Дневен хороскоп на Алена за вторник, 15.10.2019

На 15 октомври 2019 да почерпят

Ново дъно: България счупи рекорд за домакинска загуба

На два пъти спряха България – Англия, гостите отказват да играят

10 ранени при сблъсъци на летището в Барселона

Английски фенове се биха на „Витошка“, има ранен

Офертите за Нова година са с 11-12% по-скъпи Хубавите места ще са разпродадени до 30 ноември

Пожар в цех за бои и химикали в Габрово

Ако работите през нощта – трябва да знаете това

Заев: Правителството на Северна Македония остава посветено на Договора за добросъседство с България

Шефът на „Росатом“: Русия е готова да построи ядрена централа в Саудитска Арабия съвместно със САЩ

Гледаме малката Турна от „Майка“ в нов сериал

Двойна игра на Прокопиев с ЕВН Брокерите му спестили 87 млн. лв. на австрийското дружество при покупката на остатъка от държавния дял през 2011 г. (обзор)

Нещата според чиновниците от ЕК и по същество Право на отговор от Европейската комисия и коментар на главния редактор на "Труд"

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 15 октомври 2019

Каквото ни е дереджето, такива и шпионите ни Бивш военен мята секретни папки в Руското посолство

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Накиснали Соломон Паси за израелски агент

Българите не стават за шпиони. Или поне съвременните. За пореден път го доказа и скандалът с шефа на движение „Русофили“ Николай Малинов. Сигурно, защото зад „обичта“ му към братска Русия с пълен глас крещи желанието му за пари. За много пари, с които уж щял да прокарва руските интереси у нас. След като прокуратурата публикува докладната записка на Малинов до покровителите му в Москва, лъсна с пълна сила жестоката истина. Руските му приятели го защитиха с половин уста, макар че за тях едва ли е тайна на какво се крепи русофилството му.

Явно безвъзвратно отмина онова социалистическо време, когато шпионите работеха „по патриотични подбуди“ и дойде времето на добре заплатената любов. Шпионският скандал с Николай Малинов не е първият в най-новата ни история. Ще видим дали ще е първият, който ще завърши със затвор. Дори един бивш военен, хвърлящ папки през оградите на посолството, успя да се размине с решетките, въпреки събраните достатъчно доказателства срещу него.

На 6 март 2001 година офицерът от резерва полк. Яни Янев, бивш шеф на аналитичната дирекция на РУМНО, беше арестуван пред вратите на руското посолство в София с чанта, пълна с материали с гриф „Строго секретно“. Виждайки, че ще бъде задържан, той успява да натика по-голямата част от материалите през оградата на посолството. Преди да бъде арестуван, Янев е следен с месеци. Спецслужбите установяват, че той се е предложил на друго посолство, но оттам го препратили към руснаците. В доказателствата по делото срещу него беше установено, че за секретните материали е получил около 3000 лв.

Класифицираната информация Янев получавал от Лиляна Гешева, завеждаща секретната секция на служба „Военна информация“, която също беше задържана. По непотвърдена информация Гешева си е признала, че е предавала секретна информация на Янев, с когото е била и в интимна връзка. В деня на ареста Янев е имал среща с военния аташе на Русия у нас Владимир Ломакин, като целта е била да му бъде предадена сводка за положението на Балканите, която получил от Гешева. За първи път у нас тогава от страната бяха отзовани руски дипломати – Ломакин, заместникът му Сергей Власенко и съветникът в посолството Борис Смирнов. Руският военен аташе има опит в подобни скандали – през 1993 г. е бил отзован от Полша заради шпионска афера.

Откритите документи, които полковникът е смятал да предава в руското посолство, били два броя сводки за военните конфликти в региона и общоизвестни планове на съседи за присъединяването им към НАТО, представени включително и на конференция. Те наистина са предназначени за ползване от военните поделения, от президента и други държавни мъже. Но са правени основно по извадки от медиите и по литература от публичната библиотека на военното ни министерство. За Русия обаче, е важно да се знае какви са данните и преценката на нашите служби за ситуацията в района. Именно за това сведенията, които вероятно бившият военен разузнавач Яни Янев е занесъл в руското посолство за военно-политическата обстановка на Балканите, са били особено любопитни за руската резидентура. Софийският военно-окръжен съд осъди Гешева на четири години лишаване от свобода, а Яни Янев – на три и половина години. След това делото започна да се влачи по съдебните инстанции и след 8 г. двамата бяха оправдани.

Името на Соломон Паси също беше забъркано в шпионска афера в полза на Израел. Като външен министър той беше обвинен, че е сключил договор с фирма „Трансат“ за изграждане на сателитна връзка между Външно министерство и посолствата на България по света. Скандалът избухна през 2005 г., когато Военнокръжната прокуратура започна проверка във връзка със сделката. Според прокуратурата единствената структура, която има право да изгражда подобни системи за нуждите на държавата, е Дирекция „Защита на средствата за връзка“ на МВР, а не външното ни министерство. Военното обвинение тогава се съмняваше, че по тези сателитни връзки изтича строго секретна информация, отнасяща се до националната сигурност. Твърдеше се, че чрез израелците ще имат пълен достъп до секретната информация на българските посолства и Соломон Паси беше разследван за шпионаж и престъпление по служба. Делото беше прехвърлено на Националната следствена служба, която пък не видя престъпление и го прекрати. Паси обаче припомни тези дни случая, като каза, че именно русофили го обвинили в шпионаж пред 14 години.

Българи обаче успяха да се издънят не само у нас, но и в чужбина. През 2009 г. в Букурещ беше арестуван българинът Петър Зикулов. Тамошните спецслужби разкрили, че той получавал от румънския офицер Флоричел Аким секретни материали на НАТО, които предавал не в България, а в посолството на Украйна, което пък ги давало на Русия. В замяна на информацията, която предавал на българина, румънският офицер всеки път получавал между 800 и 1000 евро. Петър Зикулов е племенник на дългогодишния шеф на българското военно разузнаване отпреди 10 ноември 1989 г. (РУМНО) ген.-полковник Васил Зикулов. Бащата на Петър – полк. Марин Зикулов, е първи братовчед на генерала. След промените е изпратен като помощник-военен аташе в Букурещ, където работи от 1998 до 2000 г. Решава да се заеме с бизнес, напуска държавната работа и заминава за северната ни съседка заедно със семейството си. Румънското контраразузнаване е знаело, че Зикулов е бил военен аташе и шпионин на българската държава, и го е наблюдавало внимателно, когато се пренася да живее в Букурещ. Още повече, че в Румъния Петър се представял с бащиното си име Маринов, защото фамилията Зикулов е известна и се набивала в очи. През 2011 г. той беше осъден от румънски съд на 12,5 г. затвор за шпионаж.

Още един българин е с присъда за шпионаж в северната ни съседка – този път промишлен. Той хитро обаче успя да избегне наказанието, като изчезна от страната и все още се издирва с червена бюлетина на Интерпол. И в неговия случай става дума за много пари, които той си харчи някъде, където не действат международните полицейски спогодби.

Става дума за Стамен Станчев – бивш главен секретар на фондацията на президента Петър Стоянов. Делото срещу него е свързано със скандални приватизационни сделки в областта на енергетиката, в които бяха намесени имената на вече бившия министър на икономиката на Румъния Кодруц Шереш и на бившия министър на телекомуникациите Жолт Ноги. Стамен Станчев бе обвинен, че като представител на консултантската фирма Креди Суис Фърст Бостън е поддържал привилигеровани връзки с тях и е ръководил група, която е изнасяла поверителна информация, отнасяща се до приватизационните сделки в енергетиката. През 2010 г. той получи 11 години затвор, но и досега е в неизвестност.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.