Имаме си нов съюзник, да викаме ли “Ура”?

Илюстрация: Иван Кутузов - Кути

В Скопие издигнаха флага на НАТО като знак за членство, без обаче процедурата да е приключила изцяло

Албанският очевидно вече системно се използва като втори служебен език в официалната комуникация

Пред сградата на парламента в центъра на Скопие има три пилона. На единия от тях - този, който е най-близо до входа на Събранието, се вее флагът на Република Северна Македония. Онзи, който преди не толкова далечната 1995 г. същият този парламент, но в друг състав, одобри като втори вариант на един от символите на новата държавност, дошла с референдума от 8 септември 1991 г. Първият, както е известно, бе оспорен от Атина, защото бил част от античното културно-историческо наследство на Гърция, която продължава да смята, че има монопол над всичко от онова далечно време. „Звездата на Вергина“ с 16-те лъча подразни тогавашните управляващи под Акропола, които предизвикаха едностранна блокада от юг на току-що родилата се държава на север и създадоха допълнителни проблеми пред нейното оцеляване.

В крайна сметка, компромис бе постигнат, но с цената на конституционни промени в Скопие, поискани от Атина, една от които бе замяната на „Звездата...“ със сегашния национален флаг. Шегобийци веднага пуснаха вицове за това на какво прилича новото държавно знаме на Република Македония, но от уважение към съседите и братовчедите ни там, няма да ги споменаваме. Каквото е, такова е.

Думата обаче беше за друго. Във вторник, 11 февруари, на втория от трите пилона пред сградата на парламента в Скопие тържествено бе издигнат флагът на НАТО. Малко преди това вътре в пленарната зала с гласовете на 114 от общо 120-те депутати бе ратифициран Протоколът за членство в Алианса на Република Северна Македония. Документът за присъединяването на държавата към Пакта, с който по принцип завършва цялата процедура на ратификациите от парламентите на всички страни членки на НАТО, получи подкрепата на мнозинство, което до този момент парламентарната практика не е виждала в цялата почти тридесетгодишна история на новата държава. Направих си труда - порових в стари бележници и справки от кореспондентските години, отворих по-нови статистики от местни сайтове - няма! Четирима депутати са отсъствали, имам и техните имена, двама не са гласували, но числото 114 е наистина впечатляващо. А и дава поводи за много размисъл.

Първо, и това бе забелязано и артикулирано от управляващия досега Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) на Зоран Заев. И понеже страната се намира в предизборна ситуация за предсрочния вот на 12 април, и понеже всеки гаф на противника е добре дошъл, и понеже в крайна сметка става дума за Северна Македония и нейния замърсен и нездрав политически климат, заяждането бе пуснато в употреба. Как така опозицията от ВМРО-ДПМНЕ, която не признава промяната на името на Северна Македония след Договора от Преспа, гласува документ, който има за заглавие Протокол за членство на Република Северна Македония в НАТО, или нещо такова. Може някому това да се стори дребнаво, но нали ви казах - предстоят избори. Е, приятели от Скопие ми пратиха снимка от мига след гласуването в залата, когато всички - и депутатите долу, и гостите, и дипломатите в галерията горе, и на трибуната, и журналистите, отразяващи събитието, всички заедно ръкопляскат. Един-единствен от депутатите извън този консенсусен хор на радостта, който не аплодира, е лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски. Прав на първия ред човекът просто си вдига панталоните, че нещо са му се смъкнали...

Второ, четирима депутати са отсъствали при гласуването. Единият от тях е Борис Змейковски, емблематична фигура на прехода в Република Македония, съосновател на партията ВМРО-ДПМНЕ заедно с Любчо Георгиевски и дългогодишен неин организационен секретар. Не знам точната причина, дочувам разни неща за здравословното му състояние, но не това отсъствие е важното. Змейковски е такъв човек, че щом го няма, сигурно има причина за това... Другото ми се струва по-интересно, защото е от принципни позиции. То е на Иван Стоилкович, лидера на една от двете политически партии на сърбите в Северна Македония и коалиционен партньор в правителствата на Никола Груевски, когато беше премиер. Не може официалната позиция на Белград да е против членството на Сърбия в НАТО, и изобщо против Алианса, и Стоилкович да е в залата и да му се налага да гласува против или въздържал се. Ще развали общия хор на възторг и патос, който бе обхванал всички в сградата.

И още нещо. Без да искам да се заяждам, защото знам, че това, което ще напиша е болно за всеки македонец от Северна Македония, но статутът на държавата като триезична, за която сме писали тук, се потвърди още веднъж. Всички команди и призиви по време на церемонията за издигането на флага на НАТО на пилона пред парламента бяха на основната езикова норма - македонската, плюс на албански и на английски. Така, както на тези три езика са написани всички табели на официалните институции в държавата, където и да се намират те. Албанският очевидно вече системно се използва като втори служебен език в официалната комуникация, въпреки препоръките на Венецианската комисия от края на ноември миналата година за прекомерното му навлизане в администрацията и употребата му там. И не бива да има никакво съмнение, че въпреки вътрешните си спорове и различия, когато става дума за използването на албанския език в държавната администрация на всички равнища и във всички институции на цялата територия на страната, албанците от всички бои са единни и сплотени в претенцията си.

Иначе, ако всичко около членството в НАТО беше наред, нямаше да става дума за Северна Македония. Ратификацията на Протокола от онзи ден е с отложено действие, така да се каже. Той ще бъде задействан, когато и Испания, като последна страна членка на Пакта, ратифицира в Кортесите своя документ за членството на Скопие. Кога ще стане това, не е известно. Тогава защо край Вардар не почакаха още малко и тогава всичко да бъде по процедурата - първо, всички страни членки, и накрая - самата страна кандидатка. Въпросът е там, че парламентът в Скопие трябва да се разпусне предвид предсрочните парламентарни избори на 12 април. Има конституционни срокове, които трябва да се спазват. От друга страна, Заев и компания не са сигурни, че след вота на 12 април парламентът ще има състав, който със същото единодушие, както на 11 февруари, да приеме Протокола. Затова - сега!

А кога ще се разпусне събранието? Първоначалното изчисление бе това да стане на 12 февруари, сряда, но поради напрегнатата работа и тежкия дневен ред председателят Талат Джафери се консултира с Държавната изборна комисия. Оттам му дадоха още четири дни до разпускането на 16 февруари. Всъщност, не толкова ратификацията на Протокола за НАТО беше обременяващия проблем, колкото неяснотите около проекта за Закон за прокуратурата, който така и не може да влезе в пленарната зала. Управляващи и опозиция така и не могат окончателно да съгласуват текста на Закона, просто защото възлагат на него различни цели. Но пък отвсякъде пристигат препоръки, че Законът трябва да бъде приет преди разпускането, защото, от една страна, той е твърде важен за представата, че държавата прави реформи в правосъдието, и от друга, че не се знае какъв народ от какви партии ще влезе в парламента след 12 април.

Нали ви казвам, ако всичко беше наред, нямаше да става дума за Северна Македония. Но всъщност, този текст трябваше да каже, че вече си имаме нов партньор в НАТО. И понеже в последно време от доста места чувам закани и препоръки да не се срещаме с „македонисти“, защото нямало никакъв смисъл от това поради техния инат да признаят историческата и лингвистична истина, та се питам - да викаме ли и ние ура за новия си съюзник, с когото ще трябва заедно да браним свободата, демокрацията и мира? И как така ще си пазим взаимно гърбовете, когато не сме си поделили още Гоце Делчев?

Просто питам.

Коментари

Задължително поле