Без маска и грим Стоичков започва: „Аз съм Христо, а не Христос”

„Аз съм Христо, а не Христос!“

Това откровения сякаш белязва с печата на истината една дългоочаквана „История“ за най-известния българин по света. Христо Стоичков. Кавалер на „Златната топка“, Носител на „Златен онз“. Горд притежател на две „Златни обувки“. И още, и още...

Без маска и грим Стоичков разкри душата си в биография, написана съвместно с Владимир Памуков. Не, това не е книга под мотото „Най-добрият човек на света“. Това е историята на едно момче от Пловдив, което минава през десетки изпитания път и „хвърляния в канавката“ докато покори света. С всичките си грешки по пътя нагоре.

В понеделник в хотел столичния хотел „Маринела“ Стоичков събира приятели, с които е пил много „шампанско и сълзи“. Вестник „Труд“ представя някои откъси от „Историята“, която не е написана само за футболни фенове, а за публиката която иска да опознае отблизо света на един човек станал номер едно в област, която вълнува цялата планета.

Признанието на Кройф

За мой късмет точно това се случи. Хванах окото на най-големия – Хендрик Йоханес Кройф. Летящия холандец. Геният, който реално промени футбола и като играч, и като треньор.

„Искам го този с номер осем. На всяка цена!“ Така казал Йохан Кройф на най-известния мениджър тогава – Хосе Мария Мингея, през април 1989-а. Именно „най-известният“ ми разказа по-късно за поръчението, което дошло в деня след моите два гола срещу „Барса“ на „Камп Ноу“. Направи и пояснение - онези, които познавали Летящия холандец, знаели, че земята ще преобърне, но ще стане неговото. В случая - Христо Стоичков ще бъде играч на „Барселона“. Независимо от комунистическия режим, от рекордните пари, които ще се платят от Запада на Изтока и всякакви други пречки или детайли в операцията.

Разбира се, не стана изобщо лесно, бих казал случи се абсолютно по трудния начин, но все пак се случи. След повече от година време Кройф получи това, което искаше. Аз и Мингея също. Мнозина анализатори по-късно писаха, че съм имал късмета да впечатля Йохан в полуфиналните мачове ЦСКА – „Барселона“, но това не е точно така. Както по-късно той ми разкри, откритието, че съм играчът който му трябва за планирания дриймтим, го направил, още когато се подготвял за полуфинала. Конкретно при гледането на записите на двубоите ни с „Панатинайкос“ и коравите момчета от град Керкраде. А сблъсъците с „Барса“ само потвърдили, че както винаги Мистер не е сбъркал. По-точно, че е прав за всичко, дори когато е седнал! Тази репутация винаги и навсякъде вървеше с Кройф. По-точно появяваше се даже преди самия него.

Конфликтът с Ван Гаал

Реално се оказах първият известен играч в големия футбол, с който Ван Гаал се скара. По-късно това се случи по пълна програма също с Ривалдо, Рибери, Лука Тони и други. И в света на футбола разбраха, че този треньор не може да работи със звезди. А в случая имаше и скрита интрига. Аз бях острие на Кройф, а именно Летящия холандец бе натирил навремето Ван Гаал от „Аякс“. Затова двамата бяха в кръвна вражда от десетилетия. Но честно и без капка пристрастие ще ви кажа – Мистер правилно е изгонил този дърводелец от славния „Аякс“. Разбрах го на една тренировка, в която Луисчо се включи да играе с нас и ние се забавлявахме от сърце. Все едно си бяхме наели клоун да ни весели. Търсех момент да го уцеля по голямата тимберица с топката и скоро ми попадна на мушката. Стрелях мощно в целта обаче кълбото се отби в голямото му тяло и влезе във вратата. Той леко се преви на земята след удара, но като видя топката в мрежата скочи и започна да бяга в кръг с вдигнати триумфално ръце, крещейки: „Гоол, гоол, гоол“. Тогава окончателно се уверих, че не е добре – яко го хапеше щъркелът!

Оркестър „Елен“

Имаше и два куриоза в африканското приключение – „Объркан в превода“ и „Пютко М’Фани“, станал известен в България с поетичното Путко Мафани. След един мач дадох задължителното интервю без да ползвам преводач. Направих грешки, на които обаче никой в Южна Африка или някъде другаде по света, обърна внимание. Там уважават всеки, който се опитва да говори без преводач и подминават подобни издънки. Вместо „луз“ казах „люн“ плюс още нещо друго неточно. И си го получих! Нямаше как да ми се размине. В България, страната, в която доброто не се помни, а лошото не се забравя, няма такъв филм. У нас интервюто влезе в хит-парада на мрежата, но това изобщо не ме разстрои по някакъв начин. Всеки, който дава автографи на този свят, е под прицел и все някога прави някакъв гаф. Няма безгрешни и аз не съм изключение. Възход и падение. Това е положението. Разбира се, възходът не е за всеки. Както и комплексарщината да злобееш, вместо за се забавляваш с истории като „загубен в превода“.

Няма значение. Животът е плюс и минус. Например аз много се кефех с героя на българските медии Путко Мафани. Такъв функционер наистина има в африканския футбол, но никога не съм работил с него. Името му се произнася Пютко М”Фани и това плюс измислицата, че ми ставал някакъв си в „Съндаунс“ наелектризира сеирджиите. публиката. И в името на майтапа, включих се също в играта. Обадих се на Стойко Дуков, бивш кореспондент на „Мундо депортиво“ от България и кмет на най-голямата столична община „Витоша“. Много интелигентен, образован мъж, който знае шест езика и има слабост още от студент към … вулгарната поезия. Поръчах му за два дни да измисли текст за Христо Стоичков и Путко Мафани, който всички врагове храни! И той сякаш само това е чакал - направи за три часа.

Без да се бавя, елегантно я пуснах чрез приятели на медиите с „новината“, че това е новото култово парче на етрополския оркестър „Елен“. Малка подробност – такъв не само няма, но и никога не е имало. Творбата набра луда скорост за нула време. В няколко шоу предавания в големите телевизии рецитираха текста и обещаваха да пуснат скоро и изпълнението на „елените“. Във вестници и сайтове се появиха информации как трубадурите от етрополския балкан стягат багажа за ЮАР, където дебютно ще запеят „Путко Мафани и неговите черни банани“. От едно национално радио дори се бяха свързали с мой човек да го уговарят срещу заплащане песента да прозвучи първо в техния ефир. Много яко, брат! Нали така казват днешните тийнейджъри?

Неплатените данъци

Оказа се, че някои пък търсят истината, докато живеят в лъжа. Репортерът, който най-много драскаше, че дължа данъци на държавата, го спряха на КПП-то на аерогара „София“. Не си плащал парното, милия той! Култово. А за „онези“ данъци ще си дойдем на думата, няма да пропусна да ви информирам колко още ми виси държавата.

Най-гадно беше когато ме атакуваха чрез родителите ми. Татко беше душичка, но майка си е остър камък – приличаме си, няма спор. Скараме се здраво за нещо важно и като наказание от моя страна спрях да й се обаждам. Но и тя също инат – не звъни. Оплакала се обаче на близки, разчуло се и хоп – журналисти при нея. Потвърдила, че не съм си идвал отдавна с цел да ме жегне и съответно да ме провокира да се обадя. Нейното да стане!

Не знаела изобщо какво си навлича на главата. Откровението моментално я превърна в идеалната жертва. Постоянен тормоз и всекидневни питания от сорта: „Как така лошият син остави майка и баща?“. Простотия до шия! И всичко това най-вече в една телевизия, която се минаваше за сериозна, но най-много търсеше жълти теми. А представяте ли си, ако минаваше за несериозна какви щеше да ги надроби?

Разбира се, с нашите се сдобрихме. Нямаше нещо по-естествено от това. Още повече, че дори когато не си говорех с тях, не бях забравил и за ден фамилните си задължения. Но малко след развръзката около семейството на Стоичков – нова изненада. Двама водещи в личните нападки към мен в тази телевизията станаха… изоставащи. Без моя намеса. Напъдиха ги – явно в медия, която иска да е наистина нова, бяха преценили, че няма място за „стари к“. А и по някакво съвпадение имената и на двамата започваха с буквата „К“. Да, да. Оказало се, че лошите хора - лоши неща са вършили. И явно не само на мен.