Австралия: Притеснени сме от неясните законови основания за задържането на Полфрийман

Защо заводите за автомобили заобикалят България Оборотите в изработката на компоненти растат с 27%

Проблем със сензорите на Tesla Електрониката не улавя бързо движещи се обекти, които изведнъж попадат в обсега на автомобила

Патриарх Неофит отслужи Архиерейска света Литургия на Петковден (СНИМКИ)

Apple забавя споделянето на iCloud папки

Министър Петков: Предвидено е увеличение на всички пенсии с 6,6% от юли

Огромни вълци унищожават добитъка в благоевградско село

44-годишен мъж е с опасност за живота след пожар в Бургас

Мъж е убит с нож в Костенец

Откриха най-тежкото авокадо в света Рекорд на Гинес и за най-голяма плодова салата

Три дни безплатни прегледи във ВМА на пациенти с акне

Какво поучително има за жената и за мъжа в статия за рибите?

Проф. Михаил Константинов: Най-слабото звено при подготовката на избори е са секционните комисии

Над 500 са телефонните измами от началото на годината, откраднати са 3,5 млн. лева

Еквадорското правителство и коренното население се споразумяха за край на протестите в страната

Истинските възложители на хакерската атака в НАП По делата им ще ги познаете

Няколко дни след пробива в системата на НАП, вече се очерта ясно кръгът на извършителите. Хакерът Кристиян Бойков, който въпреки своите двадесет години вече има стаж в незаконите прониквания в чужди информационни системи, беше първият задържан по случая. Бойков е служител на фирма „ТАД Груп“, която въпреки мантрата „клон на американска фирма“, всъщност са оказа еднолична собственост на българина Иван Тодоров и явно се е специализирала в провеждането на хакерски атаки. Впоследствие беше арестуван и мениджърът Георги Янков, а за издирване беше обявен и собственикът, изведнъж заминал за участие в семинар в Канада.

От кога, кой ги е поръчвал и с каква цел, и колко са жертвите на тези атаки, тепърва прокуратурата ще установява.Тепърва ще се анализира и информацията от иззетите компютри и какво съдържа тя, включително има ли сред пострадалите дружества банки, или пък фирми с голяма клиентска мрежа и защитена информация – и на тези въпроси ще се търсят съответните отговори в хода на разследването. Индикация за мащабите на хакерската дейност, освен разбира се изтеклите данни от НАП, е и публично обявеното от прокуратурата, че е пробит сървър на популярна българска пощенска кутия, откъдето са източени над 500 000 имейл акаунта, със съответните пароли. Едно обаче е сигурно – ако се поразрови дейността на никому неизвестната до днес фирма „ТАД Груп“, то със сигурност ще излязат наяве още куп чудовищни факти. Във всяка европейска държава, въобще във всяка държава с що годе развита демокрация, пробивът в системата на данъчните й органи се третира като престъпление срещу националната сигурност. Сиреч – престъпление срещу държавата. И изпълнителите не са „вълшебници“, а нагли престъпници, които трябва да понесат отговорност с цялата строгост на закона. В случая разбира се е добре, че и българското държавното обвинение се ориентира правилно в ситуацията, стартирайки с обвиненията за кибертероризъм.

Следващият важен за обществото ни въпрос е дали хакерът Бойков и неговите ментори, който и да са те, щяха да получат такава медийна подкрепа във Франция или в Германия, ако бяха хакнали френската или немската данъчни системи и бяха извадили на показ личните данни на милиони французи или германци? Едва ли. Щяха отдавна да търкат наровете в арестите, защото когато става въпрос на национална сигурност, компромиси не може да има. Това е нормалното, в нормалните държави.

В България обаче „нормалното“ е друго. В България има медии, за които хакерът Бойков е добро момче, което не е извършило атаката, а лошата прокуратура, начело с тази „бухалка в човешки образ“ Гешев (както същите медии наричат зам. главния прокурор) манипулирала доказателствата и го нарочила за „жертва“. Та чак стигат до небивалицата, че прокуратурата сама е „инсталирала“ в компютъра на Бойков изтеклата база данни на НАП. Да, трябва да си много заинтересован или много уплашен от случващото се, за да разпространяваш такава елементарна дезинформация.

Тук логично възниква и въпросът, защо медиите на Прокопиев – „Капитал“ и „Дневник“, сайтът „Фрог“ (финансиран от подсъдимия банкер Цветан Василев), както и известните медийни рекетьори от сайта „Биволъ“, които се индетифицират с познатата у нас протестърско – соросоидната общност от псевдо политици и общественици, и грантово зависими НПО-та, се хвърлиха като един в яростна защита на извършителите на хакерския пробив. Отговорът може да е само един – защото са заинтересовани и ги е страх. А ги е страх, защото са замесени. И защото планът им въобще не е предвиждал изпълнителите да бъдат установени и задържани от органите на реда.

Какво всъщност са целели? Естествено, да предизвикат огромен скандал с изтичането на личните данни на четирите милиона български граждани, с което да дестабилизират държавата. Да се покаже слабостта на управлението и да последват оставки на министри. Апропо, оставките бяха поискани веднага от протежето на Прокопиев и председател на „Да, България“ Христо Иванов. С една дума – поредният план за натиск върху държавното управление, точно по методите на соросоидите, на които сме свидетели не само у нас, но и в други държави от Източна Европа. Инспирира се публичен скандал (колкото по-голям, толкова по-добре), поставя се правителството в ъгъла на ринга и след това му се извиват ръцете. А и изпълнителите са добре подбрани, очевидни специалисти в хакерските атаки. Планът е предвиждал да се вкара и „руската“ връзка за вмешателство във вътрешните работи на страната ни, чрез анонимния „руски хакер“, който уж бил пуснал пробитите данни в интернет. Несъмнено добре подготвен план, чиято реализация е предвиждала постепенна ескалация на скандала и месеци наред компромати в интернет за този или онзи неудобен на прокопиевото задкулисие политик или бизнесмен. Но планът им се обърка. Хакерът „специалист“ бе хванат и конспирацията разплетена от прокуратурата. И лъсна истината, за кого всъщност „доброто момче“ Кристиян Бойков, е събирал информация. Папката „за бивол“ ясно показва и междинното звено в хакерската атака, а колкото повече този факт се отрича публично от псевдожурналистите от сайта „Биволъ“, толкова същите затъват. Да, търсенето в бази данни по името на главния прокурор, премиера и депутата Пеевски, не е „запазена марка“ само за Атанас Чобанов и Асен Йорданов. Но когато става дума за умишлено източени файлове от държавна институция, очевидно съдържащи информация за точно определени лица, обекти на множество фалшификати и инсинуации на страниците на сайта „Биволь“, събирането им в нарочна папка с наименованието „за бивол“, и то от никому непознат доскоро хакер на 20 години, не може да има друго логично обяснение, освен че тази информация е била предназначена именно за дуета Чобанов-Йорданов. Защо това съвпада с пробива в системата на НАП – можем сами да си отговорим. Защото хакерът си има поръчители. По делата им ще ги познаете.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.