Tapi Project гостуват в България

На границата между инди-рока и “новите градски песни”

Tapi Project, ърбън-инди-фолк феноменът на Сурат (щата Гуджарат), отново е на турне в Европа. За четвърти път в кариерата си и за първи път след пандемията. Започнаха европейската си обиколка като хедлайнери на фестивала “Джаз на село” в Камен бряг в последния ден на юли, а в първия уикенд на август ще бъдат специални гости на радио фестивала “Аларма Пънк Джаз” на програма “Христо Ботев”. Първо в Пловдив в събота и после в София в неделя.

Групата пристига с нов албум (Khuda ne mere) и този път в пълния си състав - Йогендра Санияуала (китари, композиции), Суати Минакши (глас, и то какъв!), Гоурав Кападия (барабани) и Бижу Намбияр (бас, клавишни). Стилът на квартета е някъде на границата между инди-рока и “новите градски песни”, а маниерът на пеене и гласовият диапазон на Суати ни карат неволно да се замислим за Ане Брун, за Бьорк, за Дженис Джоплин... само че с текстове на хинди и гуджарати и с характерните за субконтинента вокални техники. Влиянията в музиката на Tapi Project, както може да се очаква в днешния глобализиран свят, са в доста широк спектър - от Radiohead до пакистанската певица Абида Парвин, вливащи се сякаш като притоци в голямата река, от която групата взима името си - Тапи в щата Гуджарат.

“Като говорим за сцената в Индия днес, ние не можем да я разглеждаме изолирано от сцената в Пакистан, в Бангладеш и въобще в региона. И този “градски фолк-рок”, който свирим ние, има своята сцена и в Пакистан - дори повече, отколкото в Индия” - твърди създателят на групата Йоги Санияуала. Музиката, която свирят Tapi, този градски инди-фолк-рок, разказва съвременни градски истории, но с щипка древна мъдрост, самоирония и характерния за жанра философски съзерцателен мрак - сякаш сте седнали на здрачаване и си водите задушевен разговор с Джони Кеш, Бърт Йенш или Бони Принс Били. Музикалната вселена на Tapi, както казват самите те, е вдъхновена от човека, а не от машината.