Президентът прехванат от ДАНС (обзор) Водено е дело срещу престъпна група, пречила на проверка на КПКОНПИ срещу държавния глава

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 29 януари 2020

Тежка катастрофа затвори пътя Русе-Силистра

Френският самолетоносач „Шарл Де Гол“ ще акостира в Кипър

Кубрат Пулев: След мача с Кличко приятелите ми драстично намаляха

Софиянци живеят два пъти по-добре от варненци Стара Загора е веднага след столицата и изпреварва по-големите градове

Българин, завърнал се от Пекин, е потърсил помощ във ВМА

Лондон пуска „Хуавей” въпреки натиска на САЩ Великобритания смята, че може да контролира рисковете

Прессекретариатът на президента: Няма как да коментираме записите, разпространени от прокуратурата

След среща на Горанов с ресторантьори и хотелиери: Отлагат Наредба Н-18 за шест месеца Планираният за утре протест срещу наредбата се отменя

Румен Радев: Не можем да продължаваме напред, ако не сме стъпили здраво на нашите традиции

19 цивилни са станали жертва на конфликта в Източна Украйна през 2019-та

€2000 на бебе дава Гърция (обзор) Сумата е еднократна, ще се изплаща на две равни вноски

Сирийски правителствени сили превзеха град в провинция Идлиб

Екатерина Захариева: И четиримата българи в Ухан искат да се върнат, няма да ги изоставим

Йоан Кукузел – ангелогласният българин от Адриатика

Йоан Кукузел

Според житието прозвището „Кукузел“ му е дадено в Константинопол

Музиката на гениалния музикант е „възкресена“ през 1967 г. от Камерния ансамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласния“ под ръководството на Таня Доганова-Христова

Първи октомври е световният ден на музиката и поезията, но това е и църковната дата за почит към св. Йоан Кукузел – знаменитият певец, композитор и реформатор на православната музика. В случая става дума за съвпадение (модерният празник е учреден от ЮНЕСКО през 1974 г.), но затова пък какво съвпадение само! В навечерието на 1 октомври нека си спомним за гениалния българин, чиято дарба е сравнявана с песента на небесните ангели и с гласа на сирените от древните митове.

„Преподобният Йоан се роди в град Дирахион (бълг. Драч, днес Дуръс в Албания), който е в областта на Охридската архиепископия. По произход той беше българин, но още отрано остана без баща. Майка му, благочестива и богобоязлива жена, се погрижи да му даде християнско възпитание… Йоан имаше хубав глас и затова хората го наричаха „Ангелогласния“…“ – това се разказва в познатото днес житие на св. Йоан Кукузел. То е на гръцки език и е написано през ХVIII век в диоцеза на Охридската архиепископия, чието официално название е „… на цяла България…“ Изказвани са мнения, че тази творба е „предание“, дори „приказка за Кукузел“! Някога е имало разногласия за времето, в което е живял Ангелогласния – дали през XII век или по-късно. Днес е ясно, че средновековният събрат на митичния Орфей (отново син на нашата земя!) е роден около 1280 и умира през 1360 г. Житието му следва по-стара творба от XIV век, а преки данни за Кукузел и негови творби са запазени в ръкописи, създадени в периода 1302-1341 г.

В някои паметници Йоан е наречен и „Пападопулос“ – указание за неговия произход от семейството на местен български свещеник. Според житието прозвището „Кукузел“ му е дадено в Константинопол: „Някои от съучениците му шеговито го питаха: „Йоане, какво яде днес?“ А той, понеже все още не знаеше добре гръцкия език, отговаряше им на гръцко-български: „Кукия ке зелия (бакла и зеле)“. В говора на Банско обаче „кукужелест“ значи „слаб, недохранен“. А и как иначе може да е изглеждало момчето на една бедна вдовица…

Великата Лавра Св. Атанасий Атонски

В земите на днешна Албания, включително и в пристанището Драч на Адриатическо море, през Средновековието живее значително българско население. Българско малцинство в Албания има и днес. Родният край на Йоан Кукузел влиза в пределите на Първото българско царство още в средата на IХ век. През X век Драч е управляван от знатната фамилия Хрисилий, от която произлиза българската царица Агата, съпругата на цар Самуил и майка на Гаврил Радомир. Нейният брат е наричан от своите съвременници „българинът Никола“. Драч през 1040 г. е вторият център на въстанието на Петър Делян (1040-1041). Градът е в сферата на българското влияние и при цар Иван Асен II, а в средата на XIV век близкият град Авлона (дн. Вльора), макар и под сръбска власт, е управляван от деспот Иван Асен, брат на цар Иван Александър.

Поради забележителните си музикални заложби Йоан е изпратен да учи в Константинопол. Във византийската столица той постъпва в прочутата школа при храма „Св. Павел“, в която учат деца от негръцки произход. Талантливият българин е подкрепян от самия император Андроник II Палеолог (1282-1328 г.), а негов учител е патриарх Йоан Глика (1315-1319). Йоан посещава за кратко родния си край и навярно тогава се ражда идеята за най-известната му творба – „Полиелей на българката“. Тя е поветена на неговата майка, а думите u „Мило мое дете, Йоане, къде си ми?“ са предадени на български с гръцки букви. Има ли смисъл изобщо да спорим с писанията, че Йоан Кукузел е бил „македонец“, „славянин“, че дори и „грък“…

След дълги години във византийската столица Йоан потегля за Света Гора Атонска. Според преданието той отива във Великата Лавра „Св. Атанасий“ инкогнито, представяйки се за беден пастир. Там се грижи за манастирските кози, докато не е разкрит, когато го чуват да пее… Всъщност Кукузел напуска столицата след падането от власт на неговия благодетел Андроник II. Отиването във Великата Лавра не е случайно, а историята с козарската му „професия“ е легенда, типична за житийната литература. Лаврата е най-старият и най-голям атонски манастир, основан през 963 г. Библиотеката му пази ръкописи, създавани от поколения книжовници в продължение на векове.

Когато Кукузел постъпва в прочутата обител, в нея има интелектуален кръг от монаси българи – забравените днес, но тогава авторитетни „старци“ Йоан, Йосиф, Методий, Закхей Философ Загорянин… Най-видният от тях е Йоан, който поставя началото на т. Нар. „изправление на книгите“. Неговите усилия са продължени след половин век от патриарх Евтимий Търновски, запознал се с наследството на „стареца“ при престоя си в Лаврата. Йоан превежда от гръцки на български много книги, вкл. музикални текстове, които изпраща „… на църквите в българската земя…“ Голямо е изкушението да отъждествим тайнствения „старец“ именно с Йоан Кукузел! И ако някой ден се появят доказателства в тази посока, това няма да е чак толкова невероятно… В последните години от живота на Кукузел до Великата лавра, в нейния скит Мелана, носещ и българското име Черна, пребивава св. Ромил Видински с група свои ученици. Със сигурност Йоан Кукузел е поддържал контакти с тези свои събратя, но в житийната литература такива „подробности“ по правило се спестяват…

Дългогодишното пребиваване на Йоан Кукузел във Великата Лавра го среща и с други видни представители на богословска мисъл. Сред тях са както св. Григорий Палама, най-изтъкнатият теоретик на исихасткото учение, така и философът-„еретик“ Григорий Акиндин, македонски българин, оглавил по-късно т. нар. варлаамити. През 1355 г. цариградският патриарх Калист (събрат на българските монаси и свенци Теодосий Търновски и Ромил Видински) посещава Атон и специално се среща с Ангелогласния. Монах от братството на Лаврата е Филотей Кокинос, бъдещ патриарх. Само пет-шест години след смъртта на Кукузел, в светогорската обител пребивават Евтимий Търновски и неговият събрат Киприан, отново българин от Търново и бъдещ митрополит на Киев, Москва и „цяла Русия“. Такава е средата, в която живее и твори своята музика знаменитият „ангелогласен“ българин от Драч.

„… След известно време – четем в житието – той построи недалеч от Лаврата малка църква на името на Светите Архангели и килия, в която остана да живее в безмълвие… А в неделя и на празник отиваше в голямата монастирска църква и пееше на Бога с голяма любов и умиление…“ Във Великата Лавра се пази чудотворна икона, наричана „Кукузелиса“. Преданието разказва как на сън на Йоан се явява Света Богородица.

Св. Йоан Кукузел е признат още приживе за достоен приемник на древните православни творци св. Роман Мелодос/Сладкопевец, живял през VI век, и на св. Йоан Дамаскин от осмото столетие. Йоан Кукузел създава нов стил в многовековната православна музика, реформира невменото нотно писмо, обогатява църковните песнопения с живите елементи на българския фолклор и идеите на исхасткото учение. От богатото творчество на Ангелогласния са запазени около 90 творби от всички църковни жанрове. В около една трета от съхранените до наши дни музикални ръкописи от Света гора се съдържат произведения на Йоан Кукузел – ярко свидетелство за неговия талант, авторитет и популярност. Преписи на Йоановите творби се пазят в манастири, научни архиви и библиотеки. Уви, св. Йоан Кукузел е „полу“-забравен дълги години в българската култура. Романът на писателя Добри Немиров, издаден през 1938 г., по-скоро е изключение… Гениалният музикант от Средновековието е „възкресен“ през 1967 г. със създаването на Камерния ансамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласния“ под ръководството на Таня Доганова-Христова. През 70-80-те години на XX век концертите на ансамбъла и издадените грамофонни плочи са празник за публиката, зажаднялата за духовност в годините на атеистичния режим.

Ценителите и познавачите на православната музика споделят, че поради богатата си орнаментика изпълнението на творенията на св. Йоан Кукузел изисква много талант и виртуозна певческа техника. Музиката на Ангелогласния е в състояние да доведе слушателите до духовно просветление, което и днес потвърждава оценката на неговите съвременници – „Ангелогласен“, „… с глас като на сирена“, „втори (след Бога!) извор на музиката“…

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.