КАТ извършва засилени проверки на тирове и автобуси

Задържаните за убийството в Костенец са мъж на 18 и жена на 24 години

Трима подпалвачи хвърлени в ареста

Условна присъда и глоба от 600 лева за собственик на питбул, нахапал създателка на хор в Търново Драмата се разигра на 1 март тази година в старата столица

Сирийската армия придвижва части към границата с Турция

Двама британци са били пребити в центъра на София

Вижте отблизо дома на Никол Шерцингер (ВИДЕО)

Моторист загина при катастрофа в центъра на Варна

Собственик на питбул го насъска срещу баща и син Преди това нападнал с нож младия мъж

Пожарникари и спасители извадиха мъж, паднал във водопад в Беласица

Жертвите на тайфуна „Хагибис“ станаха 35

Мегз проговори за измамата с джипа (ВИДЕО)

Четирима ранени при катастрофа в Горнооряховско

Сузанита прекали с корекциите (СНИМКИ)

Как ампутираха Антон Страшимиров „Клаха народа си...“ е само половината истина

Подлъгани за участие в метежа и осъдени на смърт.

По пладне на 26 септември 1923 г. Димитров и Коларов бягат от сегашната Монтана

Есента на 1923 г. е потушен септемврийският метеж. Комунистическата пропаганда му лепна етикета „въстание“. Създаде легенди около него и го обяви за първото антифашистко на планетата. Истината е, че става въпрос за „внос на революция“.

Троцки декларира, че такова животно има. Мъдрите шопи обаче уточняват, че е ялово и не дава поколение. У нас домораслите фашисти никога не са били на власт, а въстанието винаги е дело на народа. Така нареченото Септемврийско е скалъпено от Коминтерна.

Творческият метод на марксистката историография беше да величае удобното и заличава неудобното. Класически е случаят с Антон Страшимиров. Литераторите с пагони извадиха от контекста „клаха народа си, както и турчин не го е клал“. Сложиха му главна буква и го направиха емблема на фашизма.

Началото на изречението обаче липсва. То касае ония, които „подгавриха надеждите на работните маси и забегнаха“. Лъжовните Георги Димитров и Васил Коларов!

Каква е предисторията.

На 9 юни 1923 г. с преврат е свалено правителството на БЗНС. Оранжевата гвардия на Стамболийски се опитва да вдигне бунт, известен като Юнско въстание. БКП не го подкрепя, защото за нея земеделците са „аграрфашисти“.

Комунистическият интернационал осъжда тази пасивност. Той готви Световна революция, която ще роди нови държави по съветски модел. В България пристига генералният секретар на Коминтерна Васил Коларов. Заедно с Георги Димитров той трябва да вдигне ново въстание.

Решението за метежа е взето в началото на август. Съмишленици на ортодоксалните комунисти стават леви земеделци и анархисти. Създаден е единен комитет за военнотехническа подготовка, ръководен от Коста Янков. Същият който през 1925 г. взривява храма „Св. Неделя“.

На 12 септември е проведена акция за смазване на метежа още в зародиш. Щабът на съзаклятниците в София е ликвидиран, в страната са арестувани около две хиляди комунисти.

Мъглиж беше пръв,
Стара и
Нова Загора,
Чирпан,

изрежда Гео Милев най-нетърпеливите, които се вдигат преди официалното обявяване на „въстанието“. Бързат да отидат на заколение!
Революционен комитет в състав Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов развява червеното знаме на 22 септември. Избират Северозападна България, близо до границата, за да си плюят на петите, ако стане напечено.

Същият ден правителството на Демократическия сговор обявява военно положение. То разчита на осакатената от Ньойския диктат армия и на цивилни доброволци. За седмица време стихийният метеж е потушен.

Според акад. Георги Марков жертвите са около 5000. Фалшификаторите на историята ги надуват на 30 000. Няма значение колко са черните забрадки. И само една да е, тя тежи на съвестта на Коминтерна и неговите послушници у нас.

Стратезите на клането мъдро са избрали град Фердинанд за столица на бунта. По пладне на 26 септември Димитров и Коларов бягат от сегашната Монтана. Американски пакард, купен с червени долари, надува газ към югославската граница. На другия ден луксозното возило минава браздата. Оттам двамата се прехвърлят в СССР.

Антон Страшимиров знае какво са черни забрадки. Той се сражава в Балканската война като редник. В Първата световна е военен кореспондент. Голямата касапница, както я наричат, разкрива пред писателя истината за злото. Милиони са убитите, ранените и осакатените.

Защо обаче пращат на заколение и в мирно време, пита себе си Страшимиров. Авторът на „Хоро“ е потресен от септемврийската трагедия. От едната страна са нискочелите комунисти, които насъскват брат срещу брата. От другата са ония, които отговарят на терора с терор. През 1923 г. става разделението на българския народ, което продължава до днес.

Антон Страшимиров пише позив за спасяване на оцелелите. Праща го във вестник „Лъч“, легално издание на БКП. Редакторът Иван Ганчев дълго се чуди дали да го публикува. Той е против скалъпеното въстание, но какво ще каже Коминтернът?

Документът излиза на 12 ноември 1923 г. със следната бележка: „Писателят Антон Страшимиров ни изпрати настоящия позив още преди две седмици. По независещи от нас причини не можахме да го обнародваме навреме и го даваме едва днес.“

Този ден е понеделник, Страшимиров е в кафене „Македония“ на улица „Мария-Луиза“. Влиза вестникопродавецът Димитър Даскала, който е самороден поет и рекламира изданията в мерена реч.

Купете си „Лъч“ да видите
що е натворил Антон
с неговия кълъч,

провиква се Даскала. Писателят предлага да се устроят комитети, които да установят числото на жертвите. Да се събират средства чрез обществени инициативи. За тази цел дарява библиотеката си и собствените издания на стойност 75 000 лева.

„Ами сега?“, чешат се зад ухото в Агитация и пропаганда при ЦК на БКП. Антон Страшимиров е български класик. Казал е истината, но само половината ни трябва. Ще приложим литературна ампутация, решават агитаторите.

През 1963 г. издателство „Български писател“ пуска том 7 на Страшимировите съчинения. Там позивът го няма, има бележка на страница 475:

„Още докато се носи димът от опожарените села и отеква зловещото ехо на картечниците, той отправя своя знаменит позив, който апелира за оказване на помощ на семействата на убитите работници и селяни, които не можели да очакват подкрепа от тези „…които клаха народа си, както и турчин не го е клал“.

 

Оригиналът

ДО БЪЛГ. УЧИТ. СЪЮЗ, ДО Д-ВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ В СОФИЯ И ДО ДОМА НА ИЗКУСТВАТА ВЪВ ВАРНА

Не бива да останем безучастни пред страшното бедствие от току-що потушената гражданска война в страната. Стоят безпомощни – хулени и гонени често от най-близките си – хиляди семейства на избити и арестувани. Нито тези, които подгавриха надеждите на работните маси и забегнаха, нито онези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал, – нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима.

Да се конструират комитети с двояка задача: 1/ да се установи числото на озлочестените по селища (истината се забулва и досега, очевидно тя е ужасна, та има уплаха от чудовищността на деянията и страха от потресената обществена съвест) и 2/ да се пристъпи към събиране на средства чрез утра и вечери, театра, кинемо-спектакли, концерти, худож. изложби, литературни сборници и книжовни лотарии.

За една книжовна лотария оставям в разположение библиотеката си и своите издания – книги за 75 000 лв.

С почит: А. СТРАШИМИРОВ

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.