История на депутатското кюфте

Парламентарната военна комисия атакува чиниите на 4 юни 1940 г.

И на пицата за народа, вегетарианска и здравословна 

Камарата винаги е обитавана от люде с широка хапка и дълбока глътка

Големите парламентаристи са и големи чревоугодници. Няма злояди сред уважаващите себе си народни избраници. Всички са майстори лапачи. Мезят с луканки и филета, сърбат супи, мляскат над стекове и пържоли. Най-много обаче наблягат на кюфтетата с депутатска запазена марка. В същото време народът събира стотинки за парче пица, вегетарианска и здравословна.

Каква е историята на това кулинарно разделение в българското общество?

На 25 ноември 1884 г. отваря двери Народното събрание. Сградата е осветена с водосвет и банкет. Тогава за първи път кюфтетата влизат в святата ковачница на закони. Вестник „Средец“ хроникира:

„После божествената служба, извършена от духовенството ни начело с Негово Високопреосвещенство Митрополит Климент, поканените седнаха да ядат и да пият на приготвената по тоз случай закуска. Много наздравици се произнесоха, както обикновено в такива обстоятелства, когато патриотизмът се хвърли в обятията на веселбата, или vice versa,* веселбата подбуди и разпали патриотизма.“

Камарата винаги е обитавана от люде с широка хапка и дълбока глътка. Ето го Борис Вазов, брат на народния поет и професионален депутат. Автор е на наръчника „Парламентарна книжка, необходима за всеки народен представител“. Той първо консумирал 12 кюфтета, бършел мустак и заръчвал на келнера: „Е, време е за основното ястие...“

Една вечер в „Хладна почивка“ банкерът Илия Палазов обявил, че има внук. „Яжте и пийте кой колкото може!“, поканил аудиторията щастливият дядо. „Илия, преяли сме и препили сме, как да ти приемем черпнята?“, дръпнал се художникът Александър Божинов. Борис, който бил на деветото кюфте, рипнал и изстрелял: „Илийка, давай, Илийка! Не бъдете песимисти бе, хора!“

Прочут Гаргантюа бил и Александър Стамболийски. Селският водач разработва кулинарна теория, според която обема на храната е право пропорционален на човешкото здраве. Дори когато сменя парламента със затвора, намира начин да се тъпче. „Не веднъж се случваше да яде през сила, като вярваше, че колкото повече човек ще изяде, толкова по-здрав ще е“, свидетелства негов съкилийник. „Ох, наядох се... и още бих ял, но място няма... Жалко, че нямам още един стомах...“, пъшкал Стамболийски, докато ставал от масата.

Нашите законотворци показват какво могат и в чужбина. През април 1942 г. българска парламентарна делегация посещава фашистка Хърватия. Там са посрещнати с разкошна маса. В средата е сервирана планина от кюфтета. Двойно по-големи от родните. Гостите грабват вилиците, бодат, дъвчат и мляскат. Като се връщат, изливат възторга си в пресата.

„Народният представител г. Ив. Батембергски ни заяви, че онова, което е видял, никога няма да го забрави“, отразява събитието вестник „Утро“. Хърватско е образец на правова държава, пледира Иванчо. Навсякъде ред, законност и справедливост. Армията и младежта маршируват под строй. Ами работниците? „Всички са дисциплинирани. В очите им блести огън за готовност на жертви пред олтаря на родината“, възхищава се нашият.

Борис III е вън от кожата си. Премиерът Богдан Филов записва в дневника си: „Царят е възмутен от „хърватиядата“ на нашите депутати, които за един банкет са готови да се подлагат.“

Парламентарните кюфтета се консумират в парламентарния бюфет. В началото на ХХ век те струват 22 стотинки парчето и бързо свършват. По тази причина през 1909 г. председателят Христо Славейков забранява на журналистите да влизат в бюфета. В тяхна защита издига глас Александър Стамболийски, който се храни обилно, но позволява и на другите на кусват.

Защо е тази кулинарна лустрация, пита земеделският лидер? „По много съображения - отвръща началството. - Едно от тях е, че бюфетът на Народното събрание не може да бъде обърнат на кръчма, защото той е отреден за почивка на господа депутатите, а на никого другиго.“

За да е сигурен, че консумира най-доброто, днес парламентът има агент под прикритие във фирмата, която приготвя кюфтетата. През май 2014 г. той сигнализира за скандални пропуски в кулинарната операция. Каймата куца, а подправките не са на ниво. Скарата също издиша, макар че трябва да работи като Вечния огън пред Паметника на незнайния войн.

Със случая се зае лично директорът на Българската агенция по безопасност на храните Пламен Моллов. Разпореди проверка, която потвърди, че депутатските стомаси наистина са застрашени. Нередностите бяха отстранени с екстри. Сега освен традиционното кюфте от свинско и телешко, се предлага и пилешко. Има и пържен вариант.

Според статистиката над половин милион лева годишно изяждат мъдрите глави на нацията в парламентарния бюфет. Разбира се не всичко е похарчено за кюфтета. В депутатското меню влизат печени зеленчуци, океанска салата, сандвичи със сьомга, банички на хапки, пилешки жулиен. За десерт тирамису и натурален фреш радват по-първите стомаси. Само пица няма по рафтовете.

Кюфтето е ориенталско изобретение, а пицата италианско. През лятото на 1889 г. крал Умберто I и кралица Маргарита Савойска отсядат в неаполитанския дворец „Каподимонте“. В тяхна чест е поканен прочутият майстор на пици Рафаеле Еспозито. Той запретва ръкави и от тигана излизат три варианта. Кралицата най-харесва онзи с цветовете на италианския флаг в зелено, бяло и червено. Вкусотията е приготвена със зелен босилек, бяло сирене и червени домати. Наречена „Маргарита“, тя слага короната в този кулинарен жанр.

Италианската емиграция пренася пиците в САЩ, където стават изключително популярни. Предлагат се на всеки ъгъл. По време на кариерата си зад океана Симеон Дянков е консумирал главно пици. Пица с шунка и гъби. Пица с колбас и ананас. Пица с яйца и маслини. Пица с броколи и аспержи. Пица с аншоа и каперси. Пица с рукола и прошуто. И разбира се класическата „Маргарита“.

Историческата наука знае, че Симеон Дянков има дълбок депутатски корен. Неговият прапрадядо Михо Минков е депутатствал в Учредителното, в две велики и две обикновени народни събрания. Викали му Гълъба, защото любимото му ястие било печен гълъб по севлиевски.

Като стана финансов министър в правителството на ГЕРБ, Дянков не предложи на народа менюто на своя предтеча. Отвори кутия с пица. Но не „Маргарита“, защото е мазна. С мисъл за добруването на нацията министърът избра най-здравословната - постната!

На българина обаче Дянковото меню не му се услади и през февруари 2013 г. бутна кабинета. Сега отново идат избори. Депутатските кюфтета стават все по-едри и сочни, а пицата за народа по-тънка и суха.

* Обратното.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи