Какъв Шенген и Еврозона с тая патерица?

Хапчета за пари, бензин за гласове

„Европейският Съюз е дълбоко вреден, това е анти-демократично чудовище.“

„Европа е война. Икономическа война. Сраженията между държавите се увеличават. Немците се определят като жестоки, гърците като крадци, французите като мързеливци. Г-жа Меркел не може да отиде до нито една европейска държава без охраната на стотици полицаи. Това не е братство“.

„Аз искам да унищожа Европейския съюз, не Европа!“

„Аз съм срещу Европейския съюз, но подкрепям Европа!“

„Както Европейският съюз, така и Еврозоната са като края на Римската Империя. Вече е започнал. След няколко години и двете няма да ги има.“

Всички тези думи са изречени от Марин льо Пен и Геерт Вилдерс – новите европейски коалиционни партньори на Веселин Марешки. И в това не би имало нещо кой-знае колко притеснително, ако Марешки и подчинените му 10 фармадепутати не бяха неофициалните крепители на мнозинството в НС и следователно и на правителството, което поставя за свои основни външнополитически цели влизането на България в в Еврозоната и Шенгенското пространство.

Премиерът Борисов вече една година обикаля европейските столици и международните форуми, изразявайки възмущение от неприемането на България в Шенген. България безспорно е изпълнила всички технически и формални критерии, но получаваме любезни откази и размотаване. Имало още съвсем малко работа да свършим, още малко пирони да забием, още леко да се напънем, още една година да изчакаме. И така времето си минава, а ние гледаме Еврозоната и Шенген през крив макарон. Ако избръснем нашата мистерия за Шенген и Еврозоната с бръснача на Окам*, то вероятно ще стигнем до заключението, че Европа не ни пуска не толкова заради високата корупция в България (факт, че е висока, но не много повече от тази в другите страни в Източна Европа и съседна Гърция), колкото, защото е затънала в толкова тежки проблеми, че не иска да рискува с влизането на нов член, на когото няма доверие какво ще направи утре.

Имат основание някои коментатори и политици да казват, че влизането на България в ЕС през 2007 г. е било преждевременно и осигурено основно заради безспорната тежест на личните контакти и авторитета на Цар Симеон Сакскобурготски в Западна Европа и САЩ, и уверенията, че реформите у нас няма да спрат. Само че, скоро след приемането ни в ЕС, много от необходимите структурни реформи се забавиха. За няколко години повечето реформи взеха, та спряха. Да не кажа, че в някои сфери са на ръба да тръгнат наобратно. Например в пенсионната сфера и в енергетиката – с идеята държавата да стане съсобственик в ЧЕЗ с контролна квота и с идеята всеки българин да можел да обжалва в съда тарифите за газ, ток и вода – чудо нечувано никъде по света. Неизбежен е аналогът с Гърция. Както те обещаха, че няма да се олеят с дългове и ги пуснаха в Еврозоната, но се оляха, така и ние обещавахме да си завършим реформите, ама не ги завършихме.

Европейците се опариха с Гърция и сега и ние, и румънците духаме кашата. Свалихме дълга, но те как да са уверени, че няма да го качим пак? Инфлацията е ниска, но те как да са сигурни, че няма да я разпашем, влезем ли в Еврозоната? Бюджетният ни дефицит е около нулата, но откъде да знаят, че няма да го надумкаме при първа възможност, та да вдигнем пенсиите до не-знам-си-колко-стотин лева и то без да превземаме на щик мините на Дънди Прешъс? Монтирани са камери и огради по границата, но как да ни вярват, че някой терорист няма да преспи в Шератон срещу Министерски съвет и никой няма да разбере, след като единната електронна система за туристическия сектор с години прашасва из коридорите на КЗК, обжалвана от някаква овчарска фирма с оборот на уличен автомат за кафе? И след като десетина гранични полиции напуснаха групово постовете на летище София преди няколко дни?

На фона на това недоверие към България управляващата партия ГЕРБ разчита на патерицата „Воля“ на бизнесмена Веселин Марешки. Както писах вече в „Труд“, в самото изникване на поредната крепяща управляващите формация няма нищо толкова странно. Подобни ГМО политически проекти се създават в целия демократичен свят, като техни лидери стават дори президенти. Франция е най-пресният пример. Но, докато на Запад, това се случва с частни пари на бизнесмени с политически връзки и ноу-хау от неправителствени институти и организации, „Воля“ на Марешки беше създадена с директна инжекция от държавния бюджет – с преливане на средства от НЗОК към огромната му мрежа от аптеки. Официално в България има около 4000 аптеки. Варненският бизнесмен държи 10-15% от тях през десетки фирми, всяка с до 4 аптеки, както е по изискване на (глупавия) закон. Макар на практика да е почти невъзможно външен за системата човек да разбере колко са държавните пари от НЗОК за тази огромна мрежа от оплетени фирми с аптеки, като процент това са стотици милиона лева годишно.

Казано накратко: 1.Държавната политика спомага да се създаде партията на Марешки, която макар и неофициално, крепи управлението – доказано с всички важни гласувания в НС. 2. Партията на Марешки влиза в международна коалиция, подкрепяща разрушаването на ЕС и Еврозоната. 3. Българската държава се чуди защо не я пускат в Еврозоната и Шенген.

В предизборната си кампания партия „Воля“ акцентираше върху бизнеса си с горива и уж знанията на своя лидер как да свали цените на бензина с баснословни проценти. Обещаваше се верига от бензиностанции в цялата страна, в които да се продава „евтино гориво“. Само че повече от година след изборите няма нито една нова бензиностанция. Не се и очертава да има. Защото е факт, че политическата формация на Марешки се финансира от бизнеса с лекарства.

Търговията на варненския бизнесмен с горива е в най-добрия случай на нулата, а доста по-вероятно – на голяма загуба. Освен, ако не се продават в бензиностанциите му и горива с неплатени акцизи и ДДС. Защо ли само в кеш може да се плати в тези бензиностанции? И защо ли фирмите, които се занимават с тази търговия, се водят на майка му, която, да е жива и здрава, вече наближава 80 години? Очевидно е, че продажбата на горива в няколкото бензиностанции на Марешки се прави за политически цели. И евентуалните загуби от този бизнес се покриват от държавните инжекции за десетки милиони левове годишно, които Националната здравноосигурителна каса прави на аптеките „Марешки“. Имайки предвид, че парите в НЗОК са от здравните вноски на всеки работещ в България, то реално всички ние плащаме с данъците и осигуровките си „спестените“ стотинки за „евтиното“ гориво с което партията на варненския бизнесмен стана поредната политическа патерица.

България е изпълнила всички формални критерии за членство в Еврозоната и Шенген, но след дълговата и бежанската криза старите членове изпитват огромна несигурност да приемат нови. Тук не става въпрос за доверие по изпълнение на технически въпроси като, например, да си поддържаме в изправност инфрачервените камери по границата с Турция, а за генерално политическо доверие към последователността и предсказуемостта на българската държава. Именно такова генерално политическо доверие у нас не просто липсва. Ние дори работим в обратната посока. Тук можем да изредим десетки примери на гигантски европейски компании, които са били излъгани от нашите институции или пък много важни реформи, които сме обещали, но не сме извършили.

Но аз пак ще акцентирам върху най-крещящия пример – Марешки. Той е кулминацията на цялата вакханалия в последните години, защото няма кой да ти има доверие и да те пусне в Шенген или Еврозоната по време на криза, когато НС и правителството, макар и неофициално, се подкрепя от бизнеспартията „Воля“, присъединила се към антиевропейската политическа коалиция, водена от Марин льо Пен.

Какъв Шенген и Еврозона с тая патерица?

 

*Бръсначът на Оґкам е най-разпространеното наименование на принципа за простотата в науката. Съгласно този принцип, от множеството теории, които обясняват един и същ проблем еднакво добре (ceteris paribus), за предпочитане е най-простата, т.е. тази, която използва най-малко предположения.

Коментари

Задължително поле