писта „Кулиното”

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 19 февруари 2018

Десет души са затрупани от лавина в Алпите

Италиански „Левски“ на старта

Българските Destiny’s Child изгряха в „Гласът на България“

НФСБ провежда шествие по повод 145 години от гибелта на Апостола на свободата

Протестиращи пред парламента: Не гласувайте тайно Конвенцията

Изповедта на едно македонстващо “ченге” Не комисията по досиетата, а законът за тях е проблематичен, защото превръща жертви в злодеи

Странно е как жертвата е превръщана в злодей, а законът мълчи

 

Някога американецът Алберт Сонинксен бе написал прекрасната книга „Изповедта на един македонски четник“. Само че ние не освободихме Македония, а в настъпилото самоизяждане се налага да напиша „изповедта на едно македонстващо „ченге““. Така се вписвам в спуснатата от ГЕРБ повеля за широк обществен дебат относно бъдещето на Комисията по досиетата. Всъщност случая нашумя след една неудачна кандидатура на управляващите за неин председател. Странни са понякога причините за обществените дебати.

Моята лична история е с два сюжета. Особеното при тях е, че и при двата има престъпления, но са взаимно изключващи се.

През 1984 г. като 16-годишен непълнолетен ученик станах член на неформална организация, която си бе поставила за цел да отстоява българското минало на Македония. Дейността ни се състоеше в купуването на български книги и изпращането им оттатък границата. Естествено, следяхме и антибългарските процеси в Скопие и при една поредна ескалация на напрежението с Югославия изпратихме протестно анонимно писмо до ЦК на БКП, в което критикувахме пасивната държавна политика по въпроса. С това обаче сме раздразнили ДС, сложили са ни в противодържавната категория „промакедонски национализъм“ и така започна издирването кой е автора на анонимния протест.

Описаното поведение на ДС има своята мотивировка. В секретен съдоклад на ДС от 1981 г. се казва, че се правят „опити от отделни западни участници да противопоставят и внесат разцепление в социалистическите страни и да инспирират антикомунистически и антисъветски настроения сред нашата научна и художествено-творческа интелигенция. Все по-упорито и целенасочено се търсят поводи и факти за раздухване на противоречия между балканските страни: с Югославия по т. н. „македонски въпрос“.

Тъй като почеркът бе мой, едва ли е било трудно да бъда разкрит. През есента на 1984 г. бях арестуван в училище и отведен на разпит. По този начин бе поставено началото на моето „профилактиране“ от Шести отдел на ДС, което бе съчетано с удари с палка и заплахи, че няма да ми се позволи да завърша средното си образование. В продължение на година под диктат изписах купища хартия, но всичко бе свързано с необходимостта от моето покаяние за извършеното от мен „престъпление“ да развалям отношенията с комунистическа Югославия. Нито ред, нито дума не е имало по отношение на трети лица, всичко засягаше само мен, нещо като самообвинение и самоосъзнаване на „греха“ да обичаш Родината си.

Едва през 2001 г. разбрах, че срещу мен като 17-годишен ученик през 1984 г. е образувано Дело на ДС за оперативна проверка с псевдоним „Патриота“ и с окраска „противодържавна агитация и пропаганда“, прекратено на 14 септември 1985 г. Случаят ми е регистриран с Картон образец №3, върху който е поставена резолюция „профилактиран“, а в Дневника на делата за оперативни проверки също е записано, че съм „профилактиран“ и че делото е унищожено с протокол. В графата „окраска (категория лица)“ е отразено „противодържавна агитация и пропаганда“.

Ето какво пише за профилактиките в доклада на МВР от 1991 г., който бе изработен по поръчка на МС във връзка с обследване дейността на ДС: „В нарушение на изискванията на законите са били предрешавани въпроси за наказателната отговорност на конкретни лица… По-конкретно: пристъпвало се към задържане на лица под стража без да е образувано предварително производство; в отделни случаи са провеждани цели разследвания, без да се оформи процесуална документация, съгласно изискванията на закона. Особено засилени са били подобни действия в периода на т.нар. „възродителен процес“, „прояви на дисидентство“ и други подобни. За съжаление не разполагаме с точни данни за броя на т.нар. „профилактирани лица“, по отношение на които са провеждани следствени действия, включително и задържане под стража, без да са образувани предварителни производства, а в отделни случаи и без знанието и съгласието на прокурора. Само през 1989 г. т. нар. „профилактирани лица“ са били 1300… Анализът на разследваните дела по ДС сочи, че са преобладавали случаите на престъпления по чл. 108 (противодържавна агитация и пропаганда)“.

С подобни факти от миналото си човек би трябвало да се гордее. Стига някой друг да не решил нещо по-различно…

Дали по времето, когато ДС ме разследва за противодържавна агитация и пропаганда, дали години по-късно, съдейки по изглеждащия като нов регистрационен картон, но така или иначе някой е решил да ме направи и неин агент. Твърди се, че това е станало на 03 юни 1985 г. Цялата ми „агентурна“ дейност е отразена в 5 листа: стандартните рапорти на оперативния работник и регистрационни картони. Приложено е и обещание за сътрудничество със същата дата.

Когато се запознах с документите, видях, че подписът не е мой, а датата е трита и писана, очевидно допълнително. Заведох дело, съдът наложи провеждането на графологична експертиза и тя установи, че обещанието не е подписано от мен, а пък истинската дата на създаването е когато съм бил непълнолетен и това е наложило подправянето й. Обещанието за сътрудничество бе обявено за неистинско, но по някаква чудна логика, последвалите го бланкови рапорти и регистрационни картончета били истински.

По случая с фалшифицираното обещание подадох жалба до Софийска районна прокуратура за образуване на наказателно производство и установяване на извършителя. Образуваното производство приключи с постановление на прокурор от СРП, в което констатира, че „след внимателен анализ на събраните по преписката материали… са налице данни за извършено престъпление по Чл. 309 от НК“.

В същото време бе отказано образуване на наказателно производство срещу извършителя, тъй като е изтекла законоустановената давност за преследването му. Така си останах „агент“ без да съм агентствал, а регистриралите ме по престъпен начин не бяха преследвани!

След подобни „решения“ загубих вяра в справедливостта на системата. Вместо да се изнася цялостната картина за репресивния апарат на ДС и неговите престъпни методи, законът за досиетата е направен така, че да се прикриват истинските престъпления. Ето как политиците ни превърнаха в разделена нация от „доносници“, която едва ли не безропотно е изпълнявала повелите на комунистическите величия.

Не комисията по досиетата, а законът за тях е проблематичен. Очевидно е обаче, че сегашните управници не са узрели за този извод и затова пак насочват „обществения дебат“ в грешна посока, за да може покрай сухото да гори и суровото.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (11)

  1. Мда, жертви кат конституционния съдия марков, фори светулката, омя бръбара или мъжа на бокова…
    Пикам им на жертвите…

    1. Да ти пикам на комунистическата извратена рода. Бих ви затворил в същите тея лагери и да ви оставя да пукнете от глад и болести. Мамка ви комунистическа измет бих ви избил с голи ръце ама вече съм стар.

      1. Ей лагериста! Най- вероятно си бил криминален а не политически. Ако пък си бил политически си бил просто обикновен бияч или доносник. А момчето се е опитало да свърши нещо полезно . И такива като тебе са се намесили защото уви всяка власт ги ползва за мръсни поръчки.

  2. za jalost kogato upravlqva6tite ni podgotvqt nqkakva ikonomi4eska bradva vse togava izvajdat na dneven red problemite okolo dosietata. V o4akvane sme na iznenadata..

  3. Още един “репресиран” агент, който почувствува нужда да се разкрие, като такъв близо 30 г след “революцията” през 1989 г. Евала г-н Тошев! Кандидатствувайте за активен борец срещу комунизма. И пенсийка ще ви дадът. Ние ви подкрепяме.

  4. Дори и да е вярно изключенията не опровергават правилата. Сътрудниците трябва да се обявяват, когато става дума за обществено значими персони. Ако са набедени да си търсят правата в съда. Иначе няма как. Освен това рязка граница между жертви и извършители в много случаи няма.

    1. Така е. Единственото изключение можеха да бъдат военните ни разузнавачи… които седеростът ганев предаде на доган и турция…

  5. Познавам и други деца, участвали в подобни “патриотически” организации.Целият проблем в тях е, че привличат деца, за да не могат да бъдат съдени като малолетни. Вкарват се романите на Димитър Талев например, което в Югославия е обявено за противозаконно, а това е тяхно суверенно право, независимо ние какво мислим по този въпрос. Но самият факт, че се използват деца за това говори, че става дума за страхливци. Рано или късно тези деца стават на 18 години и тогава попадат в лапите на македонската милиция. А отношенията между НР България и Югославия са на периоди, кризи и подем и в периодите на добри отношения нашата ДС играе на тяхна страна. Животът е суров. Самият Димитър Талев е внасял корекции в романите си по диктовката на българската ДС.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.